Решение № 7224 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 342/2014 г.

Решение № 7224 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 342/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Асенов Райчев, от гр. Дупница, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 6722/06.11.2013 г. по адм. д. № 5209/2013 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на ДНСК чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с иск по чл. 292 АПК да се признае за установено, че не дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-1536/27.11.2006 г. поради изтекла давност, както и поради подадено заявление по § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за прекъсната давност, която е спряла да тече по време на започнало предварително изпълнение. По отношение на подаденото заявление за узаконяване на основание § 127 ПЗРЗИДЗУТ съдът е приел, че има материалноправен характер и е приложима спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след влизането й в сила. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че заповедта е влязла в законна сила на 18.02.2008 г. Жалбоподателят лично е получил поканата за доброволно изпълнение на 05.06.2008 г. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск - чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок не е изтекъл поради следното: Отправената покана за доброволно изпълнение на 05.06.2008 г. прекъсва давността- чл. 116, б. "в" ЗЗД. От тази дата не е изтекла петгодишната абсолютна погасителна давност, тъй като на 20.06.2008 г. и 26.03.2013 г. са извършени действия по изпълнение на заповедта, а именно проверка изпълнението на заповедта - съставен протокол за степента на изпълнението и постановление № КН-151-02-287/26.03.2013 г. за принудително изпълнение с избран изпълнител. Освен това с предприемането на действия за принудително изпълнение е налице висящност на изпълнителния процес, при който прекъснатата вече давност не тече - спира. При тези съображения към датата на предявяване на исковата претенция не е изтекла непрекъсвана петгодишна давност. Що се касае до твърдението за приложимост на разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ, то същото правилно е прието от решаващия съд за неоснователно поради невъзможността разпоредбата да преурежда с обратна сила отречени със сила на пресъдено нещо права. Разпоредбата се прилага след 26.11.2012 г. и е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането на цитираната разпоредба в сила. Предвид изложеното, като е отхвърлил исковата претенция, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните касационни основание за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение