Решение № 4 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5588/2007 г.

Решение № 4 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5588/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Дв, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на В. М. Г. в качеството си на представляващ В. С. М. и И. Д. м. "С.", чрез процесуалния си представител адв. П. против решение на Г. Окръжен съд, постановено по гр. д. № 214/2007 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б., ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът прави оплаквания, че съдът неправилно е приел, че няма право на ревандикационен иск, какъвто е предявил, доколкото между същите страни, на същото основание и за същия недвижим имот има влязло в сила решение по гр. д. № 256/1998 г. на ГОС. Сочи, че предмет на това дело е бил паркинг пред манастирската врата, а по настоящото дело се претендира собственост върху имот земеделска земя, обособена като архитектурен строителен паметник на културата с площ 11 415 декара. Изтъква, че в конкретния случай не са приложими разпоредбите на чл. 224 ГПК тъй като за този имот няма влязло в сила решение, поради което решението на въззивният съд, с което е обезсилено решението на Дряновския районен съд в частта досежно иска по чл. 108 ЗС е неправилно. Според касатора, неправилни са изводите на съда и по отношение иска по чл. 109 ЗС, доколкото приема, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот и с оглед на това няма основание да претендира да се прекратят действията на друго лице, изразяващи се в ползването на имота. Моли жалбата да бъде уважена, ведно със законните последици и разноски за всички инстанции. Ответникът по касация О. Д. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 20.02.2007 г. постановено по гр. д. № 186/2006 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Д. м. "С", представляван от В. митрополит Г. иск против община, за връщане владението на 1415 кв. м, находящи се в северната част на земеделска земя, обособена като архитектурен строителен паметник на културата с площ 11 415 дка, намиращ се в землището на гр. Д., в местността "А" № 454 по картата на землището при граници: № 272001 - залесена територия на МЗГ - НУГ, землищна граница № 420 - вътрешна река на държавата - МОСВ и № 8* туристическа база "А" АД, използвани като паркинг с пр. осн. чл. 108 ЗС като недопустимо и е прекратил производството по делото. В останалата част, с която е отхвърлен предявения от "И. С.", срещу община Д. иск за прекратяване на неоснователни действия върху имота, изразяващи се в незаконно разположени павилиони за извършване на нерегламентирана търговска дейност и спиране на МПС, които пречат да се упражнява право на собственост с пр. осн. чл. 109 ЗС, решението е оставено в сила. Въззивното решение е неправилно. Съображенията за това са следните: Производството по делото е образувано по два обективно съединени иска, предявени от В. митрополит Г., представляващ В. С. М. и И. Д. М. "С" срещу О. Д. съответно с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и отстъпване собствеността и владението върху посочения недвижим имот и на осн. чл. 109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия на О., с които пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. За да постанови своето решение Г. окръжен съд е приел, че решението на първоинстанционния съд досежно иска по чл. 108 ЗС е недопустимо, доколкото между същите страни, на същото основание и за същия недвижим имот е има влязло в сила решение постановено по гр. д. № 256/1998 г. на Г. окръжен съд. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 224 ГПК съдът е обезсилил решението на първоинстанционният съд е и е прекратил производството по делото. По отношение на втория обективно съединен иск е приел, че доколкото е обусловен от основателността на иска за собственост, който бил отхвърлен с предходното решение по гр. д. № 256/1998 г. на ГОС, същият се явява неоснователен. Изводът на Г. окръжен съд за наличие на сила на присъдено нещо по отношение на иска по чл. 108 ЗС не може да бъде споделен. По делото не е представена исковата молба, по която е образувано производството, на ГОС приключило с влязло в сила решение по гр. д. № 256/1998 г. Видно от представеното копие от решението обаче се установява, че спорът е бил разгледан и решението е постановено на 8.02.1999 г. Видно от исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, за да обоснове правото си на собственост върху процесния имот ищецът се позовава на влязло в сила Решение № 7027/30.05.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Д. Следователно към датата на завеждане на иска, по който съдът се е произнесъл с решение по гр. д. № 256/1998 г. ищецът не е могъл да се позовава на това обстоятелство. Същевременно всеки иск се индивидуализира със страни, основание и петитум. Основанието на иска включва тези фактически основания, на които ищецът основава претендираното от него и оспорвано от ответника право. За да е налице сила на присъдено нещо е необходимо съвпадение между страни, спорно право и петитум, което в случая не е налице, доколкото ищецът се позовава на ново обстоятелство - решението на поземлената комисия, което не е било елемент на обстоятелствената част на исковата молба по която съдът се е произнесъл с влязло в сила решение по гр. д. № 256/1998 г. Отделен остава въпроса, че по делото няма данни относно идентичността на имота, който е предмет на разглеждане в настоящото производство и този, който е бил предмет на разглеждане в предходното такова. С оглед на това, решението в частта, в която Г. окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че иска по чл. е 108 ЗС е недопустим поради сила на присъдено нещо, е постановено при нарушение на процесуалния закон и съгл. чл. 218ж ГПК подлежи на отмяна. Доколкото решението по иска с пр. осн. чл. 109 ЗС е обусловено от изхода на делото по ревандикационния иск, то също подлежи на отмяна като делото следва да се върне на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, III-то г. о.