Решение № 79 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 187/2018 г.

Решение № 79 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 187/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 30/10.01.2019 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1455/11.10.2017 г. по гр. д. № 1630/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед т. 1, изречение трето, in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС ОСГТК с оглед императивната норма на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл. 269, изречение първо, in fine ГПК. Въззивната инстанция е приела, че "Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него. В тази връзка и с оглед направеното възражение от въззивника Г. Ж. следва да бъде посочено, че отношенията между внуци и баба и дядо са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката дете – родители. Повдигнатите от Г. Ж. въпроси относно споделената родителска отговорност нямат отношение към предмета на делото. В производството по иска с правно основание член 128, алинея 1 от СК съдът определя мерки за лични отношения с неговите баба и дядо, без да се произнася по въпроса за упражняването на родителските права. Въпросът дали следва да се определи споделено упражняване на родителските права от двамата родители не е може да бъде обсъждан при настоящия спор и следва да бъде разрешен в отделно производство по спор за упражняване на родителски права. Също така при разглеждането на настоящия спор е ирелевантно обстоятелството, че бащата на детето М. – М. Ж., е лице, попадащо в обхвата на Конвенцията за правата на хората с увреждания, доколкото, както бе отбелязано в предходното изречение, предмет на спора не е упражняването на родителски права по отношение на детето или режим на лични отношения на бащата с детето. Регламентираното от разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК право на въззивниците като баба и дядо на лични контакти с внучката им м. следва да бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е водещ. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на член 59, алинея 4 от СК във връзка с член 124 и член 125 от СК се налага извода, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗД, т. е. дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето", което налага извод, че подходът следва да бъде индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на конкретното дете - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други. Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да постановява решение, ръководейки се от общите принципи, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува и с роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението от дядо и баба не е в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес; че утвърдените родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на детето. По делото няма спор, а и от събраните писмени и гласни доказателства, се установява безспорно, че на 16.09.2016 г. бащата на детето М. – М. Ж. – нападнал пред ОУ "С. К. " - В., където учи детето, майката Х. Х., докато чакала М. след учебните занятия, и й нанесъл множество прободни рани с нож: пет прободно-прорезни наранявания в областта на гръдния кош, една от които е проникнала в гръдната кухина, и една, която е проникнала в гръдната и коремната кухини през диафрагмата, прободно-прорезни увреждания в левия бял дроб; три прободно-прорезни рани в областта на корема и лявата хълбочна област, две от които са проникнали в коремната кухина; левостранен пневмоторакс; кръвоизлив в коремната кухина; множество прободно-прорезни рани в областта на лявата мишница и лявата предмишница. В резултат на това Х. била настанена за лечение в МБАЛ "Св. А. " – В. с опасност за живота, но оказаната медицинска помощ предотвратила леталния изход. Деянието е квалифицирано от Окръжна прокуратура – В. като такова по член 116, алинея 1, точка 6 във връзка с член 115 във връзка с член 18, алинея 1 от НК, тоест опит за убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Наказателното производство срещу бащата М. Ж. е било прекратено на основание член 243, алинея 1, точка 1 във връзка с член 24, алинея 1, точка 5 от НПК, тоест деецът е в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, и същият е настанен в психиатрично заведение. Към този момент родителите на М. вече са били разделени /от средата на месец март 2016 г./ и детето е изживяло неколкократно стрес – първо от раздялата на родителите си, а след това от отказа на бащата – ответника М. Ж. – М. да се вижда с майка си, данни за което се съдържат в преписката на ДСП, така и в разказа на детето пред състава на съда. Опитът за убийство на майката, довел до настаняването й в болница с опасност за живота, е бил изключително агресивен акт за психиката на детето, който то и сега все още не е преработило. В този момент крехкият свят на деветгодишното дете, вече разклатен от раздялата на родителите и влошените им взаимоотношения, се е сринал – от една страна от извършеното от бащата, а от друга заради страха от загуба на майката. Установената от вещите лица и от ДСП – В. защитна реакция на детето по отношение на инцидента /не иска да говори за това/ и то след една година е все още налице – пред съда м. не обяснява нищо конкретно, а казва само три думи: "мама, наранена, болница". След преживеният изключителен стрес от нападението на баща му над майка му и спасяването на майката, която е основна фигура в живота на М., детето поради страх от загуба на майката не само се е привързала още повече към нея, но и играе ролята на неин защитник според вещото лице. Бащата е възприеман от М. като сериозна заплаха най-вече за майката, която след оцеляването си е единствената сигурност за детето. Молителите също се възприемат от М. като угроза за майка й и за нея, тъй като детето има информация за поведението им и за отношението към майката, след като е било пряк свидетел на заканите и заплахите им спрямо Х., видно от заключението на вещото лице и изслушването на детето, както и на вменяването на вина у майката за поведението на бащата, а също така и на вменяване от страна на бабата и дядото на омраза на М. към нейната майка. Същевременно при детето е констатирано състояние на вътрешно напрежение, безпокойство, потиснатост и усещане за различие с другите деца поради наличие на баща, който "има проблеми". Това състояние се е появило след нападението на бащата над майката и според заключението на СПЕ се дължи на преживявания от детето стрес. От събраните по делото доказателства е видно, че родителите, бабата и дядото на детето съзнателно или не го въвличат в конфликта помежду си. По този начин те поставят под заплаха психичното му здраве и поведението им се нуждае от корекция. Към настоящият момент обаче рисковете за детето не могат да бъдат преодолени, като се допусне режим на лични отношения между него и молителите. м. категорично отказва да се вижда с баба си и дядо си по бащина линия. Освен това според вещите лица тя не е готова да осъществява пълноценен контакт с тях. След инцидента М. е посещавала психолог, но въпреки това все още преживяното от нея и страха за себе си и най-вече за майката взема превес, поради което е необходима психотерапевтична работа с детето. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му, каквото условие поставя разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК – личните отношения да са в интерес на детето. Такъв интерес е налице във всички случаи, когато се установи, че бабата и дядото се грижат добре за детето и по никакъв начин не застрашават развитието му. В конкретният случай обаче това не е така. На първо място следва да се отбележи, че детето почти не е контактувало с молителят Г. Ж. Същият живее отделно от бабата и в друг град, макар и недалече от В.. Самото дете при изслушването си заяви, че го е виждало два-три пъти и то, когато са се карали с бабата. Според настоящият състав на съда липсва каквато и да е било връзка между детето и дядото, а отделно от това М. е настроена негативно спрямо него в резултат на неговите действия спрямо майка й след случката на 16.09.2016 г. Емоционална връзка между детето и бабата е налице, доколкото двете са живеели заедно в едно домакинство по време на съжителството между майката и бащата, но тази връзка е прекъсната след нападението на бащата над майката. От една страна М. е явно свидетел на разговорите между майката и нейни близки, където се коментира, че бабата и дядото не са направили необходимото за лечението на сина си, като са криели болестта му, датираща от доста време, неглижирали са неговото състояние и не са спомогнали по никакъв начин същия да приема редовно медикаменти, и без да се внушава директно на детето, то е изградило мнение, че те не са положили достатъчно грижи, за да предотвратят случилото се. От друга страна М. е била пряк свидетел, че бабата и дядото се държат зле с майка й /повишават й тон, заплашват я, обвиняват я за случилото се/, а също така настройват и нея срещу майка й, която е стабилна опора за детето. Вещите лица също обръщат внимание в заключението си по СПЕ, че бабата и дядото вменяват на М. омраза към майката. Също така следва да се отбележи различният подход на бабата и дядото от една страна и на майката от друга. Бабата и дядото обвиняват майката, насаждат у детето ненавист към нея, заплашват я, докато майката е дала на детето да прочете протоколи от съдебно заседание. Налага се и извода, че молителите прехвърлят вината за случилото се с ответницата Х. Х. върху нея – за това свидетелстват както изявленията им, така и събраните гласни доказателства /свидетелките Н. и Т. /, като я обвиняват, че тя е провокирала М. Ж. да й нанесе 18 прободни рани. Невъзприемането от страна на родителите на М. Ж. на неговото психическо заболяване, датиращо от дълъг период от време /около 20 години/, дава основание на съда да направи заключение за липсата на критичност у родителите на М. към болестта му, респективно същите не са могли да овладеят настъпилата криза или евентуални бъдещи прояви. Разминаването между реалната ситуация и представата на молителите, която са изградили за техния син, дава основание на съда да приеме, че поведението им не е в интерес на детето, което би се отразило негативно върху психиката му при определяне на режим на лични отношения на м. с нейните баба и дядо по бащина линия. В случая е без значение, че молителите имат висше образование и няколко недвижими имота, както многократно се набляга от тях, тъй като релевантни за изхода на спора са конкретните описани по-горе критерии, а не степента на образование и материалната обезпеченост. Следва да се повтори, че изходът на спора трябва да бъде разрешен в зависимост от конкретните обстоятелства и в най-добрия интерес на детето, а не по принцип. Не без влияние е и факта на изразеното от молителите сегрегационно отношение по националност спрямо майката – още в исковата молба се акцентира, че м. се "намира в битова среда от специфичен тип – майката, сестрата на майката, дядо й и баба й са етнически турци и в дома им се говори на турски език"; за подобно отношение явстват и двете свидетелки, разпитани пред първата инстанция, - че дядото няма да позволи тя да се "потурчи", да стане "ханъма". От изслушването на детето се установява, че същото не само не знае турски език, но и не иска да го учи. Дори обаче и да знаеше или да искаше да го учи, то това поведение само би могло да бъде насърчавано, защото знанието на чужд език и познаването традициите на друга националност е богатство. Също така прави впечатление, че по време на процеса молителите и братът на ответника М. Ж., разпитан като свидетел пред първата инстанция, декларират, че са приемали Х. независимо от турския й произход. Това обаче се опровергава от събраните свидетелски показания чрез разпита на М. Н. и П. Т., коментирани по-горе. Доводът на молителите, че при проведена среща в ДСП – В. на 14.09.2016 г. между С. Б. и детето М., последното е заявило желание да се вижда повече с баща си и с баба си по бащина линия и да живее при тях и да се вижда с мама, се явява неоснователен, тъй като тази среща е два дни преди нападението на бащата над майката и М. е изразила тогавашните си нагласи и желания, а след случката на 16.09.2016 г. обстоятелствата коренно са променени. Поради това така изразеното тогава желание не може да бъде аргумент, въз основа на който да се определи режим на лични отношения между бабата и дядото по бащина линия и детето. В тази връзка следва да се спомене и изготвения на 11.07.2016 г. социален доклад /преди инцидента/, в който социалният работник е отразил, че към момента на срещата му с М. в дома на бащата /към този момент същият е живеел с майка си в квартал В. / детето е било в неугледен и занемарен вид – с мръсни дрехи, неизкъпано; изглеждало притеснено и плахо; по сведение на бащата хранено предимно с готова храна извън дома; домът е бил в занемарен вид /неоправени легла, разхвърляно, с храна навсякъде/; детето спяло, където поиска. Това води до извод, че декларираните от бабата на детето ангажираност и желание да се грижи за детето са само външна изява. Съдът следва да съобрази и факта, че към настоящият момент е постановен режим на лични отношения на бащата с детето, който има право да се вижда с него всяка първа събота от месеца от 10 часа до 12 часа, които срещи да се осъществяват в защитена среда, посочена от ДСП – В. и в присъствие на поне един служител на дирекцията. Ако бъде постановен режим на лични отношения с бабата и дядото, без той да е в защитена среда, ще е налице колизия с постановения режим на лични контакти с бащата, тъй като спрямо същия е наложена принудителна медицинска мярка по член 89, буква "а" от НК – предаване на родителите му със задължение за лекуването му под наблюдението на амбулаторен психиатър. Тоест, бащата би следвало да осъществява личен контакт с детето в защитена среда, а по време на режима на отношения с бабата и дядото ще вижда м. извън защитената среда. В настоящият момент регламентиране на режим на лични отношения между м. и бабата и дядото по бащина линия, дори рядко и в защитена среда, също би оказало негативно влияние върху детето. На първо място поради изложените по-горе аргументи: липса на предходни контакти с дядото, негативното отношение на детето спрямо тях, категоричното му нежелание да се вижда с бабата и дядото. Принудителното осъществяване на режим на лични отношения на м. с нейните баба и дядо в конкретният случай би довел до нов тежък стрес за детето при положение, че същото не е готово да се вижда с тях. При една бъдеща промяна в обстоятелствата след психологическа работа с детето, то молителите могат да поискат режим на лични отношения съобразно нормите на СК. Не на последно място съдът намира с оглед изложените по-горе мотиви, че производството с правно основание член 128 от СК не може да служи за разширяване режима на лични отношения на бащата с детето и за заобикаляне на постановения такъв в защитена среда и в присъствие на социален работник. " С оглед основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на IV г. о., намира следното: Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК дава възможност за намеса на съда при интерес на детето да има лични отношения с бабата и дядото, както това е било уредено и в отменения Семеен кодекс - чл. 70, ал. 2. Освен това налице е и решение на Съда на Европейския съюз, първи състав, от 31 май 2018 г. по дело C-335/2017 г. с предмет преюдициалното запитване, отправено от Върховния касационен съд на Република България по ч. гр. д. № 1323/2017 г., състав на IV г. о., с което се приема, че понятието "право на лични отношения", посочено в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 7 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци. Следователно регламентът е приложим и в отношенията между бабата и дядото, от една страна и детето, от друга. С оглед отговора на въпроса приложение в отношенията между баба и дядо, и внуче намират разпоредбите относно родителската отговорност, като се вземе предвид широкото тълкуване на това понятие, дадено с решението на Съда на Европейския съюз и приложимостта му спрямо отношенията между посочените лица. Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат съдът да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес, като според предложение второ това право има и детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Съгласно т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на §. 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. В касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд се твърди, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи решение № 672/18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о. Навеждат се доводи, че са налице условия за определяне на режим на лични контакти на детето с бабата и дядото, с оглед ангажираните по спора доказателства. Моли се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържат от процесуалните представители на жалбоподателите – адвокати Р. и С. Ответницата по касация Х. Ф. Х. посредством процесуалния си представител – адв. И. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Ответникът по касация М. Г. Ж., посредством процесуалните си представители – адвокати В. и Г., не оспорва касационната жалба и изразява желание родителите му – касационни жалбоподатели, да осъществяват контакти в детето му. Дирекция "Социално подпомагане". Варна, не заявява становище в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на въпроса становището на процесуалните представители на касаторите, писмения отговор на ответницата по касация, изразеното от пълномощниците на ответника М. Ж., и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: С оглед дадения отговор на поставения въпрос съдът намира следното: Изводите на въззивната инстанция са неправилни. Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК бабата и дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични отношения с него като те упражняват правото си на лични контакти с детето в рамките на определения им в качеството на негови баба и дядо режим. Не е налице спор, а и от събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че на 16.09.2016 г. бащата М. Ж. е пробол с нож в коремната област майка Х. Х. Х., вследствие на което понастоящем е настанен в психиатрично заведение, а детето живее при майката, която полага грижи за неговото физическо и умствено развитие при добри битови условия. Установено е, че по гр. д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI състав, на бащата е определен(потвърден) режим на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца от 10, 00 часа до 12, 00 часа, които срещи с детето да бъдат осъществявани в защитена среда, посочена от Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] в присъствие по време на срещите на поне един служител на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че молителите са баба и дядо по бащина линия на детето М., които са разведени от 2010 г. и са в добри приятелски взаимоотношения. Бабата живее в жилище, собственост на сина им Ж. Ж., а дядото на друг адрес, като срещите с детето могат да се осъществяват в жилището на бабата, разполагащо с подходящи за пребиваването на детето битови условия. От показанията на свидетеля Ж. Г. Ж., кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, съдът приема за установено, че преди инцидента бабата и дядото са поддържали близки контакти са детето, а след това срещите с внучката им са били ограничени, предвид пребиваването на бащата в болнично заведение и противопоставянето на майката на детето на срещите им с него. От показанията на свидетелите П. Т. и М. С. – и заключението на вещите лица по приетата съдебно-психологична и психиатрична експертиза, както и поведението на страните в проведените съдебни заседания, съдът прави извод, че отношенията между майката от една страна, и бабата и дядото на детето по бащина линия, от друга, са силно конфликтни. Бабата и дядото проявяват силно емоционално отношение по въпроса за режима на лични контакти с детето и готовност за предприемане на мерки чрез други съдебни производства, а майката от своя страна се противопоставя те да упражняват лични отношения с детето. С оглед изложеното, съдът кредитира извода на вещите лица, че детето М. е в състояние на несигурност, безпокойство и се чувства като закрилник на майка си, вследствие на което понастоящем не е готово да осъществява пълноценен контакт с бабата и дядото. С оглед показанията на свидетелките относно проявеното от бабата и дядото спрямо майката негативно отношение в тяхно присъствие намира, че от събраните доказателства по делото не може да се направи извод, че то е намерило израз във вменяване на омраза у детето спрямо майката. От доказателствата по делото се установява, че след инцидента бабата и дядото не са имали контакти с детето, като данни в тази насока не могат да се изведат и от проведеното от вещите лица интервю с детето. Останалите възражения на молителите срещу заключението на вещите лица по проведената съдебно-психологична и психиатрична експертиза относно произхода на диагнозата "болест на Б. ", зададените на детето въпроси и неговите отговори и т. н., съдът намира за неоснователни, доколкото касаят констативно-съобразителната част на заключението, а не изводите на вещите лица, според които молителите не страдат от психично заболяване, както и че е в интерес на детето да осъществява контакт с тях, но същият все още не може да бъде пълноценно реализиран предвид емоционалното състояние на детето и конфликта между възрастните. С оглед изложеното, отразеното в изготвения по делото социален доклад, че домът на бабата разполага с добри социално-битови условия, съчетано с образователния ценз на молителите и констатираните желание и готовност да участват в отглеждането на детето, дават основание на съда да приеме, че в интерес на детето е да изгради връзка с тях като членове на семейството му. Действително от разпита на детето М. се установява отрицателно отношение към бабата и дядото, но с оглед възрастта на детето и ситуацията, в която то е поставено, предвид отношенията между родителите му, и тези между баба му и дядо му, от една страна, и майка му, от друга, и изискванията на закона, съдебната практика на ВКС, както и цитираното решение на Съда на Европейския съюз, първи състав, от 31 май 2018 г. по дело C-335/2017 г., съдът намира, че интересите на детето М. изискват да бъде определен режим на лични отношения между него и ищците, които са му баба и дядо по бащина линия. Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищците с тяхната внучка няма да възпрепятства нормалното му физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина, за които няма доказателства, че имат укоримо от закона поведение. Освен това по делото са налице доказателства, че битовите условия в дома на бабата, която живее в града, в който живее и детето са подходящи за отглеждане на дете. При определяне на режима на лични отношения обаче следва да бъдат съобразени преживените от детето травма и чувство на загуба, вследствие на което е развило защитни механизми спрямо баща си и разширения кръг на неговото семейство, в това число молителите. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че детето е запознато с влошените отношения между майката, от една страна, и бабата и дядото, от друга, което поражда у него конфликт на лоялност. Следва да бъде съобразно и обстоятелството, че по гр. д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI състав, на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца от 10, 00 часа до 12, 00 часа, както и че детето следва да разполага със свободно време в почивните дни от седмицата, което да прекарва с майка си, както и за извънкласни занимания, контакти с други връстници и игра. С оглед изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е да се определи режим на лични отношения с бабата и дядото така, че да им се осигурят нормални контакти помежду им, за да не се прекъсва връзката между тях, като същевременно не създава затруднения детето да води обичайния си начин на живот и не води до психически травми у него, предвид установения синдром на отчуждение спрямо същите. Предвид изложеното, съдът намира, че първоначално контактът следва да бъде определен един път месечно за период от пет часа. Съдът намира, че недобросъвестно осъществяване на контактите от бабата и дядото, в нарушение на определения на бащата режим на лични отношения с детето, не може да се предполага. От друга страна, за времето на провеждане на лични отношения с детето същите носят отговорност за здравето и живота му, поради което присъствието на трето лице не е необходимо. При определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК, съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето / в този см. Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед изложеното, съдът намира, че на бабата и дядото по бащина линия следва да бъдат определени мерки на лични отношения, които да се осъществява във всяка трета събота от месеца за времето от 10. 00 ч. до 15. 00 ч. Съдът намира, че този контакт ще осигури необходимите отношения между бабата и дядото с тяхната внучка, като е съобразен с емоционалното състояние на детето и режимът на лични отношения на родителите. Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение последно ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1455/11.10.2017 г. по гр. д. № 1630/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Г. М. Ж., ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, и С. Ж. Б., ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 8, ап. 109, от една страна, и малолетната им внучка М. М. Ж., ЕГН – [ЕГН], от друга, всяка трета събота от месеца за времето от 10. 00 ч. до 15. 00 ч., считано от влизане в сила на настоящото решение, като детето следва да се взема от бабата и/или дядото, от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес. Решението е окончателно.