Решение № 15811 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2010 г.

Решение № 15811 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба (наречена от подателя й "частна") на Петър Христов Петров от гр. Габрово против решение № 32 от 26.02.2010 г. по адм. дело № 713 по описа за 2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, гр. София, в частта относно поземлени имоти с идентификатори 14218.517.419, 14218.517.494 и 14218.136.500 в землището на град Габрово. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, материалноправни нарушения. Ответникът Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, гр. София, не е взел становище. Заинтересованата страна Община Габрово е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Заинтересованата страна Мария Симеонова Павлова е оспорила касационната жалба. Заинтересованите страни Маринка Христова Марева, Йорданка Иванова Йорданова и Валери Иванов Иванов не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Петър Христов Петров от гр. Габрово е подал до Административен съд - Габрово жалба против против заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - гр. София. С разпореждане № 170 от 10.07.2009 г. председателят на Административен съд - Габрово е изпратил образуваното адм. дело № 8 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд за определяне на друг компетентен съд, след като жалбоподателят Петров е поискал отстраняването на назначеното по делото вещо лице и на всички съдии от Административен съд - Габрово. С определение № 10751 от 17.09.2009 г. по адм. дело № 12196/2009 г. Върховният административен съд на основание чл. 133, ал. 3 АПК е постановил изпращане на делото на Административен съд - гр. Велико Търново. С подадената жалба Петър Христов Петров от гр. Габрово е поискал изменение на кадастралната карта, като се коригират границите на поземлени имоти № 419 и № 494 в кв. 517, гр. Габрово и на поземлен имот № 500 в масив 136 в землището на гр. Габрово. В хода на съдебното производство е установено, че процесните имоти са с идентификатори съответно 14218.517.419, 14218.517.494 и 14218.136.500. Обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 396 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещите лица се назначават по принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. С определение от закрито заседание на 8.10.2009 г. първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза и е назначил за вещо лице инж. Ромил Иванов Георгиев, който не е в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при окръжните и административните съдилища във Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе към Апелативен съд - Велико Търново, за 2009 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г.) и в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при окръжните и административните съдилища във Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе към Апелативен съд - Велико Търново, за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.). По делото липсват данни за необходимост по смисъла на ал. 2 на чл. 396 за назначаване на вещо лице, което не е включено в съответния списък. От приложените към заключението заповеди № 481/25.06.2001 г. и № РД-15-14/16.02.2005 г., издадени от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, се установява, че инж. Ромил Иванов Георгиев и собственото му дружество "Дунав Кадастър" ЕООД са одобрени правоспособни лица по чл. 17 от Закона за кадастъра и имотния регистър, на които ответникът в настоящето производство - Агенцията по геодезия, картография и кадастър - възлага изпълнението на дейности по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Тези правоотношения между административния орган и назначеното вещо лице извън списъка по чл. 396, ал. 1 от ЗСВ са създали у касатора основателно съмнение в безпристрастността на вещото лице, което на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 196, ал. 1 от ГПК е основание за отстраняването му. С оглед направените от жалбоподателя възражения и оспорвания в съдебното заседание на 26.01.2010 г. съдът на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК е следвало да назначи друго или повече вещи лица за изясняване на правно относимите факти. В представената на 8.02.2010 г. писмена защита процесуалният представител на АГКК София е направил възражение за недопустимост на жалбата в частта за поземлени имоти с идентификатори 14218.517.494 и 14218.136.500 поради неустановен правен интерес на жалбоподателя в качеството му на собственик на имотите. По кадастралните регистри единият имот е записан на неустановен собственик, а другият - на Община Габрово. В подадената касационна жалба Петър Христов Петров Петров е подчертал, че е оспорвал единствено и само западната граница на ПИ 14218.517.419. По отношение на 14218.517.494 твърди, че съществува само неприложен проект, който е отменен със съдебно решение. Твърдението на жалбоподателя, че е собственик на поземлени имоти с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.49 не е достатъчно, за да се приеме наличието на активна процесуална легитимация. Съдът е приел за установено, че притежаваният от жалбоподателя имот е различен от имотите с идентификатори 14218.136.500 и 14218.517.49, чието отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри е предмет на разглеждания спор, но независимо от това се е произнесъл по съществото на спора. Обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и съществени нарушения на съдопроизводствените правила за събиране на доказателства, което налага отмяната му и връщане на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде изискано от жалбоподателя да уточни поотделно всяко от исканията си съгласно чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК и да се съберат доказателства при спазване на правилата по чл. 195 - чл. 200 от ГПК във вр. с чл. 171, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,