Решение № 9695 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2012 г.

Решение № 9695 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Сафари Могадам Мохаммад Ахмад срещу решение № 4441 от 30.07.2012 г. по адм. д. № 3329/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Сафари Могадам Мохаммад Ахмад, гражданин на Иран, срещу Решение № 203 от 20.03.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Сафари Могадам Мохаммад Ахмад е напуснал Иран на 11.08.2011 г., легално с паспорт и виза, със самолет за Република България, за платена почивка чрез туристическа агенция. Пътувал със съпругата си. Двамата останали във Варна пет дни, след което заминали за София. Междувременно търсещият закрила се свързал по телефона с трафикант в София, който му обещал да го прехвърли в Румъния. Жалбоподателят и съпругата му останали в дома на трафиканта в София повече от две седмици, след което се сдобили с гръцки паспорти, с които двамата били задържани на ГКПП - "Централна гара" Русе, при опит да напуснат страната. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не е било допуснато противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства, както е изтъкнал първоинстанционният съд, не е било установено по отношение на оспорващия да са налице актове, извършени заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение или убеждение. Не се доказва касационният жалбоподател да е изпитвал основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение предвид дългия период от време, изтекъл от твърдяното покръстване и напускането на Иран от кандидата за закрила и неговото семейство през август 2011 г. Тежест тук има и фактът, че той е напуснал страната си на произход легално. Също така не може да се кредитират с доверие религиозните убеждения на кандидата за статут. Правилно административният съд е посочил, че желанието му да приеме християнството, както и дейностите, които е извършвал чужденецът, са били извършвани само и единствено с цел той да получи закрила по ЗУБ. Правилно съдът е посочил, че не кредитира и твърдението на Сафари Могадам Мохаммад Ахмад, че е бил призован да се яви в съда на 16.08.2011 г., за да подпише клетвена декларация, че е мюсюлманин. Това е така поради факта, че видно от справката от 3.01.2012 г., приложена към адм. д. № 3329/2012 г. на АССГ имената на лицата, които са призовани да се явят в съда фигурират в информационна система и е възможно да им бъде наложена забрана да напуснат Иран, от където се налага извода за неправдоподобност на историята на търсещия закрила поради факта, че той безпрепятственото е напуснал страната с паспорт и виза само пет дни преди деня, в който е следвало да се яви в съда. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за предоставяне на статут на бежанец, е правилен и законосъобразен. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Сафари Могадам Мохаммад Ахмад за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в доказателствата по делото, е приел, че липсват данни същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Редно е да се отбележи, че спрямо търсещият закрила не е приложима и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15, буква "в" от Директива 83/04. Правилно съдът се е позовал на два броя справки от 15.03.2012 г. и 16.03.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците, в които не се съдържа информация, според която ситуацията в Иран може да бъде определена като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. От тук следва изводът, че съдът правилно е подкрепил и извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Представените в настоящето производство писмени доказателства не променят извода, че по отношение на оспорения административен акт не са налице основанията по чл. 146 от АПК и затова жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,