Решение № 12463 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Гелова, против Решение 4680/20.06.2024 г., постановено по адм. дело 1691/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, с което по жалба на Д. Д. Д. е отменено Решение 32-197286/26.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници . В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения митнически акт са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ. В тази връзка е посочено, че доколкото в процесния случай по отношение на стоката, декларирана с процесната МД, не е осъществен същински последващ контрол, при който детайлно се проверява счетоводната отчетност на декларатора, а единствено е проверена точността и пълнотата на информацията в конкретната МД, то издаването на нарочна заповед не е необходимо. На следващо място са изложени аргументи, че митническите органи са доказали основателността на съмненията си, обосноваващи извършеното увеличаване на МС на предмета на вноса. Наред с това е посочено, че след анализ на възможността за определянето на МС при последователно прилагане на вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от б. а до б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от Американската служба Митници и гранична охрана , представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската Служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение митническата територия на Съюза. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. от гр. Бургас, [жк], [адрес], чрез своя процесуален представител - адв. Л. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е била законосъобразността на Решение 32-197286/26.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/213 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК, чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 71, § 1, б. д , подбуква i , чл. 77, § 1, б. а , § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 102, § 1, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), на внесената и допусната до свободно обращение стока е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 25 952,97 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 1 709,80 лева и ДДС в размер на 3 761,56 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определенa Д. Д. Д.. АС Бургас е приел от фактическа страна, че на 13.04.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е подадена митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007019427R0/28.05.2020 г., с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка: AUDI; модел: А4; брой места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2019 г.; цвят: син; работен обем: 2000 куб см; мощност: 248 HPSAE; двигател : бензин кат; шаси : WAUENAF45KA037370; с декларираното условие за доставка е FOB - Франко-борд . При подаване на декларацията пред митническите органи е представена фактура 35168/13.03.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, 416 Commerce Way, Longwood, FL 32750, САЩ. Митническата стойност на стоката е определена на база декларираните за нея елементи в размер на 8 854,97 лева (преизчислена стойност на 4 500 USD при курс 1,79979 BGN/USD ведно с разходи, прибавени към цената на стоката на основание чл. 71, § 1, б. д , подбуква i от Регламент ЕС/ 952/2013 г. в размер на 755,91 лева). Определен е размер на дължимите публични вземания по тази декларация съответно в размер на 885,50 лева и ДДС в размер на 1 991,56 лева, които са заплатени. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митнически решение, в т.ч. извършената последваща проверка, при която е анализирана наличната на електронна страница www.autoauctions.io информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) и обявената за него продажна цена, превишаваща декларираната пред митническите органи цена, разменената кореспонденция между страните, възникналите в тази връзка основателни съмнения относно декларираната цена на придобиване на процесното превозно средство, извършения последващ контрол, изпратения по линия на международното сътрудничество от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност отговор, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. По делото е била назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според чието заключение не са установени данни за антидатиране на издадения административен акт, подписването му от друго лице или извършени последващи манипулации. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено и в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на МС, при кои хипотези са налице основателни съмнения и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че във връзка с анализ на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), е установено, че продажната цена на автомобила, обявена на електронна страница www.autoauctions.io, в размер на 9 500 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 4 500 USD, поради което внесеното с процесната МД превозно средство е било предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за придобиване на катастрофиралите превозните средства, в резултат на който контрол у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Съдът е приел, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД, митническите органи са се позовали от една страна на липсата на обяснения и други, освен фактурата, представени от вносителя документи, обосноваващи действително платената за стоката цена, а от друга на получената с писмо с рег. 32-258634/03.08.2022 г. от митнически власти на САЩ информация относно декларираната стойност при износа на стоката в размер на 14 000,00 USD. 4. Прието е, обаче, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон по причина, че мотивите, с които вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б са отхвърлени като неприложими, са неясни, тъй като липсвала информация какви точно справки са били извършени, в коя база данни, система/програма, какви са били заложените критерии при търсенето, защо точно този период на търсене е бил заложен, отсъстват съставени протоколи за извършването на тези действия, което препятства извършването на преценка за надеждността на търсенето. В тази връзка съдът е приел, че МО не е положил дължимата грижа да отправи искане до МО на други държави-членки с цел получаване на допълнителни данни за целите на определянето, съответно - за доказване липсата на открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки обстоятелство, обуславящо пристъпването към следващите методи на определяне на МС. 5. В тази връзка неправилният, според съда, подход на административния орган по отношение прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е опорочило извода му за неприложимост и на следващите две хипотези по б. в и г , тъй като методите се прилагат последователно, при изключване използването на предходния. 6. Наред с това за неправилно е прието и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като МС на внесения автомобил не е определена въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, при използване на разумен способ, а въз основа на изпратените от американските митнически власти данни за износа на автомобила. Според съда информацията, предоставена по линия на международното сътрудничество, под формата на извадка от EEI не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната истинност. Предвид това според съда въпреки че теоретично е отрекъл приложението на първичния метод по чл. 70, § 1 от МК, на практика, приемайки, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, по същество МО е приложил именно този метод. Изложеният подход, според съда, освен че не се вмества в никой от методите за определяне на МС, противоречи и на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според която МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. по причина, че според съда постъпването на електронната информация за износ от системата на американските власти не формира налични данни на митническата територия на Съюза. 7. На отделен ред съдът е изложил мотиви, с които е отхвърлил аргументите на МО по отношение липсата на реквизити в представената от вносителя фактура, посочвайки, че отсъствието на условия на доставката, условия, начин, срок на плащане и клаузи при неизпълнение в действителност не представляват реквизити на фактура, а клаузи по договор, като е прието, че доколкото в съдържанието на фактурата нормативно не са предвидени клаузи, то не се изисква и тяхното наличие. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Решението е неправилно. Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. Неправилно е и решението по същество на спора. Наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АС - Бургас не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. С подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 4 500,00 USD (канадски долара), равностойни на 8 099,06 лева, на база на която стойност е заплатено мито в размер на 885,50 лева и ДДС в размер на 1 991,56 лева. Доколкото след анализ на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), е установено, че продажната цена на автомобила, обявена на електронна страница www.autoauctions.io, в размер на 9 500 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 4500 USD, внесеното с процесната МД, превозно средство е било предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за придобиването му, в резултат на който контрол у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. Предвид липсата на сведения и други, освен фактурата, представени от вносителя документи, обосноваващи действително платената за стоката цена, е осъществена последваща проверка, във връзка с която по линия на международното сътрудничество е предоставен отговор 32-258634 от 03.08.2022 г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, съдържащ извадка от Електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана . Установени са редица съответствия - марка, модел, номер на шаси, данни на продавач и купувач, транспортен референтен номер, номер на контейнер, номер на удостоверение за собственост на декларирания автомобил, спедиторски агент, дружество получател, като било налице несъответствие единствено по отношение на декларираната цена в МД при внос е посочена цена 4 500,00 USD, а в износната в САЩ 14 000,00 USD. Следва да бъде посочено, че писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност, като въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от американските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че освен представената от Д. фактура 35168/13.03.2020 г., издадена от GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, 416 Commerce Way, Longwood, FL 32750, САЩ, която не съдържа подписи, а също и доказателства къде е сключена сделката, налице ли е плащане по нея и как е осъществено, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. С оглед всички събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Предвид изложеното АС - Бургас правилно е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че т. н. основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи. Не могат, обаче, да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон, тъй като според настоящата касационна инстанция същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като за периода 28.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в митническата информационна система МИСЗА липсвала информация за внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларирания автомобил. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за периода 28.02.2020 г. до 28.05.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното лице, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че липсвала база данни за използваните за производството на декларираните стоки материали, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за производството, както и по допълнителните елементи, като степен на амортизация, коефициент на щета и други, като не била налице и информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Освен това следва да бъде посочено, че процесният автомобил в такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили/мотоциклети от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото митническата стойност на процесния автомобил е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация посредством предоставянето ѝ от американските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АС - Бургас, че определянето ѝ не се вмества в никой от методите за определяне на МС, а също и че противоречи на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от Д. Д. Д. МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС-Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Д. Д. Д. против Решение 32-197286/26.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация с MRN 20BG001007019427R0/28.05.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1 709,80 лева и ДДС в размер на 3 761,56 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответникът по касация - Д. следва да бъде осъдена да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,