Решение № 630 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2008 г.

Решение № 630 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 17.12.2007 год. по гр. д. № 85/2007 год. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 25.10.2006 г. по гр. д. № 2940/2006 г., с което предявеният от Б. К. Б. със съдебен адрес в гр. С. против П. В. Д. от гр. С. иск за делба на недвижим имот, съставляващ апартамент в гр. С., ж. к. "Д", бл. 24, вх. Е, ет. 2 е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Б. К. Б. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е ценил свидетелските показания едностранчиво; дал вяра на показанията на свидетелите на насрещната страна, въпреки противоречията в показанията им и е формирал неправилни изводи относно адресата на дарственото намерение на ответника В. Д. Д. Ответниците по касационната жалба П. В. Д. и В. Д. Д. не вземат становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата Б. К. Б. и ответникът П. В. Д. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 10.11.1988 г. е бил прекратен с влязло в сила решение № 19 от 12.02.2003 г. по гр. д. № 329/2002 г. на Софийски районен съд. По време на брака, с договор от 23.04.1992 г., по реда на Наредбата за държавните имоти, ответникът П. В. Д. и неговия баща В. Д. Д. са закупили от военния жилищен фонд процесния апартамент № 4, находящ се гр. С., ж. к. "Д", бл. 24, вх. Е, ет. 2, ведно с принадлежащото му избено помещение, ид. части от сградата и от правото на строеж върху терена срещу сумата 11259 лева, заплатена напълно от купувачите. Апартаментът, преди закупуването му, се е обитавал от семейството на ответника В. Д. Д., настанен със заповед № 643 от 31.10.1972 г., издадена от началника на ГЖЧ, гр. С. Стойността на апартамента е била внесена изцяло от ответника В. Д. Д. по сметка на МНО и ГЖЧ, София на 22.04.1992 г. в ДСК район "И" с операционна бележка № 679/8 за покупка на жилище. Покупката на жилището е била извършена с изцяло лични средства на ответника В. Д. Д. в размер на 11256 лева, получени в заем от взаимоспомагателната каса по местоработата му. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за делба на апартамент № 4 в бл. 24 на ж. к. "Д", гр. С. е неоснователен. Приел е, че 1/2 ид. част от имота е придобита лично от ответника В. Д. Д., а по отношение на останалата 1/2 ид. част е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК; че макар и придобит по време на брака между ищцата и първия ответник, имотът съставлява изключителна собственост на П. Д. - лично имущество по смисъла на чл. 20 СК (отм.), придобито по дарение от неговия баща ответникът В. Д., поради което не е налице подлежаща на делба съсобственост. Решението е правилно. Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е формирал изводите си за фактите по делото след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, в т. ч. показанията на разпитаните свидетели. Формирал е извод за произхода на средствата, съпоставяйки представените по делото писмени доказателства - документ за внасяне на продажната цена от ответника В. Д. Д. и показанията на свидетелите П (касиер на взаимоспомагателната каса по месторабота на ответника), имащи непосредствени впечатления за тегления от ответника заем от взаимоспомагателна каса, целта на заема и внасянето на получената сума за покупка на процесния имот. Съобразил е и обстоятелството, че свидетелите, разпитани по искане на ищцата нямат преки впечатления за произхода на средствата, вложени за покупката на процесния имот; че впечатленията им как е изплатена стойността на имота са базирани върху обяснения на ищцата, което го е мотивирало да възприеме обоснования извод, че участието на ищцата със средства в покупката на процесния имот не е установено. Неоснователно е и касационното оплакване за постановяване на решението в нарушение на чл. 19, ал. 1 СК и чл. 20 СК поради формирани неправилни изводи за дарственото намерение на ответника В. Д. Д. Дарственото намерение на ответника В е изразено със самия договор за покупката на жилището, в което като съсобственик е вписан само синът му П. Д., без това му намерение да е опровергано с други доказателства по делото, сочещи за намерение за облагодетелстване и на ищцата по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение