Решение № 257 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 734/2008 г.

Решение № 257 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 734/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. о. - район И. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр.д. № 1023/2005 г. на Софийски градски съд, II-Д с-в. В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на важни обстоятелства по делото. Ответникът в производството - К. "С" оспорва жалбата. Представя писмен отговор, в който развива доводи за приложението на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС, на който се е позовал и въззивният съд. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 22.11.2004 г. по гр.д. № 17026/2003 г. на СРС, 48 с-в и е уважил предявения иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) - приел е за установено по отношение на С. о., че кооперация "С" е собственик на павилион от 17,60 кв. м., находящ се на границата с УПИ *, кв.4 по плана на "Н", под новопроектирана улица, заедно с необходимата прилежаща площ от 42,08 кв. м. за функциониране на павилиона, очертана в скицата от 27.04.2004 г. с буквите Е Г И К Е към заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението. Въззивният съд е приел, че процесният павилион е строен преди около 40 г. със средства на РПК "Н", а през 1987 г., при разделяне и образуване на кооперацията-ищец, е бил включен в нейното имущество. Тъй като строителството е извършено преди 13.07.1991 г., съгласно чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС сградата и прилежащия терен са станали собственост на кооперацията. Това придобивно основание не изисква нито учредяване на право на строеж, нито редовни строителни книжа при изграждане на постройката. Отмяната на ал. 3 на чл. 2 от ЗОС не води до отмяна на вече придобити права, още повече предвид разпоредбата на § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК /ДВ бр.41/2007 г./, според който кооперациите могат да искат деактуване на построените от тях до 13.07.1991 г. сгради. Прието е, че кооперацията не е загубила правото си на собственост с отреждане на мястото за улица. Това отреждане създава възможност за общината да проведе отчуждително производство, но не и да отнеме от кооперацията правото и на собственост. Решението е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за постановяване на правилно решение по съдебния спор. Изяснено е по делото, че процесният павилион е с площ от 17,60 кв. м., изграден е от метална конструкция, с външни стени от ламарина, вътрешни от дървени плоскости и покрив от ламарина. Монтиран е към прилежащия терен посредством циментова настилка. Няма данни да са издавани строителни книжа за построяването му. По действащия регулационен план попада върху терен, за който е предвидено изграждането на улица. Въззивният съд е следвало да обсъди тези данни по повод възражението на ответника, направено още в първата инстанция, че павилионът представлява временна постройка по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), която няма постоянен градоустройствен статут и поради това за нея и за прилежащия терен не следва да се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС. Действително, по делото няма данни какви са били предвижданията на регулационния план, който е действал при изграждането на павилиона, за да се прецени дали той действително е временна постройка, както счита ответникът, или напротив - че павилионът е изграден съобразно предвиждането на плана за този терен и има траен градоустройствен статут. Изясняването на тези обстоятелства изисква специални знания и затова съдът е следвало да назначи техническа експертиза, дори и без да е имало такова искане от страните - т. 11 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС. В случай, че процесната постройка действително е имала временен статут, както твърди ответникът, това обстоятелство ще има съществено значение за придобивното основание, на което се позовава ищецът и следва да бъде съобразено от съда при преценката за основателността на предявения иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.3 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV ГО,