Решение № 7904 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2026 г.

Образувано по касациона жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр.София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 14635/16.04.2026 г. по адм. дело № 2494/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменен по жалбата на М. И. Г. с ЕТ „МИГ 1991 – М. Грухлански“, ревизионен акт (РА) № Р-22002220004543-091-001/11.02.2021 г., издаден от органи по прихосите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение № 677/26.04.2021 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София. Касаторът твърди, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. С ревизионния акт са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2018 г., м. 05.2018 г., м. 07.2018 г. и м. 08.2018 г. в размер на 31 828,77 лв. и лихви за забава в размер на 8 899,40 лв. Така определените задължения произтичат от констатации за закупени и осчетоводени материали, за които е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит, осчетоводени и отнесени като разходи за придобиване на други ДМА за които е установено, че не са реално извършени. Твърди, че съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства и не е изложил доводи защо не кредитира СТЕ, назначена от съда. Вещото лице по СТЕ е посочило, че не е направена ограда по контур на парцела, нито залепване на гранитни плочи по оградата на собствения обект на ревизиранотро лице Бетонов възел, находящ се в [населено място], район Панчарево, ПИ № 31. Относно находящия се обект в [жк], [улица], ПИ с идент. 68134.4335.9515, твърди, че при посещение на място е констатирано, че не е извършена подмяна на анкерите в металното хале и липсва протокол за скрити работи, поради което няма как да се установи извършено ли е полагане на бетонни бордюри и колове вместо ивични фунд. под армирана настилка. В касационната жалба са изложени съображения, че част от извършените СМР са повторени. Счита, че не е доказано че изписаните материали са вложени в обектите на ЕТ. Според касатора дружеството, нито конкретизират какви и колко материали са вложени, нито кои лица са извършвали ремонти, а свидетелят е заявил, че не е бил ангажиран с контрола на ремонтите, т.е. няма преки наблюдения. Излага съображения, че АССГ не е съобразил, че изписаните материали са с изтекъл срок на годност и влагането им в СМР би компрометирало качеството на обектите. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ „МИГ 1991 – М. Грухлански“, представляван от М. Г., чрез адв. Иванова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Заявява искане постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 евро, съобразно представен списък (л.21). Върховна касационна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба процесуално допустима като подадени от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. С решение № 1874 от 26.02.2025 г. по адм. дело № 9916/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 7833 от 07.06.2024 г. по адм. дело № 5876/2021 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ВАС е дал указания при ново разглеждане на спора да се събере административната преписка в цялост и да се разпредели доказателствената тежест. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22002220004543-091-001/11.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 677/26.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на М. Г. с ЕТ „МИГ 1991 – М. Грухлански“ са определени задължения за довнасяне по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 07 и м. 08.2018 г. в общ размер на 31 828,77 лв. и лихви за просрочие в размер на 8 899,40 лв. При ново разглеждане на спора, АССГ е отменил процесния ревизионен акт. По делото е установено, че ревизията на жалбоподателя за процесните данъчни периоди е повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, във връзка с решение № 1048 от 06.07.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София. Ревизионното производство е било възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002224543-020-001/29.07.2020 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник-сектор при ТД на НАП гр. София. Основната дейност на ЕТ през ревизираните периоди е свързана с извършването на строително-монтажни дейности и отдаване под наем на недвижими имоти (офис и хале). За осъществяването й търговецът е разполагал с два собствени обекта - бетонов възел, находящ се в гр. София, район Панчарево, [населено място] и складова база в гр. София, [улица]. По делото не е било спорно, че през 2018 г. счетоводно са били изписани материали в общ размер на 159 143,78 лв., както следва: за м. февруари - 92 666,93 лв.; за м. май - 24 012,33 лв.; за м. юли - 22 937,19 лв.; и за м. август - 19 527,33 лв. Стойността на материалите е отнесена като разходи за придобиване на други ДМА към 31.12.2018 г. и в увеличение на активите са отразени сумите, съответно в размер на 92 666,93 лв. за „бетонов възел“ и в размер на 24 012,33 лв. за „плац база“. Изписаните стоки са закупени с фактури, по които ЕТ е ползвал право на приспадане на данъчен кредит за периодите от 2010 г. до 2013 г. При първото разглеждане на спора са разпитани св. Д. И. Ф., св. М. К. А. и са назначени съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертизи (ССЕ) – основна и допълнителна. Заключенията на вещите лица са кредитирани като компетентни, обективни и обосновани по съществото на спора. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. За да отмени процесния РА, АССГ е приел, че констатациите и изводите на органите по приходите са неоснователни и противоречат на изяснените факти и събраните доказателства по делото. След съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писменни доказателства, ведно със заключенията по ССЕ и СТЕ, АССГ е приел, че представените Протоколи обр. 19 за извършени СМР, заключенията по ССЕ и СТЕ и показанията на разпитаните свидетели, доказват влагането на материалите в обекти на задълженото лице. Съдът е посочил, че представените протоколите са частни документи, но преценени от съда с оглед на всички останали доказателства по делото, доказват влагане на стоките в ремонтираните обекти на ЕТ. Обоснован е извод, че в случая се установява по категоричен начин, че материалите на обща стойност 127 532,96 лв. са били вложени в ДМА на ревизираното лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е било спорно, че ревизията е проведена по общия ред, а не по специалния. Правилно АССГ е приел, че от събраните по делото доказателства се установява влагането на стоките в собствени обекти на задълженото лице. От събраните по делото доказателства е видно, както счетоводно изписване на материали от ЕТ, така и влагането на стоките в обектите му. В случая ревизията е проведена по общия ред и в тежест на приходните органи е да докажат констатациите в ревизионния акт, във връзка с твърденията, че стоките са били продадени на други клиенти, а не са били вложени в ДМА на ЕТ. АССГ правилно е приел, че тези изводи не могат да почиват на предположения и предвид провеждането на ревизионното производство по общия ред, то тежестта за пълно доказване е на приходната администрация, а не на ревизирания субект, който е разколебал тезата на органите по приходите като е установил в съдебното производство, чрез ангажираните ССЕ, СТЕ и показанията на разпитаните свидетели, че част от материалите са вложени в извършени СМР на негови обекти. В случая приходните органи не са успяли да докажат, че са осъществени облагаеми доставки с изписаните материали към други клиенти на ЕТ. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства и не е изложил доводи защо не кредитира СТЕ, назначена от съда. АССГ е изложил конкретни мотиви в кои части кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. По делото е безспорно установено, че единият обект Бетонов възел, находящ се в [населено място], район Панчарево, ПИ № 31 е работел до 2018 г., поради което от този момент до момента на извършване на проверката на място е минал значителен период от време и няма как да се даде яснота какво е било изградено към релевантните данъчни периоди. Яснота в тази насока дават представените Актове обр. 19 и показанията на разпитаните свидетели. Относно находящия се обект в [жк], [улица], ПИ с идентификатор 68134.4335.9515, действително вещото лице, при посещение на място е посочило, че не е извършена подмяна на анкерите в металното хале и липсва протокол за скрити работи, поради което няма как да се установи извършено ли е полагане на бетонни бордюри и колове вместо ивични фундаменти под армирана настилка. В случая извършените скрити работи се доказват от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, поради което оплакването на касатора и в тази насока е неоснователно. В хода на съдебното производство са представени протоколи за скрити работи, но те не са съобразени от вещото лице, поради което в тази част заключението не е кредитирано от решаващият състав. Неоснователни са и изложените съображения, че АССГ не е възприел твърдението, че изписаните материали са с изтекъл срок на годност и влагането им в СМР би компрометирало качеството на обектите. Този довод е неотносим към спора, тъй като същият аргумент с още по голяма сила е относим и за продаването на материали с изтекъл срок на годност на други дружества. Ако действително срока на годност на материалите е бил изтекъл, никой купувач, не би купил стоките. По делото не се доказва от приходните органи кога е била извършена продажбата на стоките, а изложените съображения в тази насока почиват изцяло на предположения. По делото не е доказано, че изписаните материали не са налице на друго основание, на което следва да се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, и не е установено някое от обстоятелствата по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 2 200 евро за настоящата инстанция. По делото е представен списък на претендираните разноски, договор за правна помощ и съдействие и доказателства, че сумата е платена по банков път. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение