Решение № 3503 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2013 г.

Решение № 3503 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Костадинов Първанов от гр. Плевен срещу решение № 125 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 90/2013 г. на Административен съд - Плевен. Касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му, както и тази на обжалваната заповед. Ответникът - Директорът на ОД на МВР - Плевен не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд - Плевен e потвърдил заповед рег. № 3953 от 14.12.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на Георги Костадинов Първанов като държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗМВР. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят е работил като старши полицай (водач на патрулен автомобил) в "Охрана на обществения ред" на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Долни Дъбник при ОД на МВР - Плевен, поради което заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 269 от ЗМВР. Спазена е и процедурата по издаването и връчването на акта, не е налице нарушение на материалния закон, което при постановения правен резултат да е довело до незаконосъобразност и на съдебното решение. Преценката на общите и специфични изисквания по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се прави не само при постъпване на работа, но и за вече назначените държавни служители в МВР, за обективна невъзможност да изпълняват задълженията си. Едно от изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР е лицето да не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Видно от материалите по делото на касатора е било наложено административно наказание "глоба" по чл. 78а от НК в размер на 500 лева за причинена от него по време на служба лека телесна повреда без разстройство на здравето на непълнолетно лице, което представлява умишлено престъпление от общ характер, съставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Съдебното решение е влязло в сила на 26.01.2001 г. и е изпълнено. Безспорно е, че този факт не е основание за дисциплинарно уволнение (арг. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР във вр. чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), тъй като в тази хипотеза лицето се счита за неосъждано. Налице е обаче условието по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Разпоредбата е императивна и след като е установено обстоятелството по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК за извършено умишлено престъпление от общ характер, административният орган няма право на преценка и действа при обвързана компетентност. Липсва и визиран в закона срок, в който същият да е длъжен да прекрати правоотношението със служителя след узнаване на обстоятелството, така че не може да се приеме, че законът или целта му са нарушени. Нормите са приложими от 01.05.2006 г. и до момента не са отменени. Всички останали доводи на касатора са неотносими към предмета на спора. Предвид изложеното, като е прекратил служебното правоотношение на касатора на посоченото в заповедта основание, директорът на ОД на МВР - Плевен е издал заповедта си в съответствие с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,