Решение № 3214 от 27.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк Т. Василева, против Решение 139/01.04.2022 г., постановено по адм. д. 664/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, поправено с Решение 166/19.04.2022 г. по същото дело, с което по жалба на М. Димитрова, [ЕГН], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и ответната страна е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 610 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите доводи, процесният АУПДВ е издаден в съответствие с действащата правна уредба и в съдържанието на акта са посочени точно фактическите и правни основания за неговото издаване. Решаващият съд неправилно приема изложените в АУПДВ мотиви за неясни и противоречиви. Земеделският производител е бил надлежно уведомен за проведеното административното производство и е имал възможност да прави възражения и да представи доказателства за твърденията си. Налице са конкретни обстоятелства и допуснати технически пропуски от администрацията, поради които не е взета предвид недопустимостта на площите за подпомагане. В касационната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде потвърден като законосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Димитрова, чрез адв. М. Стоянова, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя молба към Съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на административния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.01.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на релевираните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е бил АУПДВ 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. З, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/ 2014 на Комисията от 06.08.2014 г., по отношение на М. Димитрова е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 41 341,83 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/280520/01136. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия в хода на производството по издаване на АУПДВ. С уведомително писмо изх. 02-260-6500/8774 от 21.05.2021 г. жалбоподателят е уведомен за открито производство за установяване на публично държавно вземане, поради констатирани несъответствия в хода на извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. От изложеното в АУПДВ става ясно, че след извършената проверка на място в периода 03.08.2020 г. 06.08.2020 г. от дирекция Технически инспекторат със заявка 418131, описаните в Таблица 1 парцели са определени за допустими за подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол и проверка същите се явявали недопустими за подпомагане по СЗ-МЗДП. Жалбоподателят не е бил уведомен за повторните проверки. При извършване на калкулациите вследствие на технически пропуск не е взета предвид недопустимостта на парцелите и на земеделския производител е изплатена сума в размер на 41 341,83 лв. по схемата. Несъответствията са описани в доклада от проверката на място. В предоставения срок за възражение М. Димитрова изложила оплаквания за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон пред зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, заведено с вх. 02-260-6500/8774#2 от 18.06.2021 г. При издаване на процесния АУПДВ е отбелязано единствено, че ДФЗ-РА не приема направените възражения. Първоинстанционният съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и основателна по конкретно изложените в решението мотиви. При извършена проверка по отношение валидността на АУПДВ е прието, че актът е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия, уредена в чл. 20а, ал. 1 и ал. 6 ЗПЗП, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискванията за мотивираност и обективност на констатациите. Изложените от административния орган съображения отговарят само формално на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като извършеният от съда анализ на фактическата обстановка и събраните доказателства не потвърждават съображенията за установяване на задължението. В правните изводи по същество е взето предвид обстоятелството, че от доказателствата по делото не става ясно по какъв начин и кога са извършени първоначалните изчисления и какъв е действителният статут на отразените декларирани земеделски парцели. В АУПДВ липсват фактически констатации, кога и как е установен твърденият пропуск, както и по какъв процесуален ред, с какъв акт и на какво основание е било възобновено производството по разглеждане на подаденото от Димитрова заявление за подпомагане. Надлежното мотивиране на административния акт е от съществено значение за осъществяването на контрола за законосъобразност, като липсата на логически и обективни мотиви препятства този контрол и е самостоятелно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 АПК. В мотивите на съдебното решение е дадено тълкуване на приложимата нормативна уредба и е посочено, че съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ДФЗ-РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. За приключването на всички проверки не е предвиден изричен срок, но именно с уведомителното писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредбата се одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след проверки. В случая не е налице издадено и влязло в сила уведомително писмо, съдържащо конкретно съображения за наличието на недопустимост, каквото в случая се твърди едва в АУПДВ. Неосъществяването на визираната задължителна фаза от административното производство е довела до съществено ограничаване възможността на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи и по този начин го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите права и интереси. Като допълнителен мотив за отмяна е посочено и тълкуването на разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, според която задължението за възстановяване, посочено в § 1 на чл. 7, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В хода на съдебното производство пред АС Стара Загора и пред настоящата съдебна инстанция от страна на касатора не са представени допълнителни доказателства, които подкрепят доводите за спазване на изискванията на правната уредба във връзка с издаване на АУПДВ и претенцията за отмяна на първоинстанционното решение. Поради тази причина заявените оплаквания в касационната жалба не се обосновават след проверката на доказателствата по делото. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че нормативната уредба предвижда образуваното административно производство по заявление за подпомагане задължително да приключи с изричен акт - уведомително писмо. То следва да съдържа точно и ясно данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните таблици. Изводът е нормативно обоснован с оглед разпоредбите на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който плащанията по схемите за подпомагане и посочените в чл. 67, § 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, а съгласно чл. 75, § 2 от Регламента, плащанията не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки следва да осъществят съгласно чл. 74. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПЗП (отм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), съгласно която кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите според изискването на чл. 43 вр. чл. 37 ЗПЗП, след което се издава съответният акт. Съгласно приложимата разпоредба от чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ - РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. С оглед цитираната нормативна уредба, съдът правилно е заключил, че изрично предварително произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовият нормативен акт, регламентиращ конкретната мярка за подпомагане, а липсата на уведомително писмо се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на АУПДВ. Логически обосновано в тази насока е изразеното от съда разбиране, че неспазването на материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по смисъла на чл. 32а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания вр. чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП, безспорно се отразява не само върху разпоредителната част на обжалвания акт, но и въобще върху решението за неговото издаване. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на достатъчно ясни фактически констатации и изводи в АУПДВ относно предмета на производството, следва да се посочи, че представените към административната преписка писма изх. 01-262-6500/320 от 10.08.2020 г. и изх. 01-262-6500/320 от 19.10.2020 г., имат само информативен характер до земеделския стопанин, видно от тяхното съдържание. С нито едно от двете писма, чиито съдържание и мотиви са изцяло бланкетни, не са разпоредени ясно каквито и да са правни последици за адресата. Поради това се явява обоснован изводът на съда, че по административната преписка не са налице достатъчно доказателства, установяващи конкретни данни за първоначалните изчисления, узнаването за допуснат административен пропуск или грешка от длъжностните лица и действителният статут на декларираните земеделски парцели. В тази връзка не може да бъде прието за основателно и касационното възражение по излагане на мотивите на административния акт в друг документ, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 17.01.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: