Решение № 8 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г.

Решение № 8 от 27.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 587/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. К. срещу въззивна присъда № 78/7.10.2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания, че е постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони и е явно несправедлива. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието. Излагат се и съображения, че гражданският иск не е приет от съда при спазване изискванията на ГПК и следва да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание, подсъдимият и неговият з. поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец и прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразяват становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 НПК установи следното: С присъда № 513/26.09.2007 г. Пазарджишкият районен съд признал подсъдимия Б за невинен в това, че на 12.07.2006 г. причинил на Д. И. М. средна телесна повреда и го оправдал по обвинението по чл. 129 НК, като отхвърлил и предявения граждански иск за неимуществени вреди. Със същата присъда признал подсъдимия К за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 700 лева. С атакуваната присъда Пазарджишкият окръжен съд отменил присъдата в оправдателната й част, като признал подсъдимия за виновен по чл. 129 НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 НК. Осъдил К. да заплати на М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2500 лв. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на процесуалния закон не е подкрепено с конкретни доводи. Жалбата съдържа преразказ на заключенията на изслушаните четири съдебно-медицински експертизи, от които, според защитата не може да се направи извод за нанесена средна телесна повреда. При това положение, настоящият касационен състав намира, че оплакването е неоснователно. Въззивният съд е обсъдил подробно заключенията на експертите, като е мотивирал извода си защо приема, че на пострадалия М. е причинено счупване на лявата зигоматична (ябълчна) кост, без разместване на самата кост или елементи от нея. Такъв фактически извод е направил и първоинстанционния съд в мотивите към присъдата си, поради което спор по приетите факти по делото не е налице. Фактическият състав на извършеното деяние и неговият автор са безспорно установени, като констатациите на съда са направени при цялостен, пълен и обективен анализ на събраните доказателства. При така установените факти Пазарджишкият окръжен съд правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието като престъпление по чл. 129 НК. Счупването на челюстта е самостоятелен съставомерен признак на престъплението по чл. 129 НК, без да е необходимо то да води до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Поради наличието на противоречива съдебна практика, произтичаща от нееднаквото тълкуване същността на признаците на отделните видове телесни повреди, водещо до различни квалификации на едни и същи фактически състави, Пленумът на ВС се е произнесъл с Постановление № 3/1979 г. В него изрично е прието, че увреждането на челюстта обхваща и счупването или пукването на ябълчната кост, която функционално е свързана с горната челюст. Пазарджишкия окръжен съд се е съобразил с тълкуването на закона, направено с ППВС, поради което оплакването на защитата, че въззивната присъда противоречи на материалния закон е неоснователно. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е бланкетно, не е подкрепено с нито един довод и касационната инстанция е лишена от възможност да извърши проверка на съдебния акт по това касационно основание. Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения при приемането и разглеждането на граждански иск. Видно от отразеното в съдебния протокол от 11.01.2007 г. по нохд № 2771/06 г., гражданският иск е предявен при спазване изискванията на НПК - с изрична писмена молба до съда, докладвана от председателя на състава. С молбата е уточнен размера и основанието на иска, а защитата на подсъдимия е взела отношение по неговата допустимост. Касационната жалба, в частта й касаеща престъплението по чл. 325 НК е процесуално недопустима. Съдебните актове, с които подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК не подлежат на касационен контрол, видно от разпоредбата на чл. 346 НПК. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение