Решение № 7305 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2012 г.
ВАСV отделение29.05.2013 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 1831/25.07.2012 г., постановено по а. д. № 2085/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7305 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Терзиев от гр. Пловдив, против Решение № 1831/25.07.2012 г., постановено по а. д. № 2085/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСПд). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСПд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Терзиев против Заповед р. № З-3399/05.06.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив (ОДМВР). С последната, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че Терзиев - старши полицай (ВПА) в Участък "Полиция" - Тодор Каблешков, към Трето Районно управление "Полиция" (РУП), Пловдив при ОДМВР, категория Е, I степен, на 28.02.2012 г. в гр. Пловдив, е поръчал за закупуване 40 стека цигари без бандерол от лицето Андрей Живков Александров от гр. Пловдив, като е изградил трайни тенденции за купуване и разпространение на тютюневи изделия без бандерол, както и посредничил за извършване на такава дейност, като за това против него има образувано ДП № 129/28.02.2012 г. по описа на Сектор "ПИП" при ОДМВР и следствено дело № 51/29.02.2012 г. по описа на ОСлО, Пловдив и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 234, ал. 1 от НК и спрямо него е приложена мярка за неотклонение, а случаят е станал достояние на цивилни лица и полицейски служители и е отразен в средствата за масово осведомяване, с което е нарушил т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Терзиев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени заповедта на директора на ОДМВР. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСПд. Въпреки позицията на касатора, който отрича изцяло извършването на вмененото му деяние, същото е доказано от събраните по делото доказателства. Не води до нови фактически изводи и представеното пред ВАС Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 8.05.2013 г., издадено по сл. д. № 51/2012 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура, Пловдив, от прокурор при Районна прокуратура, Пловдив (РППд). Наказателното производство против Терзиев, видно от текста на самото постановление, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) - поради недоказаност на обвинението, а не на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради неизвършване на деянието. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излагат в насока, че съставът на АСПд не е уважил искането на касатора и не е допуснал до разпит посочените от него две лица - Асен Христов Караджов и Андрей Александров. Той е неоснователен. Същите лица са дали сведения пред дисциплинарно разследващия орган (вж. л. 42 и 44). Личният и непосредствен разпит от съда, на далите сведения пред административния орган, според чл. 171, ал. 1, изр. 2 от АПК не е задължителен. Провеждането му е право на съда при определени условия, не и негово задължение. При липса на нормативно вменено задължение, не може и да се говори въобще за извършено "съществено нарушение на съдопроизводствените правила" по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК от съдебния състав. Не съставлява нарушение и неизискването от съда на "всички материали по пр. пр. № 1983/12 г. на РППд". Сам жалбоподателят, чрез своя пълномощник, не е уточнил при първоначалното формулиране на искането за това пред АСПд (съд. заседание на 10.07.2012 г. - л. 1 (?)20) и сега - пред касационната инстанция, кое точно доказателство, необходимо за правилното решаване на делото, не е изискано. Тези материали са били поискани с Писмо р. № ИП-2182 от 11.04.2012 г. (л. 66) от директора на ОСлО при ОППд и видно от отговора, даден с Писмо изх. № 1983/2012 от 24.04.2012 г. на наблюдаващия прокурор и придружаващите го документи, са предоставени на дисциплинарно разследващия орган. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са изложени в няколко насоки: не е доказано обвинението, че Терзиев е поръчал да закупи 40 стека цигари без бандерол, както и да е създал тенденции за купуване и разпространение на такива; касаторът не е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган; нарушени са правата му във връзка с несвоевременното уведомяване за образуваното дисциплинарно производство против него; с решението не е даден отговор на доводите за допуснати нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. ВАС разгледа така направените доводи, съобрази събраните доказателства и изводите на АСПд и констатира, че те са неоснователни. Всички те са направени и пред първата съдебна инстанция, където са обсъдени и са получили обосновани и правилни отговори. Доводът, че Терзиев не е извършил нарушенията, за които е наказан, е неоснователен и необоснован. Участието на същия в посочената в обжалваната заповед дейност се установява от обясненията на преките свидетели по случая - Андрей Александров (л. 42) и Асен Караджов (л. 44), както и на служителя от Дирекция "Вътрешна сигурност" - ОДМВР Божидара Милонова, (Миланова? - л. 99), осъществявал оперативната дейност по разследването и проверката на поведението на Терзиев. Правилно доводът за неуведомяването на касатора за образуваното дисциплинарно производство против него е преценен от АСПд като "неоснователен и голословен" - вж. стр. 3, най-долу от решението. Всички документи, свързани с образуването и провеждането на дисциплинарното производство против Терзиев, са доведени до знанието му и са подписани саморъчно от него, веднага след срещата му с дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Такива са Заповед р. № З-1675/19.03.2012 г. за образуване на дисциплинарното производство (л. 11), Заповед р. № З-2387/17.04.2012 г. за продължаване срока на същото (л. 13), Покана р. № ИП-2177/10.04.2012 г. за даване на писмени обяснения (л. 31), Покани с р. № № ИП-2731/14.05.2012 г. и ИП-2774/15.05.2012 (л. 33 и 34) за запознаване с изготвената обобщена справка, Покана р. № ИП-2801/16.05.2012 г. (л. 35) за даване на допълнителни обяснения, изготвената Обобщена справка р. № ИП-2802/16.05.2012 г. Поради продължителното му лечение и ненамирането на адреса, който Терзиев е обитавал в с. Зелениково, Пловдивска област, първите три от тях са връчени на 12.05.2012 г., а останалите в периода до 16.05.2012 г. Т. е. посочените процесуални документи са връчени при първата за ДРО възможност да направи това и във всички случаи преди изготвянето на Становище р. № ИП-2816/17.05.2012 г. и издаване на обжалваната заповед. Неоснователен е и доводът за неизслушването на касатора от дисциплинарно наказващият орган. Въпреки твърдението за обратното, дадените от него "обяснения" с р. № ИП-2732/...05.2012 г. (л. 37), № ИП-30134 от 16.05.2012 г.
и № ИП-3019/...05.2012 г., са докладвани на издателя на заповедта и той се е запознал с тях на 4.06.2012 г. - т.е. преди да издаде акта си. Твърдението, че АСПд не е отговорил на доводите относно квалификацията на деянията и във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е необосновано. Видно от мотивите на обжалваното решение (стр. 4, последен абзац и стр. 5 - първи такъв), направените във връзка с посочената правна квалификация доводи са обсъдени и основателно отхвърлени. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.