Решение № 7426 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4280/2015 г.

Решение № 7426 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4280/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане Люлин" (ДСП Люлин) - гр. София срещу решение № 883 от 19.02.2015 г. по адм. дело № 11668/2014 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните, разрешен със сега обжалваното съдебно решение, е по твърдяната от Събинка Стоянова Чобанова от гр. София незаконосъобразност на заповед № 91-ЗИХУ-1090 от 23.10.2014 г. на касационния жалбоподател (директора на ДСП Люлин), с която е постановен отказ да й бъде отпусната добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) със следните мотиви: "Обучението в УНСС - "Бизнес комуникации" не е обучение с цел придобиване на специфични знания и умения за компенсиране на увреждането - раздел II, т. 3.3 от Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания".

Сезиран с жалба от Събинка Стоянова Чобанова срещу тази заповед, директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град с решение № РД 01-612 от 20.11.2014 г. е споделил изразеното от директора на ДСП Люлин становище, че според чл. 42, ал. 1 и 3 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, които се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, а според раздел II, т. 3.3 от тази методика средствата за обучение се предоставят целево и за определен период от време, при положение, че е установена потребност и е дадена препоръка за обучение в случаите, когато е необходимо придобиване на допълнителни знания и/или умения за социално включване, например: обучение за ползване на бял бастун, обучение в ползване на компютърна програма за лица със сетивни нарушения, обучение на лица, страдащи от афазия и др.

С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отменил оспорената от Събинка Стоянова Чобанова заповед № 91-ЗИХУ-1090 от 23.10.2014 г. на директора на ДСП Люлин, приемайки, че нито в ЗИХУ, нито в правилника за неговото прилагане е въведено изискване обучението, за което се иска интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗИХУ, да е във връзка със здравословния проблем на молителя, а правото на такава добавка се свързва с допълнителните разходи, правени от молителя за неговото обучение, водещо до повишаване на образователния му ценз и даващо му една по-широка възможност за социална адаптация и реализация. Затова, според Административен съд - София град, е винаги налице индивидуална потребност от месечна добавка за обучение във висше учебно заведение на лицата с увреждания.

Решението на Административен съд - София град е правилно.

Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, определени въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика (чл. 42, ал. 1 и 3 ЗИХУ). На л. 45 от делото на АССГ се намира заверен от длъжностно лице на ДСП Люлин препис на "Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция", чийто раздел II е наименован "Методология за отпускане на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните потребности", а т. 3.3 от този раздел има следното съдържание:

"3.3. Предназначение - средствата за обучение се предоставят целево и за определен период от време, при положение, че е установена потребност и е дадена препоръка за обучение, в случаите когато:

• са необходими допълнителни знания и/или умения за социално включване (например: обучение за служене с бял бастун, обучение в ползване на компютърна програма за лица със сетивни увреждания, обучение на лица, страдащи от афазия за говорене и писане и др.). В тези случаи, обучение може да се предостави и на хора в нетрудоспособна възраст, ако увреждането е настъпило тогава и чрез него може да се осигури по-добро качество на живот;

• не се предоставя обучение (квалификация) на лица, които се обучават в специални училища, или по реда на Закона за насърчаване на заетостта."

В българския език думата "методика" означава съвкупност от методи (начини и средства) за практическото извършване на някоя дейност. С оглед на това съдържание (или значение) на думата "методика", очевидно представената по делото методика не съдържа необходимата съвкупност от методи (начини и средства) за практическото определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, а цитираната т. 3.3 на раздел II по своята същност представлява инструкция по прилагането на чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ. Инструкцията, обаче, е нормативен акт - чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и трябва да бъде издадена от министъра на труда и социалната политика (чл. 115 от Конституцията на Република България), а не само одобрена от него, ако изпълнението на ЗИХУ е възложено на него (арг. чл. 7, ал. 3 от ЗНА). С § 9 ПЗР на ЗИХУ обаче законодателят е възложил изпълнението на този закон на Министерския съвет, а това означава, че не министърът на труда и социалната политика, а Министерският съвет единствено може да издаде инструкция по прилагането на ЗИХУ или отделни негови разпоредби, ако счита, че те не са обхванати от издадения от него Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. От друга страна съдържанието на т. 3.3 от раздел II на представената по делото методика, представлявайки указание по прилагането на правилата на ЗИХУ за определяне и отпускане на месечни добавки за обучение, противоречи на чл. 42б, т. 1 ЗИХУ, според която разпоредба право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 (за обучение) имат лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, съобразно степента на намалена работоспособност. А според чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако инструкция (или друг подзаконов акт) противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Между страните по делото не се спори, че Събинка Стоянова Чобанова е с пожизнено призната I група инвалидност, а според намиращата се на л. 23 от делото на АССГ социална оценка (издадена за срок до 31.10.2014 г.) една от препоръките за необходими мерки за социално включване е, че Събинка Стоянова Чобанова има необходимост от интегрирано обучение. Тази необходимост е потвърдена и с предложението на комисията за отпускане на добавка за социална интеграция, в която се включва и добавка за обучение. При тези данни обосновано Административен съд - София град е приел, че оспорената от Събинка Стоянова Чобанова заповед № 91-ЗИХУ-1090 от 23.10.2014 г. на директора на ДСП Люлин нарушава чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и чл. 42б, т. 1 ЗИХУ, както и чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ, и не съответства на целта на закона за социално интегриране на хората с увреждания и създаване на условия и гаранции за упражняване на правата им (чл. 2, т. 2 ЗИХУ). Постановеното от този съд решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,