Решение № 14466 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2013 г.

Решение № 14466 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация, срещу решение № 3745 от 03.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10331/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е прогласена нищожността на издадено от него писмо № 06-00-158/28.09.2012 г. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответникът - Николай Вихров Василев, чрез адв. Петров от АК - Монтана, възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е приел, че писмо № 06-00-158/28.09.2012 г. на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД), обективиращо отказ да бъде разгледано по същество подаденото от Николай Вихров Василев заявление за признаване на образование, придобито в чуждестранно висше учебно заведение, е издадено от некомпетентен орган. Съдът е установил и не е налице спор по факта, че заинтересованото лице е подало заявление за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше учебно заведение с вх. № 06-00-158/23.02.2010 г., поради което в приложимата към този момент редакция на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г., обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г.), наричана по-долу за краткост Наредбата, органът, компетентен да се произнесе, е министърът на образованието и науката. Поради това е прогласил нищожността на акта и е препратил преписката на компетентния орган. Решението е правилно. Съгласно § 11 от Преходните разпоредби (ПР) към ПМС № 150 от 26 юли 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата, постъпилите преди влизането в сила на постановлението заявления за признаване на висше образование, за които няма издадени удостоверения или откази на органа по признаването, се разглеждат по досегашния ред. Респ. за тях компетентен орган, и в частност по заявлението на ответника от 23.02.2010 г., е министърът. Наред с това, разпоредбата на чл. 4, ал. 3 (отм. ДВ, бр. 102/2011 г.) от Наредбата, също определя изрично като компетентен да се произнесе по заявлението орган, министърът на образованието и науката. Цитираните нормативни предписания категорично налагат извод, че касаторът не е оторизиран да се произнесе по подаденото искане за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше учебно заведение. По силата на § 12 от ПР към ПМС № 150/2010 г., процедурите по ал. 1, за които са налице основанията по чл. 7а, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, се прекратяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощено от него длъжностно лице. Процедурата по конкретно подаденото заявление е прекратена на основание чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, респ. същото обстоятелство предполага наличието на нормативно регламентирана компетенция на министъра, когато последният не е упражнил правото си да упълномощи някого за съответната дейност. В рамките на проведеното съдебно производство не е доказано директорът на НАЦИД да е надлежно упълномощен да издаде процесния акт. Поради това, като е установил липсата на конкретни правомощия за постановяване на оспореното властническо волеизявление, АССГ правилно е квалифицирал порока като нарушена компетентност, която, предвид нормата на чл. 146, т. 1 АПК и трайната съдебна практика, представлява основание за прогласяване нищожността на акта и препращане преписката на компетентния орган. Пространно развитите с касационната жалба оплаквания относно характера на обучението и произтичащата от него невъзможност за провеждане на процедура по оценяване за съответствие с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България, доколкото касаят съществото на спора относно материалната законосъобразност на волеизявлението на касатора (т. е. унищожаемостта на акта), не са предмет на съдебното произнасяне, поради което и не следва да се обсъждат. Безспорно е, че заявлението, подадено с вх. № 06-00-158/23.02.2010 г. следва да се разгледа по реда преди измененията с ДВ, бр. 59/2010 г., а произнасянето по него, независимо в коя от двете хипотези, уредени с ПР на ПМС № 150/26.07.2010 г. ще се квалифицира казуса, е в правомощията на министъра на образованието, младежта и науката или упълномощено от него длъжностно лице. По изложените съображения, не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба, в полза на ответника се дължат направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева, съгласно приложен на л. 14 от делото договор от 3.10.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение