Решение № 361 от 12.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Стефанов от гр. Стара Загора, против решение 1381 от 03.03.2022 г., постановено по адм. д. 2144/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Стефанов срещу Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, претърпени на 24.02.2021г. в периода от 13:50 ч. до 14:20 ч., поради недопускането му в сградата на АССГ. С обжалваното решение, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът е осъдил Стефанов да заплати на АССГ сторените разноски за медицинска експертиза в размер на 312 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че е неправилен извода на решаващия съд, че не е установено незаконосъобразно действие от страна на ответника, при и по повод изпълнение на административна дейност, изразяващо се във възпрепятстването на Стефанов да влезе в сградата на АССГ на процесната дата, с мотива че е бил видимо в нетрезво състояние, както и че не са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди; че недопускането на ищеца е основано единствено на субективната преценка на свидетеля Апостолов - чийто показания недопустимо се кредитират, което не е достатъчно за обосноваване на извод за наличие на предпоставките на чл. 9, т. 3, предл.второ от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите и обектите на съдебната власт; че не е отчетено нарушението на ГДО да не предостави поисканите охранителни камери; че съдът е превишил пределите на служебното начало, като се е позовал на доказателства, събрани в друго производство и то на психиатрична консултация, обявена от ВКС за нямаща стойност на официален документ и не е кредитирал показанията на свидетеля Станев, които не се опровергават от други доказателства. Касаторът оспорва и решението в частта, в която е осъден да заплати разноски по делото, по съображенията, че след като е освободен от заплащане на държавна такса, не дължи и заплащане на направени в производството разноски. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция се уважи изцяло. В съдебно заседание пред настоящия съд, Стефанов се представлява от служебно назначения особен представител - адв. Димитрова. Ответната страна Главна дирекция Охрана, не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, ответната страна редовно призована, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по предявен от Стефанов срещу Главна дирекция Охрана иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., произтекли от незаконосъобразни действия спрямо него /недопускането му в сградата на АССГ/- неосноваващи се на Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите и обектите на съдебната власт, извършени на 24.02.2021 г. в периода от 13:50 ч. до 14:20 ч., изразяващи се в: унижение, накърнено човешко достойнство, обида, страх, срам, уронване на престижа на публично място. Съдът е установил, че на 24.02.2021 г., в периода от 13:40 часа до 14:00 часа, свидетелят Св.Апостолов служител в ГДО, извършвал вътрешен обход на сградата на АССГ, ведно с оглед на външна част и фасада. При този оглед, около 13:50 ч., свидетелят забелязал ищеца Стефанов, стоящ пред сградата, на самата улица, встрани от опашка от чакащи хора, който извадил от раницата си зелена бутилка от 2 литра бира Пиринско и пресипал съдържанието в бутилка от 0.5 литра от минерална вода. Свидетелят приел, че течността е бира, тъй като при пресипването се образувала пяна. Виждайки че лицето пие повече от веднъж от въпросната бутилка, свидетелят Апостолов казал на Стефанов, който бил без маска и миришел на алкохол, че няма да бъде допуснат до сградата и след реплика от страна на последния, Апостолов предложил да се извика екип на 03 РУ-СДВР за тест с дрегер, при което Стефанов незабавно си тръгнал. Съдът е констатирал, че изложените от свидетеля Апостолов факти се потвърждават и от извършена от ответника вътрешна проверка, резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. 4296/12.04.2021 г. на началник сектор Охрана сгради в РД Охрана-София. От огледа на приложените по делото веществени доказателства записи от 24.01.2021 г. от видеокамера на АССГ, съдът е установил, че в периода след 13:45 ч. входната врата на сградата е отворена, през нея свободно преминават хора, няма конфликтна ситуация с намеса на служители на ГДО. В 13:51 ч. мъжка фигура с раница доближава до опашката вляво и застава на пътното платно пред вратата, като на два пъти отпива от бутилка, в 13:54 ч. се качва на тротоара, за да паркира служебен автомобил пред сградата. Установил е, че мъжката фигура не може да се индивидуализира, но че през целия период на записа не се констатира конфликтно поведение на някое от лицата, намиращи се пред входната врата на сградата, както и участие на униформен служител в пререкание с чакащите. От адм.д. 4221/2020 г. по описа на АССГ, съдът е приел за служебно известно обстоятелството, че Стефанов боледува от захарен диабет - втори тип - неинсулинозависим, за което заболяване не провежда медикаментозно лечение, лекува се с билки и диета, като при настъпване на вероятна хипо/хипергликемия купира състоянието си с прием на бира и сън. Обстоятелството, че Стефанов страда от неинсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице потвърждава, че диабетната полиневропатия може да даде нестабилна походка, която е характерна и за алкохолната интоксикация, като евентуални записи от видеокамера не могат да отдиференцират алкохолната интоксикация от диабетната полиневропатия. По делото е разпитан и свидетеля З. Станев, който не е очевидец на станалото на 24.02.2021 г., а възпроизвежда споделеното му от ищеца в разговор по интернет /скайп/- на същия или на следващия ден. Съдът не е кредитирал показанията му, че ищецът е трезвеник - опровергани от обсъдени други доказателства и че е добър компютърджия опровергани от твърдението на самия ищец, че е дългогодишен журналист. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че в случая не се установяват елементите на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно действие от страна на служители на ответника, претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в: унижение, накърнено човешко достойнство, обида, страх, срам, уронване на престижа на публично място и пряка причинна връзка между тях. Съдът е приел, че на 24.02.2021 г. в периода от 13:50 ч. до 14:20 ч. действията на служителите на ответника са в съответствие с чл. 9, ал. 3 и чл. 10, ал. 7 от Правилата за вътрешния ред, пропусквателния режим и сигурността на сградите в обектите на съдебната власт, утвърдени със Заповед ЛС-04-495/20.10.2020 г. на МП. Счел е, че не е налице незаконосъобразно действие на служители на ответника, тъй като извършените от тях действия се основават на посочената разпоредба от правилата и не противоречат на закона. В тази връзка е кредитирал показанията на св.Апостолов, който въз основа на видяното от него и установеното че ищецът лъха на алкохол, е уведомил последния че няма да бъде допуснат по сградата на АССГ и е предложил проверка с дрегер, каквато не била извършена поради тръгването на Стефанов. Решаващият съд е обосновал и извод, че по делото не е доказано, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на длъжностните лица. По тези съображения съдът отхвърлил предявения иск и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ осъдил Стефанов да заплати направени разноски за вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза в размер на 312 лв.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че не се установяват елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. И настоящият състав счита, че от доказателства по делото не се установява на 24.02.2021 г. в периода от 13:50 ч. до 14:20 ч. от страна на служители на Главна дирекция Охрана с месторабота АССГ да са извършени незаконосъобразни действия, довели до недопускане на Стефанов в сградата на съда. Напротив, действията на служителите на ответника са в съответствие с разпоредбата на чл. 9, т. 3 от Правилата за вътрешния ред, пропусквателния режим и сигурността на сградите в обектите на съдебната власт, утвърдени със Заповед ЛС-04-495/20.10.2020 г. на МП, съгласно която не се допускат лица с невъздържано или неадекватно поведение, във видимо нетрезво състояние и в неприличен външен вид и разпоредбата на чл. 10, ал. 7, която регламентира, че ако лице откаже извършването на проверка по реда на чл. 8 от Правилата, то не се допуска в сградата или обекта. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора, че субективната преценка на св.Апостолов не е достатъчна за обосноваване на извода за наличие на предпоставките чл. 9, т. 3, предл.второ от Правилата. В изпълнение на служебните си задължения и след като е установил, че ищецът лъха на алкохол, т.е. у свидетеля е породено съмнение, че лицето е в нетрезво състояние, в изпълнение на чл. 8 от Правилата, е предложил проверка с техническо средство, каквато, ищецът с напускането си, напрактика е отказал. Показанията на св.Апостолов се подкрепят и от докладна записка рег. 4296/12.04.2021 г. на началник сектор Охрана сгради в РД Охрана-София. Същата, като официален писмен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК има обвързваща съда материална доказателствена сила относно установените факти, които не са оборени от ищеца. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелят Апостолов. Неустановяването на незаконосъобразни действия от страна на служители на ГДО, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и неоснователност на предявения иск. Настоящият състав се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се доказват и твърдените от ищеца неимуществени вреди показанията на свидетеля Станев, който не е пряк очевидец и възпроизвежда споделеното му от ищеца в разговор по интернет, не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. и веществените такива. Установените по делото факти водят до правния извод, че не са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като съдът е приел за служебно известни редица факти от други разглеждани дела. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Първоинстанционният съд е спазил изискванията на посочената разпоредба, като с определение от с.з. на 09.02.2022 г. е приел за служебно известно наличието на адм.д. 4221/2020г. по описа на АССГ, както и установените по предходното дело факти и обстоятелства, за които е постановено съдебно решение. Заверен препис от протокола на проведеното на 24.02.2021г. съдебно заседание по адм.д. 4221/2020г. по описа на АССГ е приложен по делото и от процесуалния представител на ищеца. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, в която, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, Стефанов е осъден да заплати на АССГ сторените разноски за медицинска експертиза в размер на 312 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, които предварително не се внасят - чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ. Действително с исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от заплащане на такси и разноски, за което е приложил и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като с определение от 09.03.2021 г., съдът е освободил ищеца от задължението за заплащане на държавна такса за образуване на адм.д.2144/2021г. по описа на АССГ. Определението, в частта, в която съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от разноски, не е обжалвано и е влязло в законна сила. След като ищецът не е бил освободен от заплащането на дължимите се за производството разноски, такива на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ се дължат. С оглед изложеното, решението и в тази част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,