Решение № 15333 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 475/2011 г.

Решение № 15333 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 475/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на МВР - Пловдив против Решение № 1619/24.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2034/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед № З-5381/08.06.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти или заместващи ги документи", на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г., заглавието на закона да бъде изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), на Марин Йорданов Иванов, до отпадане на основанието. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Марин Йорданов Иванов, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Пловдив е отменил Заповед № З-5381/08.06.2009 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, на Марин Йорданов Иванов е наложена ПАМ - "забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти или заместващи ги документи" до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че отменената норма на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, действала към момента на постановяване на оспорената заповед противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като позоваването на съображения за икономически цели е забранено, а в случая основанието за налагането на ПАМ е защита на финансовия интерес на "Банка ДСК" ЕАД - кредитор по парично вземане. Крайният извод на съда е, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена при действието на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от Иванов българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕОР относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните норми на закона включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд Пловдив е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение