Решение № 5219 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2010 г.

Решение № 5219 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от "Ди Грийн" ЕООД, чрез адв. Койкова, срещу решение № 3319 от 27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3447/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решене. Твърди се, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кметът на Столична община, район "Младост", чрез процесуалния си представител юрк. Цицкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-4805-16/29.04.2010 г. на кмета на район "Младост" при Столична община, постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С обжалваната административна заповед е постановено изземване по административен ред на общински нежилищен имот, находящ се в гр. София, район "Младост-1", бл. 11, западно от вх. В, който се владее без основание от адресата на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед с оглед правното основание за издаването й, изложените от административния орган мотиви и доводите в жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. От приложените към административното и съдебно производство доказателства е установено, че между търговското дружество и етажните собственици на бл. 11, вх. В е сключен договор за наем от дата 01.04.2010 г. за имот нежилищно помещение, западно от вх. В. По делото е приложено и писмо с рег. № ТД-9400-14/25.03.2010 г. на общинската администрация, с което етажните собственици са уведомени, че помещението е частна общинска собственост и се владее без основание. С писмото е отправена покана за доброволно освобождаване на имота. Съставен е и констативен протокол № 3, връчен при отказ на управителя на дружеството - Димитър Семерджиев, от който е видно, че общинския имот не е освободен в посечения от общинската администрация срок. При тези установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че обжалваната административна заповед е законосъобразна е правилен. Процесният недвижим имот е частна общинска собственост, съгласно АОС № 1044/01.08.2004 г. Същият е установено, че се владее от адресата на заповедта без основание, както законосъобразно е приел съдът. При тези обстоятелства налице са били материалноправните предпоставките, посочени в чл. 65, ал. 2 от ЗОбС, поради което доводът в жалбата за нарушение на закона е неоснователен. Във връзка с възражението на касационния жалбоподател, че имота, предмет на изземане, не е общинска собственост, а собственост на етажните собственици на вх. В, бл. 11, следва да се посочил, че съобразно разпоредбата на ЗОбС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината. Твърденията на дружеството, че собственици на имота са трети лица-наемодатели на дружеството по договор за наем от 01.04.2010 г., следва да бъдат доказани по общия исков ред, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗОбС С оглед изхода на делото и направено изрично искане на процесуалния представител на ответника, на последният се полагат разноски в размер на 150 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,