Решение № 14526 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2013 г.

Решение № 14526 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Янев-90-Симеон Янев-Татяна Янева" моли да бъде отменено решение от 29.04.2011 г. по адм. д. № 4098/2006 г. на СГС, с което е отхвърлена жалбата против РА № К-23/13.03.2006 г. на ТД на НАП-София, офис Овча купел, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение градският съд е отхвърлил жалбата на търговеца против РА К-23/13.03.2006 г. на ТД на НАП-София, офис Овча купел, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) за периода 1.200 г. - м. 12.2001 г. след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА на ревизираното лице. Съдът е обсъдил възраженията на търговеца и обосновано е приел, че не са основателни. Същите възражения се поддържат и в касационната жалба. Съдът е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. След като в счетоводството на търговеца не са отразени закупени 37бр. леки автомобили, нито извършените продажби на автомобили в ревизирания период правилно съдът и органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи и основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК. Правилен е изводът на съда, че не са били налице условията на чл. 111 ДПК (отм.) относно задълженията за 2000 г. да не се образува ревизионно производство след като ЗВР № 23/06.01.2006 г. е връчена на ревизираното лице на 16.01.2006 г. Правилен е изводът на съда, че определените стойности на автомобилите от техническата експертиза не могат да се ползват по делото след като данъчната основа е определена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Техническата експертиза е извършена по данните от тръжната документация и данни за пазарни цени без да е извършен оглед на автомобилите, поради което с нея не могат да се оборят констатациите в РА предвид чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 757,09 лв, тъй като от цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото 200 лв са присъдени от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,