Решение № 6767 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2009 г.

Решение № 6767 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Виолета Пеева Радева, Ради Димитров Радев, Пею Радев Радев, Лилия Радева Радева лично за себе си и като законен представител на малолетния Борислав Асенов Йорданов чрез пълномощника им адв. Стоян Донков от Пловдивска адвокатска колегия срещу решение № 965/10.07.2009 г. по адм. д. № 1280/2008 г. на Административен съд - Пловдив, III отделение, 10 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на касаторите, предявен на осн. чл. 1 ЗОДОВ за сумата 20000 лв., за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия от община Пловдив. Прието е, че иска е недоказан и неоснователен, тъй като не е било установено в специално производство незаконосъобразността на административния акт, което е една от предпоставките за уважаване на иска, за да се приеме за основателно искането им за присъждане на неимуществени вреди. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд ищците са твърдели, че претендираните от тях неимуществени вреди са в резултат от незаконосъобразното действие на община Пловдив, състоящи се в съставения Договор за наем на общинско жилище с ищците през 2005 г. след като общината е знаела, че не е изключителен собственик на същото, а само на 1/3 ид. част, тъй като останалите 2/3 ид. части са били реституирани в собственост на трето лице, и за незаконосъобразното бездействие на общината, която след извършен въвод във владение на третото лице не е пренастанила в друго жилище ищците. Жилището представлява апартамент, който е бил одържавен по ЗОЕГПНС от трето лице. Впоследствие със Заповед от 1992 г. е възстановена собствеността на 1/3 ид. част и през 1993 г. с друга заповед още 1/3 ид. част или общо 2/3 ид. части в полза на третото лице. Така общината е останала собственик само на 1/3 ид. част след 1993 г. Въпреки това през 1990 г. с настанителна заповед е настанила като наематели ищците, а през 2005 г. сключила нов договор за наем със същите. При наличието на тези доказателства твърдението на ищците, че се касае за незаконосъобразни действия от страна на общината, която ги въвела в заблуждение да сключи наемния договор е неоснователно. Касае се за сключен наемен договор, с който са възникнали наемни правоотношения между общината и ищците. Този договор е влязъл в сила и неговата незаконосъобразност не е била установена в специално производство, както е приел съда. От това следва, че не се касае за незаконосъобразно действие на общината, посочено в исковата молба. По второто възражение на касаторите, че след проведения въвод във владение на апартамента, те са останали без жилище в резултат на виновното бездействие от страна на общината, която не извършила пренастаняването им в друго общинско жилище. След проведения въвод на 29.06.2007 г. от съдебния изпълнител е била сменена бравата на жилището. Една от ищците Лилия Радева Радева е подала молба до кмета на общината с вх. № 9400 А 2953/07.07.2007 г., което е една седмица след въвода, в която след описване на случая е поискала да бъде пренастанено семейството в друго общинско жилище. По делото няма данни да е получен писмен отговор по жалбата, от което следва, че е било налице мълчалив отказ, постановен от общината, с който се засягат пряко правата и законните интереси на ищците. Този мълчалив отказ също е влязъл в сила, като необжалван пред съд. Не се касае за виновно бездействие от страна на общината, а за необорен мълчалив отказ - административен акт. независимо че е пропуснат срока за обжалването му като незаконосъобразен пред съд, за ищците съществува възможност да поискат прогласяването му като нищожен. С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че не е налице установено в отделно производство незаконосъобразността на двата акта, за да може да се приеме иска за доказан. Обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение