Решение № 2133 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [заличен текст] против решение 10875 от 05.07.2024 г. постановено по адм. д. 3475/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба и да бъде оставена в сила Заповед У-286/01.03.2024 г. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Б. Б. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 10875 от 05.07.2024 г. постановено по адм. д. 3475/2024 г. по описа на АССГ е отменена Заповед У-286/01.03.2024 г., издадена от директора на [заличен текст], с която на основание чл. 259, ал. 1 Закона за училищно и предучилищно образования (ЗПУО) на Б. Б. Б. е наложено наказание преместване в друго училище за срок до края на учебната 2023/2024 г. и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорения административен акт е действителен като издаден от компетентен орган, но незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на изискванията за форма и в несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, противно на изложените в касационната жалба твърдения, като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение по отношение на фактите, които се установяват с тях. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и в съответствие с правилно разпределение на доказателствената тежест между страните по делото. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба за допуснато неправилно тълкуване на закона са неоснователни. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се наложи санкция преместване в друго училище . В съответствие с чл. 200, ал. 4 от ЗПУО санкцията преместване в друго училище се налага за тежки или системни нарушения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения административен акт, от които да се направи еднозначен извод за конкретно поведение на санкционирания ученик попадащо в хипотезата на приложената правна норма. Производството по налагане на санкции на ученици се характеризира със своята особеност по отношение на адресата на санкцията, негово ниво на психологическа и физическа зрялост и произтичащата от това специална държавна закрила. Следствие на това законодателят е предвидил високи изисквания относно начина на протичане на самата процедура и формата на административния акт, с който се налага санкцията, като гаранции за законосъобразност. В обстоятелствената част на административния акт, освен посочване на правните основания от приложимите нормативния актове и правилника за дейността на училището, е необходимо да се съдържат конкретните нарушения, ведно с индивидуализиращите ги белези. Формалното посочване на нарушението/нарушенията в заповедта не е достатъчно, за да се изведе извод, че изискването за форма на акта е спазено. Както е посочено по-горе санкцията преместване в друго училище се налага за тежки или системни нарушения, от което следва, че в съдържанието на административния акт следва да са налице и аргументи на административния орган за тежестта, респ. системността, на извършените от адресата нарушения, каквито в конкретния случай не са налице. С оглед санкционния характер на административния акт, от неговото съдържание следва по ясен и недвусмислен начин да са посочени извършените нарушения от адресата, ведно с индивидуализиращите ги белези, за да бъде изпълнена целта на закона, като се отчитат особеностите на всеки конкретен случай. Неоснователни са доводите на касатора в обратна насока. Следва да се посочи, че в нито в докладната записка с вх. 754/08.02.2024 г. на класния ръководител, нито в отменената от АССГ заповед е налице индивидуализиране на нарушенията, извършени от ученика. Единствено в докладната записка с вх. 667/24.01.2024 г. на М. Н., преподавател по английски език, е налице описание на действия на ученика Б. Б., които биха могли да се квалифицират като нарушения, но тя не обхваща всички елементи на поведението, за което е санкциониран ученика. Изрично трябва да бъде посочено, че докладната записка на М. Н. обхваща поведението и на други ученици от [клас] клас, което не е разглеждано на заседанието на Педагогически съвет, посветено на обсъждане налице ли е накърняване на достойнството на учителя само от Б. Б., респективно липсват съображения относно влиянието на други лица върху вредоносния резултат, за който е наложена отменената от АССГ санкция. Споделят се мотивите на административния съд и за липса на доказателства да е изпълнено условието за изчерпване на механизмите за въздействие върху ученика. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО предвижда, че санкции се налагат едва след като се изчерпят всички механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика. Законодателят е отчел нивото на психологическа и физическа зрялост, както и факта, че в процеса на обучение в институция от системата на училищното образование учениците се изграждат като личности, формират ценностната си система и характер и се себеосъзнават, поради което е предвидил първо законовата възможност за въздействие върху поведението им чрез различни механизми с цел осъзнаване на противоправността на поведението им и евентуалните последици. Поради това на законът предвижда първо да бъдат изчерпани механизмите за въздействие върху ученика с цел поправяне на негово поведение и предотвратяване на бъдещи подобни прояви. Едва след като се изчерпят предприетите механизми и същите не дадат положителен резултат, изразяващ се в промяна на поведението и осъзнаване на извършеното за конкретен ученик, в този случай следва да се премине към налагане на санкция. Санкциите следва да се налагат като крайна мярка и налагането им не следва да е самоцел с оглед негативното въздействие върху детската психика. Функцията на останалите участници в образователния процес е да подпомагат и насочват в правилната посока развитието на с необходимата за това особена грижа в духа на заложените в ЗПУО принципи и цели на предучилищното и училищното образование. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1200 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът има право на разноски в размер на 1200 лв. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед извършените действия по процесуална защита от страна на адвоката пред касационната инстанция, както и фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,