Решение № 1909 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2011 г.

Решение № 1909 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12899/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Емилиян Димитров Боев, Орлин Димитров Боев, Кирил Владиславов Ангелов, Димитър Владиславов Ангелов и Николета Владиславова Ангелова, чрез адв. Руска Иванова, срещу решението от 15.04.2011 г. по адм. д. № 2526/2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, с доводи, че е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, необоснованост, противоречие с материалноправни разпоредби, с целта на закона и непълнота на доказателствата. По изложените съображения, молбата е да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за отмяна на процесната заповед. Ответникът - Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С процесното решение, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗАП (отм.), е отхвърлена жалбата на Емилиян Димитров Боев срещу Заповед № РД-22-070 от 30.05.2000 г. на Областния управител на област София, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ и заявление с вх. № 94-00-6168/19.11.1998 г., постъпило в администрацията на област София от наследниците на Евдокия Григорова Гълъбова, е отказано да се уважи искането им за обезщетяване за следния недвижим имот: дворно място, находящо се в м. Гео Милев, ул. "Гео Милев" № 45, пл. № 8, кв. 11, отчужден на основание ЗПИНМ по Протокол № 10/30.05.1966 г. на ИК на СГНС за кооперативно жилищно строителство. За да постанови посоченото решение, съдът правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОСОИ, законът се издава в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ, а съобразно постановеното в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху имоти отчуждени, съгласно изчерпателно изброени, в посочените разпоредби, нормативни актове, а ЗПИНМ не е измежду тях и съответно не влиза в приложното поле на ЗОСОИ. Освен това съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, какъвто, видно от доказателствата по делото, не е настоящият случай. По изложените съображения, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение