Решение № 7207 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2015 г.

Решение № 7207 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Д. Н. М. - гражданка на Русия, против решение № 2166 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 10314 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - зам. председателят на Държавната агенция за бежанците не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Установил е, че молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. III от ДР на ЗУБ (трета поред), но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. Приел е, че независимо от непосочването на нови факти и обстоятелства, както административният орган, така и административния съд са обсъдили подробно установените вече релевантни факти и обосновано е прието, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на съответния статут и че личните мотиви на лицето за оставане в България поставят предявената молба извън приложното поле на ЗУБ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Н. М., гражданка на Русия, против решение № 5039 от 31.07.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, при условията на делегация (чл. 52 от ЗУБ) съгласно приетите доказателства - Заповед № 03-751 от 11.12.2013 г., при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Установено е от решаващият съд, че молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. III от ДР на ЗУБ (трета поред), но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото не се установява Д. Н. М. да е била подложена на "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради нейните раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че по отношение на търсещата закрила липсват каквито и да било доказателства за заплаха поради раса, религия, национална принадлежност или поради политическите й убеждения. Видно от данните по делото е установено, че тя е пристигнала в страната през 1997 г. заедно със съпруга си, който е български гражданин и с когото впоследствие се е разделила. Излага доводи от икономическо естество, свързани с невъзможността в Русия да намери работа и да получава доходи. Съдът е посочил, че при така установената фактическа обстановка, с оглед обстоятелството, че мотивите са от лично и семейно естество, свързани са с издръжката й в страната на произход, не са налице основания по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представената по делото справка № 01-9238/28.07.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изложените от жалбоподателката причини са от личен характер и не са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на жалбоподателката и изложените от нея факти в проведените интервюта. По делото не са събрани доказателства, а и касаторката не е твърдяла, че в страната си по произход е била подложена на преследване, била е обект на репресии или спрямо нея е било упражнявано физическо насилие. Заявеното в интервютата обстоятелство, че доброволно е напуснала страната си по произход, връщала се е без проблем и отново е отпътувала, не може да бъде подведено под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Никъде в сведенията дадени за себе си молителката не е посочила, че е била преследвана поради раса, религия, националност, убеждения, принадлежност към социална група и други причини, които биха били основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същото обосновава извода, че по отношение на нея не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Посочените от нея причини да напусне държавата по произход са извън предпоставките за предоставяне на закрила по смисъла на ЗУБ. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липса на основания за предоставяне на такъв статут на молителката. Преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи закрила граждани трябва да бъде строго индивидуална и съобразена с конкретните твърдения на молителката. Не се установява молителката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В проведените три интервюта тя е посочила същите причини, които е поддържала и в първите две производства, а именно, че иска да получи статут, за да остане в България заедно със сина си, който е български гражданин, че живее в страната от 1997 г., че няма близки, работа и жилище в Русия. Тези лични причини ведно с липсата на данни за наличието на тежки и лични заплаха или посегателство срещу личността й потвърждават направения от административния съд извод за неоснователност на жалбата й. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденката е принудена да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в справка 01-9238/28.07.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От данните по нея не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Видно от приложените по делото материали обстановката в страната на произход на чужденката не разкрива висока степен на нарушаване на човешките права, поради което не е приложим и принципа non refoulеment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката, която следва да бъде отбелязано е трета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Настоящият състав изцяло споделя мнението на административния орган подкрепено от първоинстанционния съд, че за Д. Н. М. не са и налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените лични мотиви за оставането си в Република България не биха могли да се впишат в предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Дългосрочното пребиваване в страната би могло да послужи като основание за придобиване на българско гражданство, но не и като основание за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Изложените съображения обосновават правилността на обжалваното решение. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Предвид изложеното решението на Административен съд София-град е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд