Решение № 8620 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2009 г.

Решение № 8620 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6187/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, гр. София, срещу решение № 3442 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 11446/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, и заинтересованата страна "Пенсионно-осигурителна компания "Съгласие" АД, гр. София, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като е налице увреждане на доброто име на конкурент по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК, отм.). Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на "Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, гр. София, (ПОК "Доверие") против решение № 654/24.07.2008 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-283/2008 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150 000 лева за нарушение по чл. 31, ал. 1, във връзка с чл. 30 ЗЗК (отм.) и е постановено прекратяване на нарушението. Приел е за установено, че на 28.02.2008 г. представители на ПОК "Доверие" са провели среща с работници на "Тегет" ООД, гр. Габрово, по повод промяна в избора на пенсионно-осигурителна компания и прехвърляне на част от работниците към фонд, собственост на "Пенсионно-осигурителна компания "Съгласие" АД, гр. София, (ПОК "Съгласие"). Счел е за доказано, че по време на срещата представителите на ПОК "Доверие" Х. Б., Р. К. и П. Ц. са използвали пред работниците обидни квалификации и неверни твърдения относно собствеността на капитала и услугите на ПОК "Съгласие", а именно нарекли са конкурента "Тимаджии и мутри" и са заявили, че средствата във фонда са "несигурно вложени". Приел е, че е налице нарушение по чл. 31, ал. 1 ЗЗК (отм.), тъй като конкурентът е ясно идентифициран, използваните квалификации имат за цел да внушат отрицателни асоциации у потребителя към конкурента и предлаганите от него услуги и представляват злепоставящо твърдение по смисъла на цитираната разпоредба. За невярно е счетено твърдението, че средствата във фонда са несигурно вложени, тъй като доходността на ПОК "Съгласие" за 2007 г. е по-висока от тази на ПОК "Доверие" и липсват данни за финансова нестабилност или лошо управление на средствата на ПОК "Съгласие". Приел е, че неверните твърдения и фактите в изопачен вид са представени пред потенциални клиенти във връзка с избора им на друга пенсионно-осигурителна компания, поради което законосъобразно Комисията за защита на конкуренцията е направила извод за нарушение на правилата за добросъвестна търговска практика, което се изразява в увреждане на доброто име и подкопаване доверието към конкурента. Счел е, че настъпването на реална вреда от нелоялната конкуренция не е необходима предпоставка за съставомерността на нарушението, тъй като по смисъла на закона е достатъчно да съществува основателна заплаха или вероятност да настъпи увреждащ резултат, а такава в случая е налице, тъй като невярната злепоставяща информация е насочена към определящи аспекти от дейността на конкурента, които формират избора на осигурените лица за пенсионно-осигурителна компания. Приел е, че наложената санкция е обоснована по размер, тъй като са отчетени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и приходите на дружеството-нарушител, поради което са спазени изискванията за индивидуализиране на санкцията по чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Обжалваното решение е правилно. Не се оправдават оплакванията в касационната жалба за необоснованост на фактическите изводи на съда и за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е преценил несъвпадащите писмени обяснения по делото и противоречивите свидетелски показания, дадени в съдебните заседания на 09.12.2008 г. и 10.02.2009 г. . Съобразно заинтересоваността на свидетелите Башев, Колева и Цветкова, служители на ПОК "Доверие", съдът обосновано е приел за недостоверни показанията им, че при осъщественото от тях посещение в предприятието, те не са отправяли обидни квалификации и неверни твърдения по адрес на ПОК "Съгласие". Като е извел този извод, съдът е отчел както заинтересоваността на свидетелите, така и обстоятелството, че с признаването на деянието, те биха отежнили положението както на дружеството, разследвано като нарушител, така и собственото си положение на негови служители като непосредствени извършители на нарушението. Поради пряката обвързаност на посочените свидетели с касатора ПОК "Доверие" и при наличието на съвпадащи показания на пет други свидетели очевидци, доказващи обратния факт за изричане на обидни и неверни квалификации, правилно съдът по същество е изключил от доказателствата по делото показанията на свидетелите Башев, Колева и Цветкова. Съдът по същество обосновано е приел, че показанията на тези свидетели не следва да се кредитират освен горното и поради констатираните противоречия в техните показания и с останалите данни по делото относно целта на посещението в предприятието - от една страна, те свидетелстват, че срещата е била предназначена да запознае работниците със дейността на пенсионно-осигурителните компании и конкретно на ПОК "Доверие", а от друга сочат, че са информирани за предходна среща на ПОК "Съгласие" с работниците от същото предприятие и са отишли по сигнал на техен осигурителен посредник да проверят защо работниците напускат представляваното от тях пенсионно дружество. Ето защо, при отчитане на горните съображения, и предвид процесуалното значение на непосредственото събиране на доказателствата, правилно първоинстанционният съд е преценил гласните доказателства по делото. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът по същество при установяване на фактическата обстановка е пренебрегнал показанията на лицата, които твърдят, че обиди не са отправяни. Напротив, съдът е обосновал подробно причините, поради които счита, че е налице съмнение в достоверността на техните показания и преценката му на доказателствата по делото е правилна. Несъстоятелно в касационната жалба се прави довод, че е налице противоречие в мотивите на съда, тъй като спорът не е дали думите "Тимаджии и мутри" са обидни, както поддържа касаторът, а дали те изобщо са били използвани. Законосъобразно съдът по същество е преценил, че предвид индивидуалните възприятия и оценка на събитията, характерни за всяко отделно лице, заявленията, че не са отправяни "обиди" са недостатъчни да опровергаят останалите доказателства по делото. Не се оправдава и оплакването за нарушаване на правото на защита на касатора за липсата на достъп до засекретените документи по делото. Защитената от закон тайна е предвидена в охрана на интереси от висша ценност за обществото или личността или представляват търговска или производствена тайна, поради което засекретяването на документите е обосновано от защитата на тези висши интереси. Следователно правото на защита на страната се упражнява в рамките на явните доказателства и формулирания от Комисията за защита на конкуренцията предмет. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че изводите на първоинстанционния съд относно наличието на фактическия състав на нарушението по чл. 31, ал. 1 ЗЗК (отм.) съответстват на материалния закон и са обосновани. Съдът по същество е изследвал конкретната проявна форма на нарушението, като обосновано е приел, че чрез употребата на думи с обществено известно отрицателно съдържание и внушение служителите на касатора са причинили противоправния ефект на цитираната разпоредба. Несъстоятелно е оплакването, че съдът е бил длъжен да обоснове дали това е невярна информация, тъй като с това оплакване се поставя под съмнение легалността на стопанската дейност на ПОК "Съгласие" и състоянието на съответния пазар от правова гледна точка. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗК (отм.) употребените изрази са невярна информация, изнесена пред потребителите под формата на компрометиращи твърдения. Законосъобразно е аналогичното становище на съда и относно твърдението за несигурност на вложените средства. Първоинстанционният съд е изследвал обективното състояние на доходоносност на двата конкурента, като е правилно е приел, че по-високата доходоносност на ПОК "Съгласие" в сравнение с касатора е достатъчно доказателство, което обосновава състава на нарушението, извършено чрез уронване на доброто име чрез невярно твърдение. Неоснователно касаторът се позовава на моментна доходност, тъй като цитираната по административната преписка доходност на ПОК "Съгласие" е за периода 2005-2007, достатъчен, за да опровергае насрещния аргумент в касационната жалба за високо ниво на риска при по-висока моментна доходност и оттам за несигурност на вложенията на потребителите. Неоснователен е доводът, че съдът не е обосновал наличието на реална или вероятна вреда от извършеното нарушение. Последното е извършено с цел да отклони настоящи и потенциални потребители от избирането на ПОК "Съгласие" за пенсионно-осигурителна компания. Независимо че няма данни за реално претърпени вреди, нарушението противоречи на правилата за добросъвестна търговска практика и с достатъчна степен на вероятност притежава обективното свойство да доведе до настъпването на вреди. С оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143 АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъдена ПОК "Доверие" да заплати на Комисията за защита на конкуренцията и ПОК "Съгласие" по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,