Решение № 5285 от 18.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Александров чрез пълномощник, срещу Решение 1457 от 26.07.2022 г., постановено по адм. дело 1442/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане на пътно превозно средство с рег. [рег. номер], приложена на 19.05.2022 г. в 9.43 ч., в гр. Пловдив, бул. Марица - север, чрез техническо средство скоба, от служители в Общинско предприятие (ОП) Паркиране и репатриране при Община Пловдив. Касационният жалбоподател И. Александров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че представените по делото допълнителни споразумения на длъжностните лица, приложили процесната ПАМ, са сключени на 30.05.2022 г., като в тях е посочено, че страните са се споразумели за изменение на посочените трудови договори, считано от 01.05.2022 г., тоест страните са придали на уговорената промяна обратно действие. Счита, че такава уговорка не може да породи правно действие, тъй като е недопустимо властнически правомощия, да бъдат възлагани с обратна сила и да се разпростират назад във времето. Според касатора това, че длъжностните лица са посочени поименно в Заповед 190А-1646/09.07.2019 г. на кмета на Община Пловдив не е достатъчно, за да се приеме, че същите действително са назначени/наети да упражняват такава дейност, доколкото цитираната заповед не представлява по своята същност акт за назначаване и в нея не се съдържа подробно описание на техните конкретни права и задължения. Счита, че представените допълнителни споразумения и длъжностни характеристики са съставени за целите на настоящото производство и с тях е направен опит да бъде санирана липсата на компетентност у ответниците да приложат процесната ПАМ на 19.05.2022 г., като този извод се подкрепя и от непредставянето на трудовите договори на двамата служители, без които допълнителните споразумения на практика нямат самостоятелно правно значение. По тези съображения твърди, че не е доказана компетентността на ответниците да прилагат ПАМ към 19.05.2022 г. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да прогласи нищожността на принудителната административна мярка. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Ответниците по касационната жалба - служители на Общинско предприятие Паркиране и репатриране при община Пловдив - Е. Тодоров и Б. Петков, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Сочат, че компетентността на административния орган, овластен да издаде процесната ПАМ по реда чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), не произтича нито от трудов договор, нито от допълнително споразумение към него, а пряко от закона. Правят искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли подадената пред него жалба АС - Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното: На 19.05.2022 г. в 9,43 часа, в град Пловдив, на бул. Марица - север е извършено принудително блокиране със скоба на ППС, марка Ланд Крузер, с peг. [рег. номер], за което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия 0103298 от 19.05.2022 г. След заплащане на таксата от 40 лева автомобилът е бил отблокиран. В хода на съдебното производство от ответната страна са представени Заповед 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 ЗДвП е определено ОП Паркиране и репатриране за звено на Община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС на територията на Община Пловдив, и Заповед 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 167, ал. 2, т. 2, чл. 168 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, в съответствие с глава 111, раздел I, II, 111 и чл. 35, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени конкретните длъжностни лица от ОП Паркиране и репатриране, които имат право да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране - тип скоба на пътното превозно средство, както и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на пътни превозни средства, като под 1 и 2 са посочени ответниците Е. Тодоров и Б. Петков, които в деня на процесното нарушение са били на работа съгласно таблицата, отчитаща явяването и неявяването на работа в общинското предприятие, приложена по делото. Съгласно Приложение 1 към НРСППППСТГП, в обхвата на Синя зона се включва бул. Марица" - север ( 51 по списъка) - мястото, където на 19.05.2022 г. е бил паркирал процесният автомобила. При така установеното съдът е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 27 от НРСППППСТГП при липса на допуснато нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е регламентирано, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. От представените по делото заповеди 120А680 от 23.03.2012 г. и 190 А-1646 от 09.07.2019 г., на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се определя ОП "Паркиране и репатриране" за звено при Община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране "блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС", на територията на Община Пловдив, и се определят конкретни длъжностни лица от ОП "Паркиране и репатриране", които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип "скоба" на ППС, както и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС. Сред изрично определените длъжностни лица фигурират ответниците по делото - Е. Тодоров и Б. Петков, служители на общинското предприятие. Към делото са приложени Допълнително споразумение 129 от 30.05.2022 г. към Трудов договор 98 от 03.04.2013 г. и Допълнително споразумение 127 от 20.05.2022 г. към Трудов договор 101 от 16.04.2013 г. от които се установява, че и двамата ответници са преназначени от длъжност скобар на длъжност контрольор автомобилен транспорт в ОП "Паркиране и репатриране", гр. Пловдив, като в споразуменията е посочено, че измененията влизат в сила считано от 01.05.2022 г. Касаторът твърди нищожност на приложената ПАМ, тъй като посочените по-горе допълнителни споразумения са сключени на 30.05.2022 г., независимо от уговореното в тях, и към момента на прилагане на мярката 19.05.2022 г. не е доказана компетентността на длъжностните лица. Тези доводи са неоснователни. Компетентността на длъжностните лица произтича от заповедите на кмета на Община Пловдив за определяне, както на общинското предприятие, така и на конкретните длъжностни лица в ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив да прилагат принудителни административни мерки по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Допълнителните споразумения служат за доказателство, че конкретните лица са били служители в общинското предприятие към момента на прилагане на мярката. Действително същите са сключени на 30.05.2022 г., но видно от съдържанието им преди направената със споразуменията промяна, лицата Е. Тодоров и Б. Петков са изпълнявали длъжността скобар (посочена и в Заповед 190 А-1646 от 09.07.2019 г.), следователно са били в трудово правоотношение с ОП Паркиране и репатриране, както към момента на сключване на допълнителните споразумения, така и към момента на прилагане на процесната ПАМ. Следователно фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица, служители на общинското предприятие, от кмета на Община Пловдив е изпълнен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилен е и изводът, че ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон и неговата цел. По делото е безспорно установено, а и не се оспорва от касатора, че на 19.05.2022 г. в 9,43 часа, лек автомобил с peг. [рег. номер] е бил паркиран в град Пловдив, на бул. Марица север в обхвата Синя зона, съгласно Приложение 1 към НРСППППСТГП ( 51 по списъка), без да е платена изискуемата съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП такса. Незаплащането на определената от Общински съвет - Пловдив такса за паркиране в участък "Сина зона" е основание за прилагане на процесната мярка. Мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по заскобяване на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая всички тези елементи са осъществени, поради което и мярката е правилно приложена. Налице е и исканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от паркирането на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Като е обосновал законосъобразност на приложената мярка, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски от ответниците не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд