Решение № 6093 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2018 г.
ВАСII отделение10.05.2018 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2245 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 991/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. ОСЪЖДА М. Б. да заплати на "СИС Индустрийс" ООД, гр. С. направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста ) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6093 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. Б. против решение № 2245 от 21.12.2017 г. по адм. дело № 991/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отменено решение № 32-15875 от 19.01.2017 г. на същия административен орган, потвърдено с решение № Р-233/32-72735/16.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което е класирана стоката, предмет на митническа декларация MR № 16BG001000H0052680/26.10.2016 г., подадена от "СИС Индустрийс" ООД, гр. С. и на дружеството е определен нов размер на митническо задължение за мита и държавни вземания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и с представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "СИС Индустрийс" ООД, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че въпреки че е издадено от компетентния орган и в съответната форма, решението на началника на М. Б., следва да бъде отменено, тъй като е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Аргументирано и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният съд достига до заключението, че извършеното от административния орган тарифно класиране с код по ТАРИK 2204 30 10 00 в кл. 33 на стоката, предмет на митническа декларация MR№ 16BG001000H0052789/26.10.2016 г., с която "СИС Индустрийс" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с вътрешно потребление" стока, описана в кл. 31 на декларацията, като "гроздов сок/гроздова мъст от грозде сорт Смедеревка" с код по ТАРИК 20096110 00, с изпращач на стоката "В." АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%, е предприето в нарушение на правилата на Наредбата № 3/2006 г. и на утвърденото от директора на Агенция "Митници" Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Правилно и в съответствие със заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-химическа експертиза и останалите гласни доказателства, решаващият съд приема, че пробите, изследвани при извършената митническата лабораторна експертиза и послужили за класиране на стоката от митническия орган и съответно за определяне на по-висок размер на митническите задължения на вносителя, са взети в нарушение на установените с наредбата и ръководството правила. В случая в противоречие с нормативните изисквания пробите от стоката са взети в кофи, а след това продуктът е прехвърлен и транспортиран в стъклени бутилки, без да е охлаждан, замразяван или консервиран (свид. Е.), въпреки че гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока, чиято ферментация може да се ускори при неправилно транспортиране и съхранение, а това да доведе до промени в химическите му характеристики (в този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната експертиза). При тези факти и с оглед обстоятелството, че взетата от митническите органи контролна проба не се съхранява, което не позволява да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт, правилно съдебният състав приема, че изводите на митническия орган за класирането на стоката с код 2204 30 10 00 в кл. 33 и за определяне на нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, от които за доплащане, след приспадане на вече заплатени суми, се дължат: мито - 4065, 81 лв. и ДДС - 813,16 лв., са направени, без доказателства за действителното съдържание на алкохол в продукта към датата на вноса и без възможност констатациите на органа в този смисъл да бъдат проверени след анализ на съдържанието на взетата при проверката контролна проба при възникналия съдебен спор. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на крайните изводи на административния орган за наличие на основания за класиране на стоката с код, различен от посочения от вносителя и за определяне на по-висок размер митнически задължения. Тези нарушения, както първоинстанционният съд правилно приема, водят и до противоречие на решението на началника на М. Б. с материалния закон. В код 2009 съгласно Комбинираната номенклатура (КН) за митническо класиране на стоките, внасяни в Европейския съюз, приета с Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията от 5 октомври 2010 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители; 2009 61 - със стойност Брикс, непревишаваща 30 и 2009 61 10 - със стойност, превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с оспореното решение на началника на митница Б. код 2204 30 10 00 съгласно КН се класират: Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; Други видове гроздова мъст: частично ферментирали, дори такива, чиятo ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол". Следователно, за да се класира стоката с код 2204 30 10 00 е необходимо да установи, че действителното алкохолно съдържание на продукта към датата на вноса надвишава 0,5 % vol. В случая изводът на органа в този смисъл е направен без необходимите доказателства. Както се посочи по-горе взетите при проверката проби са компрометирани, а контролната проба не се съхранява, поради което е невъзможно да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. След като действителното алкохолно съдържание на продукта към датата на вноса не е установено, първоинстанционният съд аргументирано приема, че предпоставките за определяне на внесената стока с код по ТАРИK 2204 30 10 00 и съответно за нов размер на митническото задължение и дължимите от вносителя държавни вземания, не са изпълнени. На тази база правилно е преценено, че не са налице основания внесеният продукт да се квалифицира като "тихи вина" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗАДС и изводът на административния орган в този смисъл е направен в противоречие с цитирания текст, както и с общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, чийто анализ налага заключението, че класирането на стоките следва да се извършва на база техните характеристики. Ето защо, като достига до заключение, че са налице основания за отмяна на решението на началника на митница Б., с което е определен нов тарифен код на внесената стока и съответно нов размер на митническите задължения на вносителя, съставът на Административен съд - Б. постановява решение в съответствие с материалния закон и с представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция М. Б. следва да заплати на ответника "СИС Индустрийс" ООД, гр. С. направените по делото разноски в размер на 1200.00 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,