Решение № 8493 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от арх.М.Минчев главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата, чрез гл.юрисконсулт И.Савов, против решение 344 от 14.11.2022 г., постановено по адм. д. 519/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение съдът е отменил Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал.1, т.2, б. а от Закона за културното наследство /ЗКН/ от 15.06.2022 г./ вх. 08-00-204/16.06.2022 г./, издадена от касатора и Министерство на културата е осъдено да заплати на К. Стоянова Селимски направените по делото разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че адресат на ПАМ е само единият собственик, при положение че процесната ПАМ е издадена и на двамата съсобственици и надлежно им е била връчена. В тази връзка съдът не е конституирал служебно втория съсобственик на процесната сграда като заинтересовано лице, което е основание за обезсилване на решението като недопустимо. Излага съображения за неправилност и на изводите на първоинстанционния съд досежно броя на климатиците, които следва да се премахнат, като счита, че процедурата по премахване е една и съща както за четири, така и за три климатика. Иска да бъде обезсилено оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно да бъде отменено и се постанови ново решение, с което се потвърди оспореното Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал.1, т.2, б. а от Закона за културното наследство. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, не се явява представител и не се представлява. Ответната страна - К. Стоянова Селимски от гр.Велико Търново, чрез адв.Дамянов, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като поддържа съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на оспореното Разпореждане за прилагане на ПАМ и моли първоинстанционното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, същата редовно призована, не се явява представител и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по делото, събрал е и е обсъдил относимите за спора доказателства, извел е правилните правни изводи и предлага оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Стоянова - Селимски от гр.Велико Търново срещу Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.192, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН от 15.06.2022г., /вх. 08-00-204/16.06.2022 г./, издадено от арх. М.Минчев, на длъжност главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, с което на К.Стоянова Селимски е дадено писмено предписание в четиримесечен срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ, последната да демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по северозападната фасада на: Сграда 10447.508.168.2, обл. Велико Търново, община Велико Търново, гр. В. Търново, ул. Стефан Караджа 13 , до одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за поставянето им, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН. Съдът установил, че процесната сграда не притежава статут на единична недвижима културна ценност, но е разположена в охранителната зона на единична културна ценност Сграда на ул. Резервоарска 53 , кв. 300, пл. 1241, декларирана с Писмо 4250 от 04.12.1079 г. на НИПК, без определена предварителна категория и режим на опазване и е в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона Варуша , част от Историческо селище Велико Търново , обявено с протокол 4 от 07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с категория национално значение / писмо изх. 0401-9059/13.04.2022 г. от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство/. С Разрешение за строеж 374/10.06.2008 г. на гл. архитект на Община Велико Търново на К.Стоянова е разрешено да извърши строеж Преизграждане на съществуваща жилищна сграда с допълващо застрояване в УПИ 1240, кв. 301, с адрес гр.В.Търново, ул. Стефан Караджа 13, съгласно одобрените на 28.05.2008 г. инвестиционни проекти, като строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение 163/30.07.2009 г. на гл. архитект на Община Велико Търново. С нотариален акт от 29.11.2019 г. К.Стоянова и С.Стоянов прехвърлили на К.Стоянова-Селимски и М. Селимски собствеността върху процесната сграда и УПИ, в който е построена. Съдът установил, че административното производство е започнало с получено на 23.03.2022 г. в Министерство на културата писмо, с което кметът на Община Велико Търново препратил по компетентност сигнал от Е.Садъкова относно поставени климатици в къщата в съседния й имот - процесния такъв. От собствениците била изискана информация във връзка с поставянето на климатична техника по фасадата на обекта, извършена била проверка по документи и на място, обективирана в Констативен протокол с вх. 08-00-204/27.04.2022 г. на гл. инспектор в ГД ИОКН към МК, в който били отразени данните относно статута и собствеността на сградата, установеното при извършената на място проверка - монтирани 4 бр. климатични тела, два броя на партерно ниво и два броя на втория етаж по северозападната фасада на сградата, ориентирани и в близост до съседния имот и била констатирана липса на данни за извършена съгласувателна процедура за поставяне на климатична техника по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН. В резултат на горното били направени изводи, че е установено неизпълнение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН - извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН; че сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не могат да бъдат установени и че с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на бъдещи нарушения следва да бъде приложено разпореждане за прилагане на ПАМ спрямо собствениците на сградата. С придружително писмо адресирано до собствениците, изх. 08-00-204 от 09.05.2022 г. /връчено на жалбоподателката на 11.05.2022 г./, констативния протокол им е бил изпратен за сведение и са били уведомени, по реда на чл.26, ал.1 от АПК, че спрямо тях ще бъде приложено разпореждане за прилагане на ПАМ. Последвало издаването и на процесното Разпореждане за прилагане на ПАМ, връчено на жалбоподателката на 20.06.2022 г. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Т.Селимски - съпруг на жалбоподателката, който заявил, че климатиците - три на брой, са поставени при пускане на обекта в експлоатация, а четвъртото климатично тяло от снимката в констативния протокол е повредено, не е монтирано и не е действащо. Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна счел жалбата за допустима и основателна. Приел, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл.192, ал.1, т.2, б. а от ЗКН, при спазване на установената форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, но е наложена в противоречие с разпоредбите на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при съществени процесуални нарушения. Решаващият съд е посочил, че в нарушение на чл.71, ал.1, т.3 от ЗКН, ПАМ е с адресат само единият от съсобствениците, като допуснатото неправилно определяне на адресата на мярката е основание за отмяна на административния акт. Обосновал е извода, че вторият съсобственик е бил лишен от възможността да представи обяснения и доказателства, както и да се запознае с констатацията от проверката. Счел е също, че жалбоподателката не може да изпълни ПАМ така, както е формулирана, тъй като е разпоредено демонтирането на 4 бр. климатични тела по северозападната фасада на сградата, а по делото се установява, че монтираните на стената климатици са 3 броя. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е конституирал служебно втория съсобственик на процесната сграда като заинтересовано лице, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗКН, първоинстанционният съд е приел, че адресат на принудителната административна мярка може да е единствено собственика на културна ценност, а в хипотезата на съсобственост всички съсобственици на имота и в тази връзка е следвало да конституира и втория съсобственик, независимо, че не е вписан като адресат на ПАМ, заедно с жалбоподателката. Следвало е и служебно да изиска информация от административния орган дали е издадена ПАМ и на втория съсобственик, предвид, приложеното в административната преписка, придружително писмо адресирано до собствениците, изх. 08-00-204 от 09.05.2022 г. В касационното производство са представени: Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал. 1, т. 2, б. а от ЗКН от 15.06.2022г., /вх. 08-00-204/16.06.2022 г./, издадено от арх. М.Минчев, на длъжност главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, с което на М. Стоянов, с адрес: гр.Велико Търново, ул. Стефан Караджа 13, е дадено писмено предписание в четиримесечен срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ, последната да демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по северозападната фасада на: Сграда 10447.508.168.2, обл. Велико Търново, община Велико Търново, гр. В. Търново, ул. Стефан Караджа 13 , до одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за поставянето им, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. в от ЗКН, придружено с известие за доставяне, писмо изх. 08-00-204/09.05.2022 г. на Министерство на културата и два броя известия за получаването му от адресатите му - К. Стоянова Селимски и М. Стоянов. Тези доказателства, макар и допустими по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция с оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство, различни от тези, направени от първоинстанционния съд, въведена с чл. 220 АПК. Поради изложеното, на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, решението на Административен съд - Велико Търново следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне и по разноските, в зависимост от крайния изход на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение