Решение № 8987 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. П. А. против Решение 4325/29.06.2023г., постановено от Административния съд София-град /АССГ/ по адм.д.6053/22 година. С обжалваното решение са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от Б. А. срещу Столична община, както следва за заплащане на обезщетения за нанесена имуществена вреда, за претърпяна имуществена загуба и за нанесена неимуществена вреда, всичките за периода от 03.04.2008г. до 11.07.2019г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция и заявява, че иска отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Столична община чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт Сотирова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Юрисконсулт Сотирова се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и заявява, че иска да се остави без разглеждане касационната жалба и да се присъди юрисконсултско възнаграждение на Столична община. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за защитата му пред касационната инстанция. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна. Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора и което подлежи на касационно обжалване. По основателността й, настоящият касационен съдебен състав приема следното: Производството пред АССГ е второ по реда си за спора, след като първоначално постановеното решение по него е отменено с решение 6342/27.06.2022г.на Върховния административен съд по адм. д. 1083/22г. и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане, с указание, то да започне от уточняване на исковата молба. От исковата молба и уточненията й, направени с молби от ищеца, постъпили по делото на 14.07.22г.( лист 10-17 от адм.д.6053/22г. по описа на АССГ) и от 25.07.22г. става ясно, че твърденията му са, че вредоносни за него са били бездействието на служителите от служба Местни данъци и такси при район Надежда-Връбница да установят по номера на рамата и двигателя, на кое лице се води лек автомобил с марка и модел Хюндай Галопер с рег.[рег. номер] /наричан за краткост по-долу Хюндай/ и да отпишат автомобила от партидата на ищеца, така също бездействието им да окажат съдействие и съберат информация по този въпрос, както и от отказите им да приемат плащане от страна на ищеца на данъците за автомобила му Тойота Сиенна с рег. [рег. номер] / наричан за краткост по-долу Тойта/. Според ищеца с бездействието си, длъжностните лица на ответника са нарушили чл.4, ал.1, 2 и 3 и чл.28, ал.1 и ал.4 АПК. Твърденията на ищеца са, че в резултат на тези незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника е претърпял имуществена вреда в размер на начислените му лихви за несвоевременно платени данъци за лекия автомобил Тойота", чиито размер 1289,70 лв. ищецът претендира като обезщетение за имуществена вреда както и е пропуснал да реализира полза в размер на 1062,33 лв. от притежаването и използването на посочената сума, равняваща се на законната лихва, за периода от 03.04.2008г. до 11.07.2019г., а така също иска обезщетяване на претърпените неимуществени вреди за същия период, резултат от понесения тормоз. Административният съд София-град с обжалваното решение е квалифицирал исковете като такива с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. От фактическа страна е установил, че за периода от 03.04.2008г. до 11.07.2019г. в информационната система на СО- Дирекция Общински приходи на името на ищеца са записани 2 броя МПС, за които са платени данъци, както следва: лек автомобил марка Тойота, рег. [рег. номер] е регистрирана собственост от 07.11.2005г. а данъкът за него е заплатен с приходни квитанции от 20.12.2013г. и от 11.07.2019г. За лек автомобил марка Хюндай, модел Галопер, с рег. [рег. номер] за периода от.03.04.2008г. до 11.07.2019г. е начислен данък в размер на 579,90 лева, който не е платен, тъй като партидата на лекия автомобил е закрита и задълженията по нея са отписани като недължими въз основа на декларация за отписване на МПС вх. 7204135517/11.07.2019г. и приложено удостоверение рег. 194134008402 от 11.07.2019г. на ОПП-СДВР, в което е записано, че лек автомобил марка Хюндай, модел Галопер с рег. [рег. номер] е записан като собственост на ищеца в периода от 04.07.2005г. до 03.04.2008 година. Съдът е преценил предявените искове като неоснователни, приемайки, че не е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника. Посочил е, че за Столична община не съществува и не е съществувало задължение, да създаде регистри въз основа на които тя да може автоматично да прави справки за прехвърлените автомобили. Съдът е приел също така, че към датата на сключване на сделката за проблемния автомобил за ответника не е съществувало задължение, служебно да изисква справки относно прехвърлянето на автомобилите. Съдът е посочил, че едва с приемането на разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗМДТ на Столична община й е осигурен достъп до регистрите на МВР, от които би могла да направи справка относно регистрацията на ППС, вкл. и относно тяхното прехвърляне. Посочил е също така, че към датата на сключване на сделката за въпросния автомобил, а и след това, в задължение на купувача е да го декларира пред общината по постоянния му адрес. Посочил е също така, че дори и при редакцията на чл.54, ал.1 ЗМДТ в сила от 01.01.2015г., ответникът не може да бъде държан отговорен, тъй като отчуждаването било извършено преди тази дата. Съдът е изложил и допълнителни съображения по първия иск, посочвайки, че не е налице вреда, тъй като ако ищецът е заплатил сумата, претендирана като обезщетение по този иск, то тя се дължи без правно основание и евентуално ищецът би могъл да претендира вреди от неползването на тази сума за периода от плащането й до връщането й. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Настоящото касационно производство е второ по реда си по спора. С Решение 6342/27.06.2022г., постановено от Върховния административен съд /ВАС/ по адм.д. 1083/22 г. касационната инстанция е обезсилила първоначално постановеното първоинстанционно решение по спора и е върнала делото за ново разглеждане с указания за уточняване на фактическото/те основания на предявените искове.В изпълнение на указанията на ВАС, административният съд дава възможност на ищеца да уточни фактическите основания на исковите си претенции, което той прави с две молби, едната, постъпила по делото на 14.07.2022г., другата, постъпила по делото на 25.07.22 година. Обстоятелствата, сочени от ищеца в горецитираните молби правилно са възприети от съда в определението му 9101/18.11.2022г., постановено по делото, в резултат на което, административният съд обосновано е преценил, че фактическите основания, въз основа на които се твърди незаконосъобразна административна дейно са: неотписване от длъжностните лица на ответника от партидата на ищеца на продадения от него автомобил; неприемане на плащания на данъците от страна на ищеца за автомобила му, останал в негова собственост, докато той не плати данъците за МПС Хюндай, мрака Галопер; бездействие на ответника за създаване на електронно правителство и за електронно свързване на подразделенията на общината с други държавни институции, липсата на електронна връзка с регистрите на КАТ-СДВР, Митница, нотариуси. Със същото определение, съдът е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, указвайки на ищеца необходимостта да докаже твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия, вредите и причинната връзка между тях. Основателно е прието от съда, че за Столична община не е съществувало задължение за създаване на регистри за автоматична справка за собствеността на автомобилите. Правилно е посоченото от съда, че по законодател път чрез приемане на разпоредбата на чл.51, ал.3 ЗМДТ е предвидено органите на МВР да предоставят по електронен път данни от регистъра на пътните превозни средства. Тълкувайки разпоредбите на чл.54, ал.1 ЗМДТ към датата на сключване на сделката, както и на чл.54, ал.4 ЗМДТ, съдът е стигнал до правилния извода, че за ответника, към датата на продажбата на въпросното МПС, не е съществувало задължение служебно да се информира за отчуждаването на МПС от ищеца в полза на трето лице. Настоящият касационен съдебен състав счита, че в изпълнение на принципа за служебното начало, установен в чл.9 АПК компетентните длъжностни лица в отдел МДТ на район Надежда-Връбница при Столична община не само са могли, но са били длъжни и служебно да изискат информацията от КАТ-СДВР за продажбата на автомобила Хюндай, стига обаче да са били надлежно уведомени от ищеца за тази продажба, чрез подадена от него декларация за отписване от партидата му на това МПС. Началото на облагателното производство /в случая за данък върху МПС/ се поставя с подаване на декларация от собственика на автомобила /облагаемото лице/. Това разпорежда чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси в редакцията му към 2005г., когато е придобит въпросния автомобил. Респективно, макари да не е посочено изрично в закона, краят на облагателното производство /когато лицето се разпореди с МПС в полза на друг/ за конкретното лице, следва да се подчини на същия режим и лицето подаде декларация пред съответната компетентна общинска администрация за новия настъпил юридически факт. Данни за това, че ищецът е уведомил длъжностните лица на ответника, за извършената от него продажба на лекия автомобил "Хюндай" още през 2008г. ииле след това до 2019 година, не са представени по делото. В тежест на ищеца е било да събере или представи по делото доказателства за твърдението си, че е внесъл още в началото на април 2008 г. декларация в отдел МДТ на район Надежда-Връбница, че лекият автомобил Хюндай, марка Галопер е продаден и има нов собственик. По делото е представена декларация от ищеца за отписване на МПС с входящ номер при ответника, за автомобила Хюндай-Галопер, но тя е с дата от 11.07.2019 година, в резултат на която именно, длъжностните лица на ответника са процедирали чрез заличаване на този автомобил от партидата на ищеца и задълженията по нея са отписани като недължими. По делото не е представен писмен документ, който да доказва изявление на ищеца за отписване на автомобила от партидата му преди тази дата. По твърдението на ищеца, че длъжностни лица на ответника са отказвали да приемат плащания за данък за собствения на ищеца автомобил Тойота, заради неплатените му задължения за МПС Хюндай-Галопер, освен, че е недоказано, следва да се посочи следното: Разпоредбата на чл.169, ал.3а ДОПК, в сила от 01.01.2016г. разпорежда, че до заявяването им за принудително събиране, задълженията за съответния вид, установени от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Видно от Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 524383-1/11.07.2019г., издаден от СО- дирекция "Общински приходи", отдел ОП Надежда-Връбница, задълженията на ищеца за данък върху МПС "Тойота" са за от 2014 до 2019 години. Тоест, ако ищецът бе внесъл сума в отдел ОП Надежда - Връбница през 2016г. за заплащане на данък МПС за автомобила "Тойота", то с тази сума по силата на горепосочената разпоредба би се погасило най-старото задължение за данък за МПС, дължим от ищеца, което би било за данъка за автомобила "Хюндай", който към този момент не е отписан от партидата му. Респективно, това би било положението и за следващите години от 2017 до 2019 години. За 2014 и 2015 години няма разпоредба в ДОПК, която да определя начина на погасяване на публичните вземания, установявани от общините, но доколкото става дума за публично вземане, каквото е задължението за местен данък, по силата на чл.162, ал.2 ДОПК, то при погасяването следва да се приложи правилото на чл.169, ал.5 ДОПК, тоест погасява се задължението от съответния вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако друго не е предвидено в закон. Тоест , ако ищецът бе осъществил плащане през 2014г. с него би се погасило най-старото задължение за данък върху МПС за автомобила "Хюндай", доколкото този автомобил фигурира в партидата на ищеца към тази година. От горепосочения анализ следва, че непогасяването на задълженията за данък върху МПС "Тойота" през исковия период, не произтича от отказ на длъжностни лица на ответника да приемат плащания от ищеца, а за да се избегнат последиците на закона, произтичащи от чл.169, ал.3а и ал.5 ДОПК.. По тези съображения, касационният съдебен състав преценява като правилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал наличието на първата от кумулативните /едновременните/ предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, - незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица на ответника, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Решението като правилно следва да се потвърди. С огледи изхода на спора и своевременно направените искания от процесуалния представител на Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в общ размер от 200 лева -по 100 лева за съдебна инстанция. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд