Решение № 12347 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2014 г.

Решение № 12347 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Гина Николова Стефанова от гр. Русе против решение № 1758/14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 708/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 181301442/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с приложимия материален закон и поради необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приел, че обжалваният РА е валиден акт, позовавайки се на § 35 ПЗР на ЗИДДОПК. Твърди се и пред касационната инстанция, че РА е нищожен, тъй като е издаден от едноличен орган, а не от колективен орган. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване вместо него на друго, с което да се прогласи нищожност на обжалвания РА. Разноски не се претендират. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за който съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Варна е образувано по жалба на Гина Николова Стефанова, с която се иска прогласяване нищожността на ревизионен акт № 181301442/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. Установените факти и обстоятелства във връзка с ревизионната процедура са безспорни. По делото са събрани всички доказателства, установяващи реда и начина на провеждане на производството. Установено е, че производството по издаване на обжалвания РА е започнало със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1204372/10.12.2012 г., издадена от Мима Александрова Вутова, която е определена с нарочна заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП, в качеството й на Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, като орган по приходите, който да възлага ревизии. Определеният обхват на ревизията по тази ЗВР е данък по чл. 35 ЗОДФЛ за периода 01.01.2006 г. -31.12.2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. -31.12.2009 г. Видно от разписката, ЗВР е връчена на РЛ на 10.01.2013 г. Впоследствие органът възложил ревизията е издал и ЗВР от 10.04.2013 г. Със ЗОКО № К 13001442/30.05.2013 г. органът възложил ревизията е определил инспектор по приходите, който да издаде РА. С РА от 26.07.2013 г., издаден от органа, определен със ЗОКО, са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчен период 01.01.2006 г. -31.12.2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. Предвид настъпилите още преди издаване на обжалвания РА законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., определяща кои са компетентните органи по приходите да издадат ревизионния акт, съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно, започналото ревизионно производство, по което е издаден процесния ревизионен акт, следва да бъде довършено по стария процесуален ред, което изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК (до изменението му в сила от 1.01.2013 г.), а именно - чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая е направено. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспореният пред него РА, като подписан от орган по приходите, оправомощен със ЗОКО, издаден от орган по приходите, който е органа, възложил ревизията /Мима Вутова/, е издаден от компетентен орган. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Наведените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение са налице. Процесното ревизионното производство е започнало на 10.01.2013 г., датата на която Заповедта за възлагане на ревизия № 1204372/10.12.2012 г. е била връчена на РЛ. Т. е ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт не е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради което в случая не е приложима разпоредбата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК. Ревизионният акт е издаден от лице, което не е имало материална компетентност за това (възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, /в сила от 01.01.2013 г./. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като не го е обявил за такъв, а е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Варна е постановил решение в нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се обяви за нищожен ревизионен акт № 181301442/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. -31.12.2009 г. в общ размер 14 507.08 лв. и лихви върху определените задължения в размер на 9 612.41 лв. по фактури. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са установени такива по размер в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,