Решение № 6511 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Т., с постоянен адрес в гр. Стара Загора, чрез адв. Д. Сариева, АК – Смолян, против Решение № 37257/ 12.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5796/ 2024 г. по описа на Административен съд – София град, в частта в която са отхвърлени предявените искове, както следва: за сумата от 9 182.75 лв. (девет хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, от които 700.00 лв. (седемстотин лева) – разходи за ползван специализиран транспорт от гр. София до гр. Стара Загора, 340.00 лв. (триста и четиридесет лева) – за ползване на охраняем паркинг за автомобила в периода 22.11.2023 г. – 07.03.2024 г., 7 560.00 лв. (седем хиляди петстотин и шестдесет лева) за наем на автомобил за периода 20.11.2023 г. – 25.03.2024 г. и 582.75 лв. (петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) – загубени права по внесена първа вноска по договор за застраховка „Автокаско“ и „Злополука на места в МПС“ с Булинс, сключен на 03.11.2023 г., ведно със законните лихви, считано от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за сумата над 800.00 лв. (осемстотин лева), претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), считано от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, представляващи резултат от действието на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-006428 от 28.11.2023 г., издадена от полицейски орган от отдел „Пътна полиция" при СДВР, отменена с влязло в сила Решение № 805 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 773/ 2023 г. на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон, основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба се поддържа и в открито съдебно заседание от процесуалния представител на касатора. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. Т. Т., с постоянен адрес в гр. Стара Загора, против СДВР, като са предявени 2 иска - иск за сумата от 9 182.75 лв. (девет хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, от които 700.00 лв. (седемстотин лева) – разходи за ползван специализиран транспорт от гр. София до гр. Стара Загора, 340.00 лв. (триста и четиридесет лева) – за ползване на охраняем паркинг за автомобила в периода 22.11.2023 г. – 07.03.2024 г., 7560 лв. (седем хиляди петстотин и шестдесет лева) за наем на автомобил за периода 20.11.2023 г. – 25.03.2024 г. и 582.75 лв. (петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) – загубени права по внесена първа вноска по договор за застраховка „Автокаско“ и „Злополука на места в МПС“ с „Булинс“, сключен на 03.11.2023 г., както и иск за сумата от 1000.00 лв. (хиляда лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 18.11.2023 г. – 07.03.2024 г., ведно със законните лихви върху претендираните суми, считано от 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С исковата молба се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-006428 от 28.11.2023 г., издадена от полицейски орган от отдел „Пътна полиция" при СДВР, отменена с влязло в сила Решение № 805 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 773/ 2023 г. на Административен съд – Стара Загора. Административният съд е установил, че с влязло в сила на 07.03.2024 г. Решение № 805 от 07.03.2024 г., постановено по административно дело 773/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, по жалба на ищцата е отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ) № 23-4332006428 от 28.11.2023 г., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, ал. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е била прекратена за срок от 6 месеца регистрацията на собственото ѝ МПС - лек автомобил „Мерцедес CLA250 4 Матик“, рег.    № [рег. номер], като регистрационните табели на автомобила са свалени непосредствено след извършване на проверката на водача и констатиране на административното нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, а именно на 18.11.2023 г., със съставянето на Акта за установяването му, така както е предвидено в чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, а отменената заповед за налагане на ПАМ е издадена 10 дни по-късно, на 28.11.2023 г. Приел е за безспорно, че автомобилът е собственост на ищцата, управляван от сина ѝ - свид. Р. Д. към момента на констатиране на административното нарушение. По делото са събрани писмени и гласи доказателства, като писмените такива не са били оспорени от ответника. Съдът е посочил, че са представени доказателства за направени разходи за транспорт за 700.00 лв. по фактура, към която е приложено копие на фискален бон от 24.11.2023 г., издаден от „У. – Транс“ ЕООД за сумата от 700.00 лв. Събрана е като доказателство и Товарителница бланков № 0696656 от 23.11.2025 г., в която е отразено, че транспортът е извършен на 23.11.2025 г. с товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № [рег. номер]. Съдът е отразил, че в товарителницата за превозения автомобил е отбелязана марка „Ауди“, а впоследствие е представен Споразумителен протокол, от 25.11.2023 г., в който е записано, че марката на автомобила е „Мерцедес ЦЛА 250“. Съдът е продължил, че е приет във вид на заверено копие и Договор за наем на МПС от 20.11.2023 г. със страни „Ауто Ленд 21“ ООД, ЕИК 206597390, представлявано от управителя Д. К. Д., като наемодател и Д. Т. Т., като наемател, с който за временно ползване е получен от последната лек автомобил „Мерцедес А 200Д“, бял на цвят, 5 местен, дизел, година на производство 2020, с автоматична скоростна кутия, без данни за регистрационен номер, с договорена наемна цена от 50.00 лв. на ден без ДДС, като договорът е сключен за срок от шест месеца, с постигнато допълнително съгласие за прекратяване, считано от 25.03.2024 г. За заплащане на наемната цена е представена фактура от 28.03.2024 г. с отразено количество 126, единична цена от 50.00 лв., основание наем на автомобил за периода 22.11.2023 г. – 25.03.2024 г. и начислен ДДС от 1260.00 лв., платежно нареждане от 04.04.2024 г. По отношение наемането на паркинг за процесния автомобил съдът е анализирал представените доказателства, като е посочил, че не е представено платежно нареждане за заплащане на услугата. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като е посочил, че според показанията на св. Д. след сваляне на регистрационните табели от служителите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР той е транспортирал автомобила до платен паркинг в гр. София, ползвайки услугите на „Пътна помощ“, а няколко дни по-късно майка му е организирала транспорта на автомобила от гр. София до гр. Стара Загора с „Пътна помощ“, след което автомобилът бил оставен на платен паркинг. От показанията на разпитаните свидетели – св. Р. Д. и приятелката му – св. Ж. М. съдът е установил, че ищцата работи като маникюристка в гр. Стара Загора и до налагане на ПАМ почти ежедневно е посещавала майка си, живееща в [населено място], за да полага необходимите грижи за нея, съответно че причината за наемане на автомобила била необходимостта ищцата да съвместява обичайните си трудови задължения със задълженията за обгрижване на възрастния си родител, включително и да се придвижва до работното си място. Съдът е отбелязал, че св. Д. е потвърдил, че до селото, където живее баба му, има обществен транспорт, но е заявил, че било трудно да се пътува дотам ежедневно и да се работи с клиенти. Пак от показанията на св. Д. съдът е описал, че след дерегистрацията на автомобила на ищцата се наложило да сключи нови застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, като в тази връзка били представени по делото заверени копия на Декларация за сключване на застраховка „Автокаско“ и „Злополука на места в МПС“ с отразена обща стойност на премията по „Автокаско“, дължим данък, размер и срок за внасяне на четирите вноски при разсрочено плащане и приложен добавък към застрахователната полица от 03.11.2023 г., както и копие на заверена сметка на застрахователя – на 03.11.2023 г. със сумата от 582.75 лв. – първа вноска по сключения договор за застраховка. По отношение неимуществените вреди съдът е изложил, че свидетелите са потвърдили, че налагането на мярката се е отразило отрицателно на психиката на ищцата, тя била силно притеснена, защото е трябвало да обяснява на познатите и клиентите си, че прилаганата ПАМ не е заради употреба на алкохол или наркотици от сина ѝ. Загубила съня си и започнала да приема билкови медикаменти, за да се успокоява. Същевременно съдът е указал, че от свидетелите не се твърди ищцата да е ползвала специализирана медицинска помощ и не били ангажирани други доказателства относно твърдяното влошаване на здравословното ѝ състояние. При така установеното, от правна страна, съдът приел, че исковете са предявени от активно легитимирана страна – адресат на отменения административен акт, срещу надлежен ответник – Столична дирекция на вътрешните работи, в чиято структура е служител административният орган, издал отменената заповед, като в случая е отменена като незаконосъобразна със съдебно решение административната мярка, постановена със съответната заповед, касаеща прекратяване регистрацията на МПС, която бива изпълнявана чрез физическо снемане на регистрационните номера, с което било установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда. Според съдържанието на отменената ЗППАМ съдът е приел за доказани твърденията в исковата молба, че за периода, за който е била наложена ПАМ, ищцата е била лишена от възможност да се придвижва с личното си превозно средство до работното си място, а и до мястото, на което се твърди да живее майка ѝ – [населено място], като е възприел тези обстоятелства за непосредствено настъпили последици от отменения административен акт. Същевременно съдът е счел, че ищцата не е представила убедителни доказателства, въз основа на които да се направят позитивни изводи за наличие на пряка причинна връзка между посочените ограничения в ползването на личното МПС вследствие на наложената принудителна административна мярка и направените разходи, формиращи претенцията ѝ за имуществени вреди. Що се отнася до доказването на тези вреди, съдът е разгледал същите поотделно, като е взел предвид представените доказателства за свързаните с тях разходи, техния характер, момента на извършването им и предназначението на същите. Така по отношение всяка една сума съдът е изложил, че: На първо място, превозното средство е транспортирано на 23.11.2023 г. – 5 дни след отнемане на табелите с регистрационните номера със съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 972396 от 18.11.2023 г., а съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите на чл. 171, т. 2а и 2б, както и при отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство в случаите на чл. 171, т. 1, б. „б“ и „е“ ЗДвП, моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен водач до мястото на съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Отбелязал е, че в съдебния акт, с който е отменена ЗППАМ, е отразено, че административното нарушение е констатирано в 16:18 ч. на 18.11.2023 г., разстоянието между гр. София и гр. Стара Загора е 230 км и изминаването му дори, без да се ползва Автомагистрала „Тракия“, предполага значително по – кратък период от време от нормативно предвидения в цитираната разпоредба на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП. Изтъкнал е, че в исковата молба не се сочат причини, поради които автомобилът не е бил транспортиран в рамките на предвидените 12 часа до населеното място на обичайното си домуване, както и че няма твърдения това да е било препятствано от административни действия по повод приложената ПАМ. При тези мотиви е заключил, че липсват доказателства за пряка причинна връзка между наложената ПАМ и направените 5 дни по-късно разходи за транспорт на автомобила. На следващо място, по отношение направените разходи за ползван охраняем паркинг в периода, през който е прилагана ПАМ и автомобилът е бил без регистрационни табели, съдът е посочил, че представените доказателства не съдържат необходимите конкретни данни, за да се удостоверят тези факти. Отбелязал е, че като дата на данъчното събитие във фактурата е отразена 21.03.2024 г., а към този момент ПАМ вече е била отменена с влязлото в сила на 07.03.2024 г. решение по адм. дело 773/ 2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, както и че не са представени доказателства за причината, поради която в документа е отразена дата следваща с 14 дни, крайната на заявения в исковата молба период 22.11.2023 г. – 07.03.2024 г., през който се твърди автомобилът да е бил на охраняем паркинг. Допълнил е, че не са представени и доказателства, че мястото, което се твърди да е избрано за домуване на автомобила в периода на прилагане на ПАМ, е било охраняемо, за да може поне да се предполага наличието на причинна връзка между основанието за направените разходи и отменения административен акт, както и че не са представени доказателства за извършено плащане на посочената във фактурата сума, доколкото е отразен начин на плащане чрез платежно нареждане. При тези съображения е направил извод за недоказаност на претенцията за обезщетение на имуществени вреди, произтичащи от разходи за ползване на охраняем паркинг. По отношение на допълнително заявената претенция за имуществени вреди, произтичащи от неползвани права по сключения договор за застраховка за времето на прилагане на ПАМ, съдът е отчел, че от представената застрахователна полица и приложения документ за заверена сметка на застрахователя „Булинс“ се установява, че на 03.11.2023 г. е била платена първата вноска от общо четири, покриващи застрахователната полица, но ищецът не е ангажирал доказателства за сключена нова застраховка след отмяната на ПАМ с влязлото в сила на 07.03.2024 г. съдебно решение, както и доказателства за извършено второ плащане по застрахователната полица, дължимо според представения план на 02.02.2024 г. Позовал се е на приложения Добавък № 1, че застрахователното покритие на застрахованото МПС се разширява с покрит риск по клауза „пълно каско на територията на страните от ЕС и ЕИП“, който включва рискове, несвързани с ползването на превозното средство по предназначение, като – природни бедствия – буря, ураган, градушка, проливен дъжд, падане върху ППС на снежна маса и ледни късове, падане върху ППС на твърди тела и предмети, наводнение, падащи дървета и клони вследствие на природни бедствия; злоумишлени действия на трети лица – счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с бои и други химикали, кражба или грабеж на цялото превозно средство, умишлен палеж или взривяване, които е посочил съдът са приложими дори и в период, за който автомобилът не се ползва по предназначение, като е приел, че покритите рискове от застраховката, сключена на 03.11.2023 г., са косвено доказателство и за липса на причинна връзка между твърдените вреди за заплащане на разходи за охраняем паркинг за периода на прилагане на ПАМ. На последно място, по отношение имуществените вреди, свързани с направени разходи за наем на автомобил, съдът е стигнал до заключение, че ищцата не се е справила успешно с доказателствената тежест да установи причинната връзка между необходимостта от ползването на друг автомобил за изпълнение на обичайните служебни задължения и полагането на грижи за възрастната ѝ майка. Посочил е, че за тези факти информация се съдържа единствено в показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че ищцата е маникюристка, която дейност според съда не изисква да се ползва МПС. Посочил е, че не са ангажирани доказателства за отдалечеността на работното място от местоживеенето ѝ, а и за евентуалното наличие на обективни пречки подобно разстояние да бъде преодолявано с други средства – градски транспорт или пеш. В същия контекст съдът е възприел и твърденията относно затрудненията, които би създало ползването на градски транспорт при придвижване до [населено място], в което се твърди, че живее майката на ищцата. Отбелязал е, че разстоянието от Стара Загора до това населено място е само около 20 км и според публично достъпната информация за разписанието на междуградските автобуси ежедневно има 2 сутрешни, един на обед и един следобеден курс и в двете посоки. При тези мотиви е приел и тази претенция за недоказана. Настоящият състав изцяло приема изводите на първоинстанционния съд относно неоснователност и недоказаност на претенцията за имуществени вреди, като споделя изложените от него мотиви. Следва да се добави, че разходите за застраховка не притежават характеристиките на вреда, причинена от отменения като незаконосъобразен административен акт, а са средства, които обичайно се заплащат във връзка с експлоатацията на МПС, като в случая са заплатени преди налагане на принудителната мярка и няма как да бъдат възприети за вреда поради наличието на последната, а ако са налице такива заплатени след налагането на ПАМ, то те са обвързани със законови задължения на всеки един собственик на автомобил или негово желание да застрахова автомобила си за всички възможни рискове по притежаването му и съхранението му. При прекратяване на регистрацията на МПС по време на действие на застрахователния договор, застрахователният интерес отпада и застрахованият може да поиска неговото прекратяване – чл. 349, ал. 5, във връзка с чл. 354, ал. 1 Кодекса за застраховането. Заплащането на нещо, което не е дължимо по силата на закона, не може да бъде вменено в отговорност на държавата, респ. да се счита за вреда, която подлежи на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Обезщетяването по ЗОДОВ изключва заплащането на вреди, които са следствие на неправилно упражняване, съответно неупражняване на законови права. С оглед на това тези разходи не се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с наложената ПАМ и не са обусловени от липсата или наличието на пречка за използването на автомобила. По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи платени разходи за транспортиране на автомобила първоинстанционният съд след подробно и задълбочено изследване на нормативната уредба, правилно е изложил, че тези разходи не се явяват в пряка причинна връзка с ПАМ, доколкото те не са били наложителни и ако ищцата се е възползвала от законовата възможност да придвижи автомобила в рамките на 12 часа, те не биха били реализирани. Това, че е било решено от нея да подходи по друг начин, не обосновава отговорност на ответника. Що се касае до разходите за паркинг, освен изложените от първоинстанционния съд мотиви, според настоящия състав следва да бъде съобразено, че поставянето на автомобила на паркинг с цел неговата защита е действие, което е обусловено от необходимостта да бъде съхранен този автомобил, както е посочил в показанията си и св. Д., но съхранение на автомобила би се наложило и при липса на ПАМ, ако ищцата не притежава гараж или друго място, където да го съхранява, поради което разходите за паркинг не са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ. Същият извод се налага и по отношение разходите за наем на автомобил. Няма спор по делото, че до селото, в което живее майката на ищцата, има обществен транспорт. Св. Д. споделя, че при зимни условия било трудно достигането до селото дори и с наетия автомобил, което опровергава твърдението за необходимостта от същия. В същата насока са и показанията на св. М.. По отношение работното място на ищцата няма твърдения, че поради мястото, на което се намира, ежедневно ѝ е бил необходим автомобил, за да изпълнява трудовите си задължения, с оглед на което отхвърлянето на тази претенция от административния съд също е правилно. Предвид горното, изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението в тази му част са изцяло неоснователни. От страна на ищеца не се доказва настъпването на имуществени вреди, причинени от отменената незаконосъобразна заповед. Макар за размера на претендираните като имуществени вреди разходи да са представени доказателства, вкл. за част от тях платежно нареждане и касов бон към фактурата за придвижване на автомобила до гр. Стара Загора, то същите не са вреди по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, т.к. не са пряка и непосредствена последица от отменената незаконосъобразна ЗППАМ. Що се отнася до претенцията за претърпени неимуществени вреди първоинстанционният съдът е преценил, че в хода на производството не е установено засягане в описания в исковата молба аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение в пълния ѝ размер, тъй като от свидетелите не се твърдяло ищцата да е ползвала специализирана медицинска помощ и не били ангажирани други доказателства относно твърдяното влошаване на здравословното ѝ състояние, с оглед на което е уважил претенцията за сумата от 800.00 лв. и я е отхвърлил за разликата до 1000.00 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които в една част, както беше посочено, се възприемат от настоящия съдебен състав, а в друга същият ги намира за неправилни. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. По отношение на претендираните обезщетения първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан първият елемент за основателност на исковата претенция, а именно наличието на незаконосъобразен административен акт, постановен от орган на власт при изпълнение на служебните му задължения. Правилно е прието по отношение на претендираните имуществени вреди, че посочените плащания не притежават характер на увреждания, предвид изложеното по - горе. В този смисъл е налице обективна невъзможност същите разходи да бъдат последица от заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Относно неимуществените вреди настоящият състав изразява мнение, различно от възприетото от страна на първоинстанционния съд за недоказаност на обстоятелствата, свързани с пълния размер на претендираното обезщетение за причинени от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди. Видно от преписката по делото, пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели, предупредени за наказателната отговорност при неистинност на показанията им. Необосновано съдът не е кредитирал в пълнота техните показания, които са дадени в резултат на лични впечатления, наблюдения и споделяне от ищцата. Техните показания обясняват емоционалното ѝ състояние, като потвърждават изложеното в исковата молба. Последиците от изпълнението на незаконната заповед са били налични ежедневно в живота на ищцата до възстановяване на предишното положение, като показанията на свидетелите следва да бъдат възприемани като сочещи на ежедневно преживяване на описаните негативни емоции. Св. Д. разказва, че свалянето на регистрационните табели на автомобила се е отразило много зле на майка му, защото тя работела предимно с жени, съответно почерпила за колата, когато я купила и малко след това вече нямала кола. Клиентките проявявали любопитство къде е автомобилът и какво се е случило с него, а като разбрали, че е бил управляван от сина ѝ, сметнали, че най-вероятно е, защото е употребил наркотици или алкохол, което се отразило зле на психиката ѝ, уронило репутацията ѝ, променило отношението на клиентките ѝ към нея. Майка му била много притеснена. Трудно спяла, а в работата ѝ се изисквало да е много спокойна и да не ѝ треперят ръцете, поради което започнала да приема медикаменти – билкови основно, за да се успокоява. Св. М. също заявява, че г-жа Т. много се разтревожила от случилото се. Започнала да пие успокоителни вечерта, защото не можела да спи много добре и не бил качествен сънят ѝ. Била маникюристка, но след събитието не била много в кондиция с работата си. Получавала сърцебиене, главоболие поради неприятното чувство и през цялото време се оплаквала от главоболие. Ищцата била притеснена и поради невъзможността редовно да обгрижва майка си, тъй като поради метеорологичните условия била затруднена с наетия автомобил да я посещава. Няма основание за съмнение в показанията на разпитаните свидетели. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в безпокойство и притеснение, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близки хора, пред които могат да бъдат разкрити и с които негативните чувства могат да бъдат свободно споделени, както е в случая. След анализ на установените по делото факти, следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Тези негативни преживявания са в пряка и непосредствена последица от отнетото СУМПС с отменената поради незаконосъобразност ЗППАМ и подлежат на овъзмездяване чрез присъждане на обезщетение. Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период. При преценката за размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции е повече от три месеца, интензитетът на засягане е значителен, с преживяна висока степен на тревожност. Не е необходима за целта да е налична и медицинска документация. Искът при тези доказателства в предявения размер е напълно обоснован и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Като е приел обратното, съдът е постановил порочен акт в тази част, който е в противоречие със събраните доказателства и установената съдебна практика, поради което следва да бъде отменен в отхвърлителната му част и да бъде присъдена разликата до претендирания размер от 1000.00 лв./ 511.29 евро или за сумата от 200.00 лв./ 102.26 евро. В касационната жалба е направено искане при уважаването ѝ да бъде променено и присъденото за първа инстанция адвокатско възнаграждение/ респ. юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, е присъдил за процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция сума от 150.00 лв. при договорена и заплатена такава от 1500.00 лв., като е приел възражението за прекомерност за неоснователно. Съобразявайки обаче принципа за присъждане по съразмерност и уважената от първоинстанционния съд част от претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от 800.00 лв., то е следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 117.85 лв. В случая, след уважаване на иска за неимуществени вреди изцяло, съразмерното адвокатско възнаграждение е в размер на 147.31 лв., поради което с оглед присъденото вече адвокатско възнаграждение от 150.00 лв., не са налице основания за отмяна на решението в тази част, доколкото касационна жалба от ответника не е депозирана, а основание за промяна по искането на касатора в увеличение не е налице. По отношение присъденото юрисконсултско възнаграждение изчисленията по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ сочат, че не са налице основания за изменение на присъдения размер, доколкото той съответства на уважения размер на иска за неимуществени вреди от 1000.00 лв., макар че пред първата инстанция е бил уважен само в размер на 800.00 лв. За касационната инстанция не се претендират разноски, поради което съдът не се произнася за такива. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,