Решение № 14330 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2013 г.

Решение № 14330 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Георги Захариев - Ивотон", гр. Кюстендил, чрез адвокат Красимир Руев, против решение № 6128/15.11.2012 г., постановено по адм. д. № 5889/2012 г., по описа на Административен съд, гр. София /АС/. В жалбата се излагат бланкетни доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнителни доводи не са изложени. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което се отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. Испиридонова, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указания на ВАС дадени с Решение № 8540/14.06.2012 г., постановено по адм. д. № 15 213/11 г. на осмо отделение. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА № 1000428/10.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Кюстендил, потвърден с решение № 477/24.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. София, с който на ЕТ "Георги Захариев - Ивотон" са установени допълнително задължения в общ размер на 255 274,85 лева - главница и лихви, по Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ (отм.) за данъчните години от 2002 г. до 2005 г., по Закона за данък добавената стойност /ЗДДС (отм.) за данъчните периоди месец март и месец април на 2003 г., от месец декември 2004 г. до месец юни 2005 г., и за месец декември 2005 г. За да постанови обжалваното решение и във връзка с отменителното решение на ВАС съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. Поради липса на доводи в тази насока в касационната жалба и подробните мотиви на АС във връзка с обсъждане на представените доказателства досежно компетентността на лицето възложило извършването на данъчната ревизия и изготвянето на РА, настоящият състав намира, че същите са правилни и не следва да бъдат повтаряни. По същество на спора относно отказано право на данъчен кредит по доставки от "Арис кит" ООД, "Бизнес трейд" ООД, "Булпетролиум ГРУП" ООД И "Съсекс - джи" ЕООД, за установено съдът е приел, че посочените доставчици не са намерени на декларираните от тях адреси и не са представили изисканите писмени обяснения и документи. Не са представени данни, относно наличието на материална и техническа обезпеченост за извършване на търговия с течни горива, които са предмет на процесните доставките. Липсват данни за притежавани от доставчиците търговски обекти за търговия с горива, цистерни или други специализирани транспортни средства за превоз и съхранение на горива. Не са представени транспортни документи /товарителници, пътни листове, приемателно-предавателни протоколи и други/, от които да е видно по какъв начин е осъществяван транспорта. Заключението на допуснатата ССчЕ, съдът е приел, че е неотносимо към спора, поради факта, че пълномощникът на оспорващия е поискал да се изследват документи, издадени от доставчици, които не са били предмет на проверка в хода на ревизионното производство. Изследваните и описани от вещото лице в заключението фактури съдът е приел, че касаят периоди, невлизащи в обхвата на ревизията. При така установеното съдът е обсъдил предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и е приел, че фактурата е първичен счетоводен документ и издаването й е предпоставка за признаване право на приспадане на данъчен кредит, но не е единственото основание за възникване и упражняване на това право. Наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, поради което съдът е приел, че начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е основание за непризнаване на право на данъчен кредит, а РА е законосъобразен. Решението в тази си част е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, установил е правилно релевантните за спора факти и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно установено е, че при извършени насрещни проверки от доставчиците на касатора не са представени доказателства и писмени обяснения във връзка с процесните доставки. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е извършена и от изготвената и приета по делото ССЕ. Предвид предмета на процесните доставки, в преобладаващата част течни горива, правилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалното им извършване поради непредставяне на доказателства за притежавани от доставчиците търговски обекти за търговия с горива, цистерни или други специализирани транспортни средства за превоз и съхранение на горива. Не са представени транспортни документи: товарителници, пътни листове, приемателно-предавателни протоколи и други, които би следвало да се съхраняват и от касатора. В останалата част относно доставките на смазочни материали и резервни части, не са представени доказателства за реалното предаване и приемане на същите. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). При липса на реална доставка не намира приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното и при липса на други доводи в касационната жалба, обжалваното решение в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно отказано право на данъчен кредит за закупени от жалбоподателя мотоциклети и леки автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача не превишава 5 за процесните данъчни периоди на 2005 г., за безспорно съдът е приел, че през месец октомври 2004 г. оспорващият е декларирал, че ще осъществява нова дейност - "търговия с автомобили и мотоциклети втора употреба" внос от Република Италия. Установено е, че приходи от тази дейност са били реализирани през 2005 г., като първата продажба е била през м. май 2005 г., а приходите от тези доставки за последните 12 месеца преди текущия не надвишават 25 на сто от общия обем приходи за периода. В хода на ревизията е установено, че за целия период от започването на тази нова дейност до 31.03.2006 г. общата стойност на приходите от изпълнените от жалбоподателя доставки за последните 12 месеца преди текущия не надвишават 25 на сто от общия обем приходи за периода. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 65, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ППЗДДС (отм.), като за съответните периоди, на основание чл. 62, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е намален начисления в повече ДДС при извършените от жалбоподателя в последствие продажби на същите превозни средства. Решението е правилно. По делото няма спор относно фактите. Същите са правилно установени от АС и въз основа на тях съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По силата на чл. 64 от ППЗДДС (отм.) не се приспада като данъчен кредит по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 от закона данъкът, начислен на регистрираното лице за придобити (включително наети) от него леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, с изключение на случаите, предвидени в чл. 65, ал. 2 от закона. Начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспаднат като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност визираните в чл. 65 от ППЗДДС (отм.) доставки. В ал. 2 на същата разпоредба е дефинирано понятието основна дейност, а именно, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал. 1 доставки представлява повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност . Съгласно изготвената от органите по приходите справка, стойността на доставките по чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) не представлява повече от 50 на сто от общата стойност на извършените от касатора доставки през последните 12 месеца, преди текущия, поради което решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно доначислен ДДС за данъчни периоди на 2005 г., за установено съдът е приел, че правилно е отказано право на приспадане данъчен кредит, на основание разпоредбите на чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС (отм.). До този извод съдът е достигнал като е приел за установено, че представените лицензи за международен превоз не са издадени на жалбоподателя, а на други дружества. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС (отм.), за доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 16, т. 1 - 3 от закона доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен и международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент, авиотоварителница или друг международно признат превозен документ или копие от тях. Според чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадените лицензи за извършване на международен автомобилен превоз не могат да се преотстъпват. С оглед на изложеното и при липса на други доводи в касационната жалба, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. за установено съдът е приел, че с оглед констатациите за липса на реалност на доставките за ревизираните данъчни периоди, законосъобразно от органа по приходите е увеличен финансовия резултат на дружеството с процесните суми. Позовал се е на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.). Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), финансовия резултат на дружеството се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". При липса на реална доставка не е налице документа обоснованост на разхода. За да се признаят разходите за закупени материал /вкл. гориво, смазочни материали и резервни части/, е необходимо да се докаже, че материалите са доставени именно от лицето, което е посочено като доставчик в съответната фактура, а не дали разходът е извършен изобщо, като в тази насока не е оборена в хода на съдебното обжалване констатацията на органите по приходите, че ЕТ "Светослав Постолов -Шнас-Димитър Георгиев" и ЕТ "Люан - Л. Ванков" изрично са заявили при насрещните проверки, че не са издавали фактури на жалбоподателя В подкрепа на липсата на документална обоснованост и не спазване на счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата са и необорените изводи на органа по приходите за липса на редовно водено счетоводство. За 2002 г. няма заведен и представен хронологичен регистър на сметка 302 - Материали. Липсват данни в счетоводната отчетност на жалбоподателя за хронологично заприходяване и разходване на горивата и за остатъка от закупеното гориво в края на отчетния период. Изписването на горивото като разход не е извършвано текущо през съответните периоди, при неговото потребление, а в края на периода. За 2003 г. придобитите резервни части, въпреки тяхната разнородност, са осчетоводени като гориво в една и съща счетоводна сметка с горивата 302/1 Гориво, което нарушава верността и точността на данните при последващото изписване на горивата. При липса на достатъчно категорични документални доказателства за изразходвани горива и резервни части, липсва процесуална възможност с извършване на СТЕ да се докаже, че определен вид превозно средство има даден разход на гориво и масло, че се нуждае от подмяна на гуми, че една или друга част следва да бъде подменена и т. н. В тази насока правилно съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото СТЕ и ССЕ. С оглед на изложеното и при липса на други доводи в касационната жалба, решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова в размер на минималното адвокатско възнаграждение е присъдено за цялото производство от АС, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК