Решение № 3551 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2014 г.

Решение № 3551 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Силвия Асенова Стайкова, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчужденият имот с идентификатор № 68134.8673.29 по ККР, собственост на наследниците на Христо Петров Мишев. Изложени са твърдения за това, че определения размер на обезщетението е занижен и не отговаря на пазарната цена на имота, техническите характеристики и местоположението му. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни Георги Милчев Илиев, Александър Илиев Горчев, Шарка Петрова, Мария-Луция Гергинова Петрова, Аси-Лукаш Гергинов Петров, Христофор Веселинов Антовски, Димитър Веселинов Антовски, Десислава Веселинова Паланковска и Мария Йорданова Петрова редовно уведомени за производството не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор 68134.8673.29, в землище Малашевци, Община Столична, с площ от 8.098 дка, собственост на Стана Петрова Илиева и Христо Петров Мишев, подлежаща на отчуждаване площ 1.230 дка, като определения размер на паричното обезщетение е 1031 лв. По делото е представено решение № 107/20.05.1999 г. на Общинска поземлена комисия "Сердика", Област София град, заверено от Общинска служба по земеделие Нови Искър, съгласно което имот с № 015029, част от който се отчуждава с обжалваното решение, е собственост на наследниците на Христо Петров Мишев и Стана Петрова Илиева, посочени като собственици и в оспореното решение. От жалбоподателката е представено и заверено от страната копие на същото решение, в което като собственици са записани наследници на Христо Мишев, но следва да се отбележи, че евентуален спор за собственост върху имота не може да бъде разрешен в настоящото производство. Административният орган е постановил отчуждаването на имота въз основа на предоставените му данни за собствеността на имота, вписани и в регистъра към изготвената кадастрална карта. Съгласно представените по делото удостоверения за наследници № 001272/8.12.2004 г., № 732/3.04.2014 г. и № 731/3.04.2014 г. издадени от Район Сердика, Община Столична жалбоподателката и заинтересованите страни Шарка Петрова, Мария-Луция Петрова, Аси-Лукаш Петров, Христофор Антовски, Димитър Антовски, Десислава Паланковска и Мария Петрова са наследници на Христо Мишев. Съгласно удостоверение за наследници № 1200-58/24.04.2014 г. район Слатина, Община Столична заинтересованите страни Георги Илиев и Александър Горчев са наследници на Стана Илиева. От скица № 38435/25.06.2013 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че поземлен имот № 68134.8673.29 с площ от 8098 кв. м., находящ се в гр. София, район Кремиковци, кв. "Малашевци", местност "Влах камък" е с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване - нива, собствен на Стана Илиева и Христо Мишев. Представено е и удостоверение от 12.10.2012 г. на Поземлена комисия "Сердика", в което са посочени характеристиките на имота, с начин на трайно ползване нива. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото в четири варианта с различни стойности на обезщетението: въз основа на вписани сделки за квартал Малашевци - 161 162 лв.; по вписани сделки за кв. Малашевци и кв. Враждебна в райони Кремиковци, Подуяне и Сердика на Столична община в размер на 52 835 лева; по вписана една сделка за кв. Малашевци, район Подуяне, в размер на 41 915 лева и на база вписани сделки за имоти със сходни характеристики в район Кремиковци в размер на 16 510 лева. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждения в случая недвижим имот следва да бъде определено по четвъртия вариант от заключението на съдебно-оценителната експертиза, тъй като останалите са неприложими. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Първият вариант от заключението съдът не възприема, тъй като се основава на сделки, касаещи имоти в "землището" на кв. Малашевци, каквото землище, видно от доказателствата по делото не съществува, а вторият и третият се основават на сделки с имоти, находящи се в три различни района. Съгласно скицата, издадена от СГКК гр. София отчуждаемия имот попада в район Кремиковци, кв. "Малашевци", местността "Влах камък" и е земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Кремиковци и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Стесняването на обхвата на изследваните сделки би довело до нарушаване на принципа за равностойност на паричното обезщетение. При изложеното следва да се възприеме оценката на вещото лице, определена въз основа на сключени сделки в район Кремиковци за имоти със сходни характеристики, при изключване на тези за ипотека и идеални части от имоти. Тези сделки са изрично изключени от закона като пазарни аналози за определяне на пазарна цена по приложимата разпоредба на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДС /ДВ, бр. 105 от 2014 г./. Съгласно последната, започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда и в сроковете на този закон. В случая е налице започнало и неприключило производство по отчуждаване, решението на Министерския съвет влиза в сила и имота се смята за отчужден, т.е. производството по отчуждаване е приключило тогава, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8 от ЗДС - чл. 39, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДС. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно вариант четвърти от заключението на вещото лице, с който равностойното парично обезщетение е определено в размер на 16 510 лева на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От жалбоподателката е направено искане за присъждане на разноски по делото в размер на 5 600 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 5400 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева внесен депозит за вещо лице. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.11.2014 г. жалбоподателката е изплатила договорена сума в размер на 5400 лева, съгласно направеното вписване в договора. В съдебно заседание ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за своевременно направено и основателно. Процесуалното представителство в случая е възникнало в хода на делото и се изразява в участие на пълномощника в две съдебни заседания в производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо платеното възнаграждение в размер 5400 лв. е прекомерно и следва да се намали до размер, съобразен с Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ бр. 28 от 2014 г. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Това обосновава извод на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва да бъда присъдено в размера по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 300 лв. Следва да се присъдят и направените разноски за изготвяне на експертиза по делото в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение