Решение № 3019 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2016 г.

ВАСV отделение13.03.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 14 от 04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 178/2015 г. по описа на Административен съд - Я. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. С. срещу заповед № УРИ № 326з-2176/07.10.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Я. ОСЪЖДА Г. С. С. да заплати на Областна дирекция на МВР - Я. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3019 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Я. срещу решение № 14 от 04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 178/2015 г. по описа на Административен съд - Я., с което по жалба на Г. С. С. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ № 326з-2176/07.10.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по ЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение на С. Иска се отмяна на решението като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. С. оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил представените доказателства, възраженията на страните, изяснил е релевантните факти, относимата и приложима правна уредба. Необосновано обаче е приел, че заповедта е издадена в противоречие на закона и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Касационният състав не споделя този правен извод, както и изложените от решаващия съд мотиви. Налице е доказано нарушение на основни принципи на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от страна на С., което е станало достояние на обществеността и е довело до негативни коментари относно престижа на служителите в МВР. Съдът в противоречие с доказателствата е приел липса на фактическо описание на извършеното нарушение и липса на индивидуализация на наложеното наказание съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Установено е, че ответникът по касация е заемал длъжността "младши полицейски инспектор (КОС)" в група "Охранителна полиция" към Районно управление "Тунджа" при ОДМВР - Я. Без да се преповтаря изцяло установената по делото фактическа обстановка, следва да се отбележи, че дисциплинарното производство срещу С. е образувано на 30.06.2015 г. по предварителни данни за участието му в незаконен (бракониерски) лов с други три лица през нощта на 25-26.06.2015 г. В дисциплинарната преписка са налице достатъчно факти и обстоятелства, които са в подкрепа на това предположение и те са изложени в заповедта. Доколкото обаче деянието е престъпление по НК и е налице образувано досъдебно производство, назначената дисциплинарна комисия е акцентирала в обобщената си справка и становище върху релевантните и установени от нея факти и обстоятелства, които мотивират заключението й за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, което е възприето и от дисциплинарнонаказващия орган. Съгласно тази разпоредба за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Изяснено е по делото, че групата от четири лица, между които и С., се е придвижвала с джип "Мердецес" и е била наблюдавана от два екипа на РДГ - С. към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). На 25.06.2015 г. след 21.00 часа контролните органи са започнали провеждане на операцията по предварително подаден сигнал срещу лицето, което е управлявало джипа. След произведени изстрели с нарезно оръжие, джипът е спрял, угасил е фаровете и след около 2 часа отново е потеглил. На 26.06.2015 г. около 02.30 часа, на тесен участък от чакълиран път между две села, единият от екипите е направил опит да спре джипа, на предната седалка на който се е возил С.. Служебният автомобил на ИАГ е бил със светлоотразителни надписи и с включени фарове при наближаването на джипа, като единият от горските инспектори е бил извън него, облечен в светлоотразителна жилетка и оборудван с такава стоп палка. Джипът с четирите лица е намалил и почти е спрял при подадения стоп сигнал, след което рязко е форсирал и преодолявайки растителността извън пътя, е избягал от мястото на проверката и се укрил в гората. При преминаването му покрай горския стражар автомобилът го е блъснал и му е нанесъл телесна повреда в областта на дясната ръка, с която е държал палката. Благодарение на това, че последният е отскочил назад, не се е стигнало до по-сериозни увреждания. При тази фактическа обстановка вмененото във вина на С. нарушение е, че като държавен служител в МВР не е предприел необходимите мерки да предотврати нарушението от страна на водача, който е следвало да спре при подадена команда "стоп" за извършване на проверка от компетентните органи. Напротив, с бездействието си е допуснал да се извърши правонарушение, при което освен, че е нанесена телесна повреда и е било поставено в риск здравето на служебно лице при изпълнение на функционалните му задължения на контролен орган по закон, е нарушен т. 83 от Етичния кодекс, а именно: "държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване". Освен това дисциплинарнонаказващият орган е приел в процесната заповед, че С. е бил длъжен да окаже безпристрастно съдействие на служителите от РДГ - С., а не да бездейства, оставайки водача да продължи на управлява джипа, да бъде преследван и да се опитва да се укрие в гората в негово присъствие, с което поведение е нарушил и т. 20 от Етичния кодекс: "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си". Изложените от първоинстанционния съд мотиви, че при описаните обстоятелства С. не е имал обективна възможност да пресече извършеното от водача на джипа нарушение, без да рискува собственото си здраве, са несъстоятелни. Установява се още, че след известно време джипът бил открит от контролните органи със загасени фарове в гората и е било установено кои са четиримата пътници. Случаят е станал обществено достояние, довело до негативни коментари в медиите, че полицай, директор на болница и служител на ловно-рибарско сдружение са бракониерите, застреляли благороден елен. Затова във връзка с присъствието му при посочените обстоятелства, във вина на С. е вменено и нарушение по т. 19 от ЕК: "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Безспорно е, че в случая се касае за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина в извънработно време от полицай, което е съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Необосновано е прието от съда, че съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР нарушението не е подробно описано в заповедта и тя е немотивирана, тъй като липсват фактическите основания за издаването й. Не се възприема и извода на съда за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Индивидуализация на наказанието в случая органът не е бил длъжен да извърши съобразно предпоставките на тази разпоредба, тъй като законът императивно е определил вида на наказанието - "уволнение". Не се констатират и други процедурни нарушения в дисциплинарното производство, тъй като правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност е било реализирано съобразно закона. Неоснователно е възражението за С. за неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, тъй като в случая с материалите по приключилото дисциплинарно производство наказващият орган се е запознал на 08.09.2015 г., откогато тече този срок съгласно чл. 196 от ЗМВР, а заповедта е издадена на 07.10.2015 г. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на С. срещу уволнителната заповед да се отхвърли. При този изход на делото ответникът ще следва да заплати на ОДМВР - Я. сумата 800 лева юрисконсулстско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1