Решение № 7190 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2010 г.

Решение № 7190 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП и от Кирил Цветанов Анков от гр. Плевен чрез процесуалния му представител адв. Генов срещу решение № 580 от 8.12.09 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 629/09 г. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП се твърди, че се обжалва решението в частта му, в която: 1. е отменен РА № 150801050 от 14.05.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 330/06.08.09 г. на директора на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определения с него данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 416.39 лв. и съответните лихви и 2. за 2002 г. същият РА е изменен, като данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е намален от 2370.89 лв. на 1925. 69 лв. ведно със съответните лихви. Според касатора, решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на Кирил Цветанов Анков срещу РА, а ако се констатират допуснати съществени процесуални нарушения - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 200 лв. Ответникът по касационната жалба - Кирил Цветанов Анков от гр. Плевен не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на Кирил Цветанов Анков от гр. Плевен се твърди, че обжалваното съдебно решение, в частта му в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 150801050 от 14.05.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 330/06.08.09 г. на директора на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 1925. 69 лв. със съответните лихви, е недопустимо, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че патентният данък за 2001 г. в размер на 405 лв. е част от облагаемия доход, вместо част от разходите за годината. Съдът е коригирал данъчната основа за 2002 г. само с чистата печалба за 2001 г. в размер на 1590 лв., но не е коригирал този резултат и с чистата печалба за самата 2002 г., която е в размер на 1593.40 лв. /по грешната методика на съда с изваждане на патентния данък - 928.40 лв./. Неправилно не са признати 7 681.83 лв., осчетоводени през 2001 г. по фактури и отчетени на приход в отчета за 2001 г., но реално платени през 2002 г. Съдът не се е мотивирал защо счита, че сумата от 41 хил. лв. от предходните за 2001 г. четири години няма отношение. Подадена е декларация за налични 17 000 лв. от тях. Няма по какъв друг начин да се докаже наличието на тази сума, а и съдът не посочва какви доказателства е следвало да бъдат посочени. По същия начин стоят нещата и с декларираните налични към 01.01.02 г. 1500 лв. с произход - потребителски заем от Кооперация "Начала". Претендира се постановяване на решение, с което да се отмени решението на АС-Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената от Кирил Цветанов Анков срещу РА изцяло, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 150801050 от 14.05.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 330/06.08.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Кирил Цветанов Анков е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 2370.89 лв. и са начислени лихви в размер на 1 918.07 лв. към 14.05.2009 г., а за 2003 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 416.39 лв. и са начислени лихви в размер на 282.55 лв. към 14.05.2009 г. С РА основата за облагане е определена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като приходната администрация се е обосновала с наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - извършените от жалбоподателя разходи превишават приетите за доказани от органите по приходите доходи. В РА за 2002 г. са направени следните констатации: Кирил Цветанов Анков е осъществявал дейност като ЕТ "АНК -Кирил Анков". Ревизираното лице е подало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), в която е декларирало, че е осъществявало облагаема с окончателен годишен патентен данък дейност, за което е подало декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) на 12.01.02 г. В ГДД /Справка А - физически лица, вкл. ЕТ, извършващи през 2002 г. дейност, подлежаща на облагане с с окончателен годишен патентен данък/, са посочени общо приходи по ОПР в размер на 30 602.20 лв. и общо разходи - 29008.80 лв., облагаем доход - 1593 лв. и дължим патентен данък - 665 лв. През 2002 г., според органите по приходите, е получен доход в размер на 6 000 лв. - кредит по договор за прокредит Динамо № 040-Д-0144/20.03.02 г. и разходи, изразяващи се в: потребителски разход за всеки месец - 115.01 лв. за лицето и 57.51 лв. за едно непълнолетно лице; погасителни вноски по договор за заем от 11.05.2001 г. с Кооперация "Начала"; погасителни вноски по договор за прокредит Динамо, закупен товарен автомобил "Нисан Ванет", като разликата с натрупване за годината между разходите и доходите е определена в размер на 10 361.75 лв. и същата е приета за данъчна основа. В РА за 2003 г. са направени следните констатации: Ревизираното лице е подало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), в която е декларирало, че през 2003 г. е извършвало дейност, облагаема с окончателен годишен патентен данък, за което е подало декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) на 13.01.03 г. В ГДД са декларирани общо приходи по ОПР - 25 721 лв. и общо разходи - 30 588 лв., съответно - облагаем доход - 0 и дължим патентен данък в размер на 515 лв. През 2003 г., според органите по приходите, е получен доход за м. януари - 7 000 лв., представляващ кредит по договор за прокредит Динамо № 040 Д-0564/08.01.2003 г. За периода от м. януари до м. август 2003 г. са взети предвид следните разходи - всеки месец - потребителски разход - 138.88 лв. за лицето и 69.44 лв. за едно непълнолетно лице; погасителни вноски по договор за прокредит "Динамо" и закупен лек автомобил "Фиат Дукато". За периода 01.01.-31.08.03 г. органите по приходите са приели, че разходите надвишават приходите с 3 309.20 лв. и в този размер е определена данъчната основа за 2003 г., като не е взет предвид получен доход в размер на 3 911.66 лв. /2 000 евро/ по договор за заем от 18.09.03 г. с Кооперация "Начала" през м. септември и получен доход през м. ноември 2003 г. в размер на 5000 лв. по договор за прокредит Динамо, както и обстоятелството, че към 31.12.03 г. приходите превишават разходите с 3 731.84 лв. Съдът е отменил РА в частта му, в която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., като е посочил, че подоходното облагане е на годишна база и съгласно чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) данъкът се определя съобразно годишния облагаем доход. За 2003 г. е констатирано превишение на приходите над разходите. В тази част решението е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.), облагаем е общият годишен доход, а съгласно чл. 35 от същия закон, сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите прилага определения в съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. След като в чл. 35 от ЗОДФЛ данъкът се определя за съответната година в посочения в този текст размер на базата на годишната данъчна основа, незаконосъобразно, с този размер на данъка е обложена не годишната данъчна основа, а тази определена само за периода 01.01 - 31.08.03 г. По отношение на 2002 г. Съдът е приел, че към 01.01.2002 г. е бил налице доход, деклариран като облагаем в ГДД за 2001 г. в размер на 1995 г., който следва да бъде намален с размера на платения патентен данък, който е 405 лв. Установено е по делото, че за 2001 г. лицето е подало ГДД по чл. 41 от от ЗОДФЛ (отм.), в която е декларирало, че е осъществявало облагаема с окончателен годишен патентен данък дейност, за което е подало декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.). В ГДД /Справка А - физически лица, вкл. ЕТ, извършващи през 2001 г. дейност, подлежаща на облагане с с окончателен годишен патентен данък/, са посочени общо приходи по ОПР в размер на 44 812.02 лв. и общо разходи - 42817 лв., облагаем доход - 1995 лв. и дължим патентен данък - 405 лв. Неоснователен е доводът на втория касатор, че данъкът е част от разходите за годината и с него не следва да се намалява декларирания доход. Няма данни от заключението на вещото лице, данъкът да е бил включен в разходната част на ОПР, а и не би следвало да се включва. Според ССЕ, в разходната част на ОПР са включени разходи за материали, разходи за заплати, възнаграждения, социални осигуровки, амортизации, отчетна стойност на продадени стоки и материали. След като този данък обаче е платен през същата година, правилно е намален с него доходът за годината, получен от физическото лице. Неоснователен е и доводът му, че за 2002 г. следва да се вземе предвид и декларираният в ГДД за тази година доход от осъществяваната облагаема с окончателен годишен патентен данък дейност. Правилно е посочил съдът в мотивите на своето решение, че същата би имала значение при облагането за 2003 г. Правилно е решението и в частта му, в която не е взет предвид за 2002 г. твърдяният от жалбоподателя доход в размер на 7 681.83 лв. по фактури, издадени през 2001 г. и платени през 2002 г. С оглед принципа на "текущо начисляване", същите са намерили отражение в ГФО за 2001 г. Правилно не е взета предвид и твърдяната като налична към 01.01.02 г. сума в размер на 1500 лв., като остатък от получен кредит през 2001 г., тъй като същата представлява доход за 2001 г., а тази година не се включва в ревизирания период и по отношение на него не са събирани данни за извършени разходи и получени доходи. Не е доказано и наличието на 17 000 лв., представляващи остатък от печалбата от предходните четири години. Според настоящия съдебен състав на ВАС, неоснователен е доводът на първия касатор, че декларираният доход от патентна дейност не следва да се взема предвид при определянето на доходите за следващата година. През 2001 г. и през 2002 г. лицето е осъществявало само патентна дейност и тя се облага с патентен данък. Доходът от нея се декларира като доход в края на годината. Както е посочило и вещото лице, физическото лице може да разполага изцяло с тези средства. Доколкото не е водено двустранно счетоводство, не може да се установи дали тази сума е използвана отново за осъществяване на патентна дейност, но така или иначе и за двете години е осъществявана само такава дейност и доходът от нея се декларира в ГДД и се облага само с патентен данък. С оглед на изложеното, следва изводът, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, а такива конкретно и не се посочват в касационната жалба на първия касатор. Не се констатират основания за недопустимост на решението, както се твърди във втората касационна жалба, а и в нея също не е посочено защо касаторът счита, че решението е недопустимо. Страните не са представлявани в касационното производство от процесуални представители и не са ангажирали доказателства за направени в тази връзка разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение