Решение № 6486 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, гр. Бургас, против Решение № 10720/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1035/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „УМБАЛ Деав Мария“ ЕООД, гр. Бургас срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-804/14.05.2025 г., издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас. Касаторът поддържа, че по т. 1–3 съдът неправилно е приел наличие на нарушения при попълването на медицинската документация, тъй като изискуемите данни за извършените изследвания, лечение и придружаващото заболяване са били отразени в други части на историите на заболяването и реално документират проведената медицинска дейност. По т. 4–7 се твърди, че задължението за незабавно уведомяване на РЗОК не може да се обвързва с фиксиран ден от хоспитализацията, защото необходимостта от продължаване на престоя се преценява индивидуално според актуалното състояние на пациента и медицинските заключения на лекуващите специалисти. Искането е решението да бъде отменено като неправилно – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Също така се претендират направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът – Директорът на РЗОК – Бургас не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало със Заповед № РД-25-1655/18.10.2024 г. на директора на РЗОК – Бургас, впоследствие изменена със Заповед № РД-25-1685/24.10.2024 г., с която е разпоредено извършването на проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ. Лечебното заведение е страна по договор № 020903/24.10.2023 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни и клинични процедури, сключен с НЗОК. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 1620/05.12.2024 г. и Протокол № 1733/13.12.2024 г., които били връчени на представител на лечебното заведение. Въз основа на констатациите в двата протокола директорът на РЗОК – Бургас е издал Заповед за налагане на санкции № РД-25-804/14.05.2025 г., с която е приел за установени седем нарушения на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. и е наложил на лечебното заведение седем отделни финансови неустойки както следва: По т. 1 и т. 2 е прието, че в част „Диагностично-лечебен план“ на историите на заболяването (ИЗ) на две лица (ЗОЛ Е. К. М. ИЗ № 15803 и ЗОЛ Й. Й. М. ИЗ № 15610) не са били вписани необходимите изследвания и лечебни процедури. По т. 3 е установено, че в ИЗ № 17158 не е било отразено придружаващото му заболяване – [заличен текст], въпреки че същото е било посочено в епикризата. Нарушенията са квалифицирани по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 421, във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 8 и чл. 324, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г., съответно за всяко от двете нарушенията на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., е наложена санкция - "финансова неустойка" в размер на 200 лева. По т. 4–7 е установено, че при четирима пациенти (ЗОЛ Д. Д. ИЗ № 18941; ЗОЛ Н. Н. ИЗ № 18013; ЗОЛ И. Д. ИЗ № 18359; ЗОЛ З. М. ИЗ № 18060) лекувани по КП № 50.1, лечебното заведение е уведомило РЗОК за продължаване на болничния престой над четири дни едва след дехоспитализацията им. Установени са нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО и чл. 312, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. За всяко от тези нарушения е наложена финансова неустойка от 250 лева. С процесната заповед са наложени общо три финансови неустойки по 200 лв. и четири финансови неустойки по 250 лв., или санкции в общ размер на 1600 лeва. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган - директорът на РЗОК – Бургас, в изискуемата писмена форма, съдържа достатъчно фактически и правни основания и е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е отчел, че проверката е била надлежно възложена, резултатите са отразени в съответните протоколи, жалбоподателят е бил запознат с тях и е имал възможност да възрази, а поради несформиране на арбитражна комисия административният орган законосъобразно е издал заповедта по реда на чл. 76, ал. 4 ЗЗО. По същество съдът е приел, че нарушенията по т. 1–3 са доказани, тъй като в съответните части на ИЗ липсват задължителни реквизити, като обстоятелството, че част от информацията е била отразена в други раздели на медицинската документация, не освобождава лечебното заведение от задължението да попълни всеки реквизит на точно определеното за него място. По т. 4–7 е прието, че уведомяването на РЗОК е извършено едва след дехоспитализацията на пациентите, а не незабавно при възникване на необходимостта от продължаване на престоя над четири дни. Поради това съдът е счел, че всички седем нарушения са правилно квалифицирани, а наложените финансови неустойки са съобразени с приложимите санкционни разпоредби и с тежестта на нарушенията, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод по отношение на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от процесната заповед. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО националните рамкови договори съдържат правилата относно документацията и документооборота при предоставянето на медицинска помощ. В чл. 421 НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. е определена документацията, която всеки изпълнител на болнична медицинска помощ е длъжен да води и съхранява, а съгласно чл. 425, ал. 1, т. 8 НРД историята на заболяването е първичен медицински документ. По силата на чл. 324, т. 2 НРД хоспитализацията на пациента се документира в история на заболяването при спазване на изискванията и реквизитите по приложение № 2. Попълването на медицинската документация е формален процес, при който всеки нормативно установен реквизит следва да бъде отразен в определената за него част на документа. Нарушенията, свързани с воденето на медицинска документация, са на просто извършване, поради което фактическият им състав се осъществява със самото невписване на съответния задължителен реквизит. По т. 1 и т. 2 не е спорно, че в част V „Диагностично-лечебен план“ на ИЗ № 15803 и ИЗ № 15610 не са вписани необходимите диагностични изследвания, консултации и лечебни процедури. Първоинстанционният съд правилно е приел, че обстоятелството, че част от тези данни са отразени в други части на историите на заболяването, не води до извод за надлежно попълване на част V, тъй като отделните части на документа имат самостоятелно предназначение и съдържат различни задължителни реквизити. Отразяването на информацията в раздел, свързан с вече проведеното лечение, не замества задължението тя да бъде включена в предварително съставения диагностично-лечебен план. Поради това със самото непопълване на съответните реквизити е осъществено нарушение на изискванията за водене на медицинската документация. По т. 3 е установено, че в част II „Напуснал лечебното заведение“, блок „Проведено лечение“, на ИЗ № 17158 не е отразено придружаващото заболяване на пациента – [заличен текст], макар същото да е посочено в епикризата. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отразяването му в друг медицински документ не отстранява пропуска при попълването на историята на заболяването. Придружаващите заболявания са самостоятелен задължителен реквизит на съответната част от историята на заболяването, поради което същият следва да бъде попълнен именно на предвиденото за това място. С невписването му е осъществено нарушение на установените изисквания за водене на първичната медицинска документация. Следователно, с непопълването на посочените задължителни реквизити в съответните части на историите на заболяването, лечебното заведение е нарушило изискванията на чл. 421, вр. чл. 425, ал. 1, т. 8 и чл. 324, т. 2 НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Тези нарушения представляват нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация и правилно са санкционирани на основание чл. 457, ал. 3 НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. По отношение на нарушенията по т. 4–7 от процесната заповед първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че лечебното заведение не е изпълнило задължението си за незабавно уведомяване на РЗОК при възникване на необходимост от продължаване на болничния престой на пациентите над четири дни по КП № 50.1. Съгласно въведеното в клиничната пътека изискване, при необходимост от продължаване на болничния престой над посочения срок лечебното заведение следва веднага да уведоми съответната РЗОК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че употребеният израз „веднага“ следва да се разбира като задължение уведомяването да бъде извършено в момента, в който медицинският екип установи необходимостта от продължаване на хоспитализацията, а не след приключване на лечението и дехоспитализацията на пациента. Целта на това изискване е РЗОК да бъде своевременно информирана за продължителността на болничния престой и за основанията, налагащи неговото удължаване, а не да бъде уведомена едва след като съответният престой вече е приключил. За ЗОЛ Д. Д. с ИЗ № 18941, Н. Н. с ИЗ № 18013, З. М. с ИЗ № 18060 и И. Д. с ИЗ № 18359 уведомяването е следвало да бъде извършено незабавно при установяване на необходимостта от продължаване на болничния престой над четири дни, съответно най-късно на 26.11.2024 г., 10.11.2024 г., 11.11.2024 г. и 17.11.2024 г. Уведомленията обаче са постъпили в РЗОК съответно на 02.12.2024 г., 26.11.2024 г., 14.11.2024 г. и 04.12.2024 г., във всички случаи след дехоспитализацията на пациентите. Следователно към момента на уведомяването болничният престой вече е бил приключил и РЗОК е била поставена пред свършен факт, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването за незабавно уведомяване. Самото изпращане на уведомления не е достатъчно, когато същите са направени след изтичане на релевантния момент, в който е възникнало задължението за тяхното подаване. Неоснователно е възражението, че моментът на уведомяване зависи изцяло от индивидуалното състояние на пациента. Безспорно необходимостта от продължаване на престоя се определя съобразно конкретното здравословно състояние и преценката на лекуващите лекари, но след като тази необходимост бъде установена, лечебното заведение е длъжно незабавно да уведоми РЗОК. Индивидуалната медицинска преценка определя момента на възникване на задължението, но не освобождава лечебното заведение от неговото своевременно изпълнение. Правилно съдът е приел, и че нарушенията са формални, като за тяхното осъществяване е достатъчно уведомяването да не е извършено в предвидения момент. Не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици за пациентите или за бюджета на НЗОК. Нормативното изискване има самостоятелно значение, тъй като осигурява възможност за своевременен контрол върху спазването на условията на клиничната пътека и върху продължителността на отчетения болничен престой. Поради това първоинстанционният съд обосновано е приел, че с несвоевременното уведомяване на РЗОК лечебното заведение е нарушило изискването, въведено в КП № 50.1 с § 78, т. 20.1, подт. 2 от договор № РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г. за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. Така установеното нарушение съставлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО и чл. 312, ал. 1 НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г., поради което правилно е санкционирано на основание чл. 455, ал. 3 НРД. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, анализирал е релевантните факти и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е при правилно приложение на материалния закон и не страда от касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,