Решение № 738 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 297/2010 г.

Решение № 738 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. И. Ж. и К. Я. Ж. срещу Решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 1823/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение за осъждането на К. Л. Т. за заплащане по 35 000 лева обезщетение на И. и К. Ж., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД. С определение от 13.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване за да се извърши преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, тъй като служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, с оглед даденото тълкуване в т. 1 на Т. на ОСГК и ТК на ВКС. Жалбоподателите И. И. Ж. и К. Я. Ж. поддържат, че решението е недопустимо и молят да се обезсили. Ответникът К. Л. Т. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за осъждането на К. Л. Т. за заплащане по 35 000 лева обезщетение на И. и К. Ж., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел за установено, че при настъпилото ПТП на 01.07.2006 г. К. Т., при управление на МПС, е причинил смъртта на дъщерята на жалбоподателите Н. К., но техните неимуществени вреди са били обезщетени от заплатено на всеки от тях застрахователно обезщетение от по 15 000 лева от З. [заличено наименование на фирма]. При тези доказателства съдът е приел, че предявените от жалбоподателите искове срещу прекия причинител на смъртта са недопустими и е прекратил производството по тях. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с даденото тълкуване в т. 1 на Т. на ОСГК и ТК на ВКС и Т. на ОСГК и ТК на ВКС - т. 10, в които е прието, че съдът е длъжен да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, която е обусловена и от допустимостта на предявения иск, но с оглед приетото в т. 15 от Т. на ОСГК и ТК на ВКС въззивният съд не може да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, а следва да разгледа спора по същество, когато обжалваното решение е валидно и допустимо и трябва да се коригира само евентуално само неговата неправилност, какъвто е настоящия случай. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по надлежно предявен и допустим иск и въззивната инстанция следва да реши самия материалноправен спор, като при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Ето защо обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд, който да достигне до свое собствено решение по отношение на иска, като изготви собствени мотиви по основателността му. Предвид изложените съображения, съдът