Решение № 13246 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2013 г.

Решение № 13246 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив, срещу Решение № 118/16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 1548/2012 по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменен Ревизионен акт с № 261105305 от 10.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, ИРМ- Кърджали, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 316 от 23.03.2012 г. на директора на Д"ОУИ"- Пловдив, а понастоящем Д"ОДОП"- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Дент" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Бузлуджа № 39, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 19 451,02 лв. и законните лихви върху тази сума, за сумата от 17 940,22 лв. и законните лихви върху тази сума и в частта, в която е изменен същия като е определен данъчен финансов резултат за 2009 г. по ЗКПО от 79 355,42 лв. данъчна загуба и финансов резултат по ЗКПО за 2010 г. от 66 864,14 лв. данъчна загуба. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът по касация - "Дент" ООД, оспорва касационната жалба в с. з. чрез процесуалния си представител адв. Василев. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт с № 261105305 от 10.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ- Кърджали, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 316 от 23.03.2012 г. на директора на Д"ОУИ"- Пловдив, а понастоящем Д"ОДОП"- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Дент" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 19 451,02 лв. и законните лихви върху тази сума, за сумата от 17 940,22 лв. и законните лихви върху тази сума и е изменен същия като е определен данъчен финансов резултат за 2009 г. по ЗКПО от 79 355,42 лв. данъчна загуба и финансов резултат по ЗКПО за 2010 г. от 66 864,14 лв. данъчна загуба. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет доставка на месо и месни продукти. В мотивите си съдът е посочил, че от констатациите на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза и представените в ревизионното производство доказателства се налага извода за съществуването на стоките, наличието им при доставчиците, както и за прехвърлянето на правото на собственост върху тях. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Решение от 06.09.2012 г. на СЕС по дело С-324/1, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че доставчиците ЕТ "Шенел - Шабан Шабан", "Елко" ООД и "ЕМ СИ ЕМ ГРУП 209" ЕООД, действително са извършили доставка на стоките, документирани в издадените фактури. По време на съдебното производство е била назначена ССчЕ. Същата е уточнила, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. Налице е съответното отразяване на придобиването на собствеността върху процесните месни продукти и тяхната последваща реализация от жалбоподателя. Налице са банкови извлечения, удостоверяващи направените плащания по фактурите от ЕТ "Шенел - Шабан Шабан", и ЕМ СИ ЕМ ГРУП 2009" ЕООД. По отношение на доставката от ЕТ "Шенел - Шабан Шабан", правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на представените в рамките на насрещната проверка писмени доказателства, /справка за активи в експлоатация, обобщен годишен амортизационен план за 2009 г., ведомост за заплати за м. 06.2009 г., счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2009 г./, че търговецът разполага с достатъчна кадрова и материално-техническа обезпеченост за изпълнение на доставките. Прекият доставчик е притежавал необходимите месни продукти, които впоследствие да продаде на дружеството жалбоподател, предвид представените в тази връзка фактури. С последните е удостоверено закупуването на крава, 60 броя угоени свине, 7 броя ЕРД /едър рогат добитък, 12 броя крави, 5 броя говеда. В потвърждение на този извод са констатациите на заключението от приетата по делото ССчЕ, описващо счетоводното отразяване на придобиването на собствеността върху процесните месни произведения и тяхната последваща реализация от жалбоподателя. По отношение на доставката от "ЕЛКО " ООД правилно съдът е приел на базата на събраните в хода на ревизията доказателства и проследяването в заключението по ССчЕ на придобиването и последващата реализация на процесните месни продукти, че са налице реално осъществени стопански операции по процесните 3 фактури. Както и по отношение на доставките с изпълнител ЕТ "ШЕНЕЛ- Шабан Шабан", така и по доставките от "Елко" ООД, няма корекции на данъка, начислен по последващите продажби на стоките, закупени от "Елко" ООД. Освен това, не става ясно защо на жалбоподателя е отказан данъчен кредит само по 3-те фактури, като се има предвид, че от "Елко" ООД са издадени общо 44 данъчни фактури към "Дент" ООД за периода на ревизията по ЗДДС. Относно доставката от ЕМ СИ ЕМ ГРУП 209" ЕООД е видно, че в рамките на самото ревизионно производство са представени достатъчно и непротиворечиви доказателства, въз основа на които да се направи извод, че месото и месните продукти, за чиято продажба са издадени последно разгледаните 15 фактури, действително са предадени на жалбоподателя от страна на прекия му доставчик. Освен това, произходът на стоките, предмет на доставки, не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл първоинстанционният съд е обосновал извода, че фактурите, по които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит, отразяват реални стопански операции. В подкрепа на посоченото е и фактът, че с оспорения РА не са извършени корекции на данъка по доставки, изпълнени от жалбоподателя в рамките на ревизираните периоди, както и заключението по ССчЕ. Касационният състав споделя становището на административния съд, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите пада задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. Относно констатациите по ЗКПО, ревизиращият орган е счел, че са налице разходи по ОПР, за които дружеството притежава първичен счетоводен документ /фактура/, но в него не са попълнени вярно и точно всички реквизити. Прието е, че отчетените разходи не са документално обосновани. Правилно първоинстанционният съд е приел, че данъчният финансов резултат на жалбоподателя за 2009 г. представлява данъчна загуба в размер от 79 355,42 лева, а данъчният финансов резултат на дружеството жалбоподател за 2010 г. е данъчна загуба в размер от 66 864,14 лева. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски на ответника по касация, поради липса на представени доказателства за направени разноски. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение