Решение № 303 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 238/2008 г.

Решение № 303 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 238/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на адв. Д. в качеството на процесуален представител на Я. И. И., Т. И. Р., В. И. Д. и Б. И. Д. и адв. С., като пълномощник на Б. И. Д. срещу решение № II-197 от 12.10.2007 г., постановено по гр. д. № 46/2007 г. на Окръжен съд гр. Б., с което е оставено в сила решение № 1637/25.10.2006 г. по гр. д. № 138/2006 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. И. Н., В. И. Д., Я. И. И., Т. И. Р. и Б. И. Д. за осъждане на А. Г. А., Д. Г. С., Й. Г. Н., Т. С. К. и К. С. А. да им предадат владението на собствените им земеделски земи в землището на с. Т., община Б. нива с площ от 25 дка, V-та категория, имот № 015011 в м. "Б.", 2. нива с площ от 15,5 дка, V категория, имот № 0* в м. "К.", както и искането да бъде отменен констативен нотариален акт № 90, т. II-4, рег. № 2787 н. д. № 206/2005 г. на нотариус № 342 от регистъра на нотариалната камара Ищците са осъдени да заплатят на ответниците по исковете, разноски в размер на 116 лв. С касационната жалба на адв. Д. се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по см. на чл. 218б, ал. 1 ГПК. Касаторите молят, в случай, че касационната инстанция приеме наличие на съществени процесуални нарушения, решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или евентуално, ако тези възражения не се приемат за основателни, да се постанови ново решение по същество, с което предявените от тях искове да бъдат уважени като се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба на адв. К. като представител на ищцата Б., съдържа оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация - С. И. Н., Д. Г. С., Й. Г. Н., Т. С. К., К. С. А. и А. Г. А. не вземат становище по жалбата. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за ревандикация на двата недвижими имота - земеделски земи в землището на с. Т., община Б. Твърдението на ищците е, че са наследници на М. И. И. (Д.), бивш жител на с. Т., общ. Б., починала на 21.02.1998 г., която от своя страна е наследница на Н. Х. Д., б. ж. на с. Т., починал на 20.01.1960 г. тъй като е дъщеря на неговата съпруга Я., починала на 30.30.01.1968 г., че по заявление на тяхната майка е била възстановена собствеността на земеделски земи на Н. Х. Д. общо 40 500 дка в землището на с. Т. с план за земеразделяне - съответно нива с площ от 25 дка, пета категория, имот № 015011 в м. "Б." и нива с площ 15 500 дка, пета категория, имот № 021008 в м. "К.". След възстановяване собствеността на посочените имоти, въз основа на неистински акт за раждане, сочещ Н. Х. Д. като баща на наследодателката на ответниците - (Д.), същата се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост върху двата имота и въз основа на него ответниците упражняват владение върху имотите. Отправеното към съда искане е, след като се установи, че по силата на наследяване от Н. Х. Д., са собственици на процесните имоти, ответниците да бъдат осъдени да предадат тяхното владение. За да отхвърли предявените субективно и обективно съединени искове въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват релевантния за спора факт за наличие на сключен брак между Н. наследодателката на ищците Я. (Ч.). За да формира този извод, въззивният съд приема, че представения пред въззивната инстанция акт за гражданско състояние - акт за женитба не отговаря на изискванията на чл. 119 - 132 от Закона за лицата от 1907 (отм.). Този извод на въззивният съд е направен в противоречие с материалния закон и е неправилен. Изискванията за редовност на актовете за женитба по Закона за лицата от 1907 г., са специално регламентирани в разпоредбите на чл. 152 - 154 от Закона за лицата от 1907 г. (отм.), а не в текстовете на чл. 119 - 132 от този закон, където са посочени общите изисквания по отношение на всички за актове за гражданско състояние. Представения по делото акт за женитба, не представлява акт за граждански брак, а акт за гражданско състояние, който отразява факта на извършен църковен обряд на бракосъчетание (на сключен църковен брак) съгласно действащия Е. устав на БПЦ от 1883 г. (отм.), който до приемането на Наредбата-закон за брака от 27.05.1947 г., представлява единствената призната форма на брака. На практика с този акт само се удостоверява сключения църковен брак, а самия той няма правопораждащо действие. Като такъв удостоверителен документ, представения акт за женитба отговаря на изискванията на действащия към момента закон. Изготвен е в срока по чл. 152 ЗЛ (отм.). Женитбата е била обявена от един от съпрузите - Н. Д., което е в съответствие с изискването на чл. 152, изр. 2-ро от ЗЛ. Посочването само на името и презимето на двамата съпрузи, е в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 2 от ЗЛ (отм.). Цитираните текстове не съдържат изискване, този акт да е подписан от обявител. Акта съдържа всички останали задължителни атрибути, визирани в чл. 153 от ЗЛ. Същевременно за да приеме, че акта не установява факта на сключен брак между наследодателката на касаторите и Н. Х. Д., въззивният съд е обсъждал възражения, които не са били наведени от въззиваемите в процеса. Последното представлява нарушение на процесуалните правила, в това число и доколкото жалбоподателите не са имали процесуалната възможност да им се противопоставят и да събират доказателства във връзка с тях. По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при нарушение на материалния и закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК. С оглед на това и на осн. чл. 218ж ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Следва да се посочи, че при постановяване на своето решение въззивният съд се е ограничил в обсъждане само на доказателствата във връзка наследственото правоприемство на касаторите от Н. Х., обусловено от факта на сключен брак с майката на общата им наследодателка - Като е приел, че този факт не е доказан, съдът не е обсъдил и не е изложил съображения относно останалите релевантни за предявения ревандикационен иск факти и обстоятелства, което следва да бъде сторено при новото разглеждане на делото. Останалите оплаквания за допуснати процесуални нарушения и конкретно това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане - петитум на иска по чл. 108 ЗС е неоснователно. Действително диспозитива на първоинстанционното решение, което е било потвърдено от въззивната инстанция, не е достатъчно прецизен, но не може да се приеме, че съдът се е произнесъл само по част от отправеното към него искане. С оглед разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.) при повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по направените пред ВКС разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.