Решение № 2012 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2014 г.

Решение № 2012 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив против решение № 650/12.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3514/13 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1106/21.10.2013 г. на началника на Митница Пловдив за определени допълнителни задължения на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000H0181148 от 15.11.2010 г. в размер на 4 509,84 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението са изложени в касационната жалба и писмената защита. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът - "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез адв. Костов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно с подробно аргументирани доводи в писмени бележки от 24.11.2014 г. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 15.11.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0181148 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока, представляваща перилен препарат, непригоден за продажба на дребно - 1980 торби, с нето тегло - 44 000 кгр. с декларирана фактурна стойност за стоката - 10 120 евро. Стоката е с държава на изпращане Турция и изпращач "ABC DETERJAN SANАYIVE TICARET A. S.", Турция, гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 923669-А и В/1.11.2010 г., съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представената търговска фактура, ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на РТурция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. С писмо отговор са изпратени от турската митническа администрация на българските митнически служби е посочен износен ЕАД № 10330900ЕХ015382/9.11.2010 г. в който е цитирана износна фактура № V923669/1.11.2010 г., но с цена 30 008 щатски долара. Митническите органи, с оспорения пред първоинстанционния съд акт са определили митническата облагаема стойност по процесния ЕАД на внесените стоки по стойността, отразена в получената от турските власти фактура към износния ЕАД, а именно - 30 008 щатски долара, с равностойността в лева по която са коригирали декларираната митническа облагаема стойност и са доначислили ДДС и лихви за забава. За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, с изводи че актът е немотивиран и необоснован. Съдът е приел, че след като са установили, че не са представени безспорни документи за митническата стойност по ЕАД, съобразно чл. 29 от Регламента, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, респективно чл. 35 ЗМ. В решението на митническия орган не са изложи мотиви защо за договорена стойност е приета именно цената, посочена в представената от турските власти фактура, при положение че от вносителя към ЕАД е представена фактура от същия издател, но с различна фактурна стойност, която не е оспорена от митническите органи. В случая издателят на фактурата е трето лице и не може да намери приложение принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, дори при неизгодни за самата нея обстоятелства. След като се е позовал на чл. 29 от Регламент, митническият орган е следвало да обоснове решението си. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от "Садат" ООД доказателства доказват по безспорен начин, че декларираната митническа стойност на стоката е договорената и платена. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, тъй като при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол върху оспорения административен акт. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от "Садат" ООД пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, следва да се има предвид, че приложените към писмото от турските митнически власти копия на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД. Фактурата и износната декларация, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат" ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. В митническия акт не са изложени мотиви, защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на фактурата, приложена към писмото по линия на международно сътрудничество, а не на фактурата, представена от "Садат" ООД към вносния ЕАД, при положение, че и двете фактури са издадени от износителя "ABC DETERJAN SANАYIVE TICARET A. S.", Турция, без да е оспорена която и да е от двете фактури. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, при извършена последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, съобразно ангажираните от жалбоподателя документи, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по ЕАД и приложената към него фактура. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, при това по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилни са изводите на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност по процесния ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линия на международен обмен, а не тази по фактурата, приложена към процесния ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена във фактурата, приложена към ЕАД на износителя е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Правилни са изводите на съда, че митническият акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски по делото, но поради непредставяне на документ, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е платено, не е доказано че разноски са направени от ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение