Решение № 6894 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2017 г.

Решение № 6894 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б." ООД със седалище гр. П. чрез юрисконсулт А. З. против решение № 949 от 6.06.2017 г. по адм. дело № 424/2017 г. на Административен съд - П.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-2600/4779 от 10.11.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която на дружеството е отказано изплащане на сумата от 50 580,12 лева по мярка 214 "Агроекологични плащания". Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по жалба от "Б." ООД срещу уведомително писмо за кампания 2009 г. изх. № 01-2600/4779 от 10.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. То е издадено след постановено отменително решение на административния съд, оставено в сила, като краен резултат с решение на Върховния административен съд с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона. С новото уведомително писмо административният орган е отказал изцяло претендираното подпомагане за кампания 2009 г. по СЕПП и СНДП, оторизирал е и е изплатил изцяло помощта по НР2, а по АЕП е оторизирал сума в размер на 50 580,12 лева, която не е изплатена на жалбоподателя. По отношение на недопустимите площи в административния акт са изложени съответните мотиви. Възраженията на жалбоподателя са били за неизпълнение на указанията на съда, дадени в отменителното му решение, както и за липса на мотиви в обжалваното уведомително писмо. За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по различни схеми и мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси чрез назначаване и изслушване на заключението на съдебно-техническа експертиза. От така събраните писмени доказателства е приел установените факти. Бенефициентът е подал общо заявление за подпомагане през 2009 г. по различни схеми и мерки. На 2.06.2009 г. е изготвено служебно Общо заявление за плащания на площ, като според приложените таблици на използваните парцели дружеството е заявило 88 парцела с обща площ 385,53 ха, като от тях по АЕП са заявени общо 215,39 ха. С писмо от 9.12.2010 г. заместник-министърът на земеделието и храните е предал на ДФЗ окончателен вариант на специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2009 г.". С уведомително писмо от 6.06.2013 г. на дружеството е отказано финансово подпомагане в част от заявените БЗС-та по СЕПП, СНДП и НР2, както и по АЕП и са наложени санкции за бъдещ период. По жалба на "Б." ООД уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. Във връзка с влязлото в сила решение на АССГ и след преразглеждане на подаденото от дружеството заявление за кампания 2009 г., ДФЗ е издал оспореното в настоящото производство уведомително писмо. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил отказът да бъде изплатена калкулираната финансова помощ за декларираните по мярка 214 "Агроекологични плащания" площи в следните направления: "за биологично растениевъдство - за полски култури, включително фуражни" с код АП02; "за биологично растениевъдство - ароматни и медицински растения" с код АП05; "за биологично растениевъдство в преход - за полски култури, включително фуражни" с код АП07 и "за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза" с код АП08 в общ размер на 50 580,12 лева. В писмото е посочено, че отказаните площи са неподдържани и попадат извън специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2009 г.", което е потвърдено от изготвената по делото СТЕ. По делото е представено уведомително писмо изх. № 02-2600/9074 от 30.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП по направление "Биологично растениевъдство", тъй като дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази връзка е счетено, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредбата, поради което в процесното уведомително писмо е посочено, че калкулираният размер на финансовата помощ по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2009 г. се явява неподлежащ на изплащане, тъй като прекратяването на агроекологичния ангажимент е в рамките на периода по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. При тези данни по делото, съдът е уточнил, че предмет на разглеждане в настоящото производство е уведомителното писмо само в частта, с която на дружеството е отказано изплащането на калкулираната сума по АЕП в размер на 50 580,12 лева. Приел е за установено, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е обжалвано от "Б." ООД и е влязло в сила, поради което са налице основания за възстановяване на получената до момента финансова помощ по съответното направление. Посочил е, че към момента на издаване на процесното уведомително писмо, вече е налице прекратяване на ангажимента, поради което е отпаднало правното основание за изплащане на калкулираната сума. Въз основа на всички доказателства по преписката, е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е взел предвид липсата на доказателства за влизане в сила на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Видно от отбелязването върху представеното писмо с изх. № 02-2600/9074 от 30.10.2012 г., управителят на дружеството И. Б. го е получил лично на 6.11.2012 г. Касаторът не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че уведомителното писмо е обжалвано, поради което правилно съдът е установил, че същото е влязло в сила. Съдът е обсъдил и съобразил спецификата на фактическата обстановка, касаеща този въпрос, а именно, че към момента на оторизацията на сумите, калкулирани в обжалваното уведомително писмо, поетият агроекологичен ангажимент във връзка, с който те се дължат, е прекратен и на основание чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредбата се дължи връщане на цялата получена от земеделския стопанин помощ, заедно със законните лихви. С оглед посочените обстоятелства, ДФЗ има изискуемо задължение към жалбоподателя към момента на издаване на процесното писмо. Отпуснатата на "Б." ООД помощ подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Както законосъобразно е посочил административният съд, съгласно чл. 9 от Наредба № 11/2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 % - от бюджета на Р. Б.. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФЗ може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на изпратеното до дружеството уведомително писмо, агроекологичният ангажимент на "Б." ООД е бил прекратен поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, тъй като процентът на припокриване е 54.16 %, т. е. по-малко от 90% от площта, за която е поет агроекологичният ангажимент. Това е станало е до края на третата година и съгласно чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредбата бенефициентът дължи възстановяване на получената финансова помощ в размер на 100 %. Както правилно е приел съдът, при положение, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент е влязло в сила и предшества процесното уведомително писмо за оторизиране на суми по АЕП, то е отпаднало и правното основание, на което да бъде изплатена калкулираната сума в размер на 50 580.12 лева. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение