Решение № 7833 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2010 г.

Решение № 7833 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Людмил Генчев Ставрев, от гр. София, е оспорил решение № 2296/08.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2657/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 166798 от 28.09.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за изземване на притежаваното свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). По съображения за неправилност на оспореното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му. Ответникът - началник отдел "ПП" при СДВР, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на Людмил Ставрев контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП са отнети в резултат на влезли в сила 9 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 15.10.2004 - 29.11.2008 г.. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 и § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС". Касаторът не оспорва фактът на връчване на НП, описани в заповедта за прилагане на ПАМ и твърди, че не ги оспорвал по съдебен ред. Основният довод за релевираното нарушение на материалния закон същият свързва с липса на материалноправно основание за прилагане на ПАМ поради факта, че е възстановил контролните си точки по Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. В тази насока представя писмени доказателства, вече приети и обсъдени от първостепенния съд, като поддържа, че правилата за движение по пътищата не са приложими за водачите на автомобили на Спешна медицинска помощ. Така мотивираното оплакване е неоснователно. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Цитираната нормативна уредба предполага провеждането на нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, за провеждането на каквато не са ангажирани доказателства. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Оплакването за незаконосъобразност на НП, въз основа на които е постановена ПАМ е неоснователно. НП се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, НП поражда за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването му по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е адм. нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция - административно наказание. Поради това влязлото във формална законна сила НП подлежи на изпълнение по реда на Раздел IХ, Глава трета ЗАНН и законосъобразността му не може да бъде преценявана по реда на косвения съдебен контрол в съдебно-административно производство по оспорване на индивидуалния административен акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Противно на доводите на касатора, автомобилите със специален режим на движение, каквито са линейките на СМП са подчинени на изискванията на ЗДвП, в чиито чл. 92, вр. с чл. 91, ал. 2 са визирани особени правила за движението им. С издадена от министъра на вътрешните работи Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства (обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., в сила от 4.10.2002 г.), са определени условията и редът, при които се ползва специален режим на движение на моторните превозни средства, както и изискванията към водачите им. В цитираните нормативни актове не е предвидена възможност за тотално игнориране на правилата за движение по пътищата от водачите на този вид превозни средства, още повече, че специалният режим се ползва само при необходимост (чл. 91, ал. 2 ЗДвП). Обстоятелството, че касаторът сам е предал СУМПС е ирелевантно за законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, а оттам - и за правилността на оспореното понастоящем решение. Административният орган не е бил длъжен служебно да уведоми водача за наличните контролни точки, напротив - по аргумент от чл. 7 на Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г. подобна информация се предоставя по инициатива на водача и след заплащане на държавна такса. На последно място - оплакването на неправилно присъждане на разноски в полза на отдел "ПП" при СДВР е неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, решаващият съд законосъобразно е осъдил адресата на акта да заплати в полза на бюджета на издателя на акт разноски за юрисконкултско възнаграждение в минимално определения размер, съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същия смисъл е и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на Административния съд - София град, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,