Решение № 314 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г.

Решение № 314 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град против решение № 461/28.01.2015 г., постановено по адм. дело № 821/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-3/06.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № ОБ-12682/5.11.2013 г. на директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" /КПК/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Д. Ю. П. от с. Поповица, община Бяла Слатина, оспорва жалбата в писмен отговор, чрез пълномощника адв. В. И. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е направил обоснован извод за наличие на предпоставките за изплащане на претендираното парично обезщетение при бременност и раждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Д. Ю. П. решение № РО-3/06.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № ОБ-12682/05.11.2013 г. на директора на дирекция "КПК", с което е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане от 135 до 410 ден след раждането. Съдът е изпратил преписката на директора на дирекция "КПК" при ТП на НОИ София-град за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на решението. С решението съдът е признал за недоказано оспорването на истинността на трудов договор № 08-06/1.06.2008 г. и го е приобщил към доказателствения материал по делото. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на жалбоподателката разноските по делото в размер на 450 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че в случая са изпълнени всички предпоставки за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по подаденото от Д. П. искане, включително и изискването същата да е осигурено лице по смисъла на КСО. Съдът е изложил, че между жалбоподателката Д. П. и "Пром-комерс" ЕООД е сключен трудов договор № 08-06/1.06.2008 г., чиято недействителност не е установена по съответния ред /чл. 357 - 363 от Кодекса на труда /КТ/. В откритото пред съда производство по оспорването на истинността на този договор не е доказана неговата неистинност, тъй като автентичността на подписа на жалбоподателката под договора е установена от нейните обяснения. Според съда обстоятелството, че уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за сключения договор не е подадено в регламентирания срок е без значение за неговата валидност. Наред с това съдът е приел, че от обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебното производство по реда на чл. 176 ГПК е установено, че същата е изпълнявала трудова дейност като "продавач-консултант" по сключения трудов договор с "Пром-комерс" ЕООД, изразяваща се в изкупуване на черни и цветни метали от граждани, премерване и описване в нарочна тетрадка, както и изплащане на суми за тях, като тези обяснения съответстват на дадените от същата свидетелски показания в досъдебното производство по пр. пр. № 12438/2010 г. по описа на СГП, образувано против неизвестен извършител. В заключение съдът е посочил, че административният орган не е доказал, че са налице предпоставките за постановяване на отказ за изплащане на парично обезщетение, а допуснатите от осигурителя нарушения не могат по никакъв начин да рефлектират върху правата на осигуреното лице. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № РО-3/06.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане № ОБ-12682/5.11.2013 г. на директора на дирекция "КПК". С посоченото разпореждане е отказано изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по молба декларация по чл. 50 КСО с вх. № 21-999-10-00021286/1.04.2010 г. на Д. Ю. П. В мотивите на разпореждането е посочено, че при извършените в хода на административното производство проверки на осигурителя на Д. П. - "Пром-комерс" ЕООД, включително предвид указанията, дадени в мотивите на решение № 839/17.01.2013 г. на ВАС, отразени в констативни протоколи - № 2168/27.06.2013 г. и от 12.07.2013 г., са установени факти и обстоятелства, които налагат извода, че не е възникнало задължение за осигурителя за осигуряване по чл. 5, ал. 1 КСО, което от своя страна обуславя извода, че липсва основание за получаване на парично обезщетение по чл. 50 КСО. Изложено е, че според данните в Регистъра на трудовите договори, уведомлението за сключен договор между Д. П. и осигурителя "Пром-комерс" ЕООД е подадено в НАП на 4.09.2009 г., а в договора е посочена дата на сключването му - 1.06.2008 г., което означава, че е нарушено изискването по чл. 62, ал. 3 КТ за изпращане на уведомление за сключения трудов договор до НАП в 3-дневен срок, а допускането на лицето до работа, съответно - началото на упражняването на трудовата дейност е възникнало едва от датата на връчване уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, затова и от тази дата възниква осигуряването на лицето по силата чл. 10, ал. 1 КСО. Наред с това, според данните в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, от осигурителя "Пром-комерс" ЕООД еднократно е подадена информация за дните на осигуряване и осигурителния доход на лицето за периода от м. 06/2008 г. до м. 08/2009 г. и това е сторено през м. 09/2009 г., с което са нарушени изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 КСО. Неправилно подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО в РОЛ са обект на разследване по пр. пр. № 12438/2010 г. на СГП /досъдебно производство № 52/2013 г./, което не е приключило. Посочено е, че действията на осигурителя водят до заключение, че се цели постигане на право и размер на паричното обезщетение без да са изпълнени изискванията на закона за упражняване на трудова дейност и внасяне на дължимите осигурителни вноски, което е станало със знанието и съгласието на Д. П., която е облагодетелствана от извършените нарушения. В решението на директора на ТП на НОИ София-град подробно са изложени установените в административното производство факти и обстоятелства, като наред с изложеното в обжалваното разпореждане, е посочено, че от осигурителя "Пром-комерс" ЕООД в РОЛ са подадени данни за сключен трудов договор на 1.06.2008 г. с максимален осигурителен доход 2000 лв., а при проверката в регистъра "Приходи" на НАП е установено, че осигурителят не е внасял дължимите осигурителни вноски и не е доказано упражняването на дейност, като дължимите вноски са в размер на 305 150 лв.; при проверка в Търговски регистър е установено, че дружеството-осигурител не е обявявало годишни финансови отчети за 2008-2011 г., което води до извода, че същото не е осъществявало търговска дейност през този период; отделно от това подробно са описани установените факти във връзка с прехвърляне на дялове от дружеството, невъзможността да бъде открит управителя на дружеството при многократни търсения на различни адреси и т. н. По първоинстанционното дело е приложено адм. дело № 8535/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, по което е постановено решение № 839/17.01.2013 г., с което е отменено решение № 2043/17.04.2012 г. по адм. дело № 5446/2012 г. на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго, с което е отменено решение № 298/25.05.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" за потвърждаване на разпореждане № СП-275/16.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО на Д. Ю. П. Като доказателство по делото - част от административната преписка, е представен трудов договор № 08-06/1.06.2008 г., сключен между "Пром-комерс" ЕООД - гр. София, като работодател и Д. Ю. П., като работник/служител, за неопределен срок, относно длъжността "продавач-консултант", в обект - "магазин", със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор; уговорен е 8-часов работен ден, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лв., платимо ежемесечно. В производството пред административния съд - в съдебно заседание на 12.09.2014 г., в качеството си на жалбоподател Д. П. е дала обяснения пред съда, в които е обяснила, че е подписала трудовия договор с "Пром-комерс" ЕООД; предметът на дейност на дружеството е изкупуване на цветни метали - желязо, мед и други; работила е в търговски обект на фирмата в жк "Бъкстон"; дейността й е била намиране на клиенти, съпругът й намирал клиенти, тя приемала желязото, което било докарвано с коли и камиони, тя го мерела на кантар и определяла стойността на изкупуваното по ценоразпис; тя плащала на хората, които предавали желязото; не е извършвала продажби през периода, в който е работила; приемала е желязо, издавала касови бележки за сумите и работила с касов апарат; имала работно време от 9 часа сутринта до 6 часа вечерта; нямало назначени други консултант-продавачи в този обект; нямало други служители, освен приятелката й, която помагала; не знае дали лицата, които са разтоварвали желязото са работили там и дали са имали трудови договори; не знае да е имало присъствена книга; трудовото й възнаграждение било 2000 лв., получавала го по банков път, по нейна сметка, било изплащано в срок. По делото са представени също като част от административната преписка констативни протоколи - № 2168/27.06.2013 г. и от 12.07.2013 г., както и писма, съдържащи сведения по пр. пр. № 12438/2010 г. /досъдебно производство № 52/2013 г. на СГП/, чието съдържание е възпроизведено подробно в издадените административни актове. Предвид събраните по делото доказателства фактическите изводи на съда са необосновани, тъй като са изградени при превратно тълкуване на част от доказателствата и при игнориране на други, без да е преценена доказателствената им сила и без да са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства и обстоятелствата по делото. Съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е преценил кои са правнозначимите факти за възникване на право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В разпоредбата на чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 50, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че за да възникне правото на конкретното парично обезщетение е необходимо лицето да е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, т.е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението е неприложимо. Същественият въпрос, който има значение за правилното решаване на правния спор е дали Д. П. е осъществявала трудова дейност на длъжността, на която е назначена по трудовия договор с "Пром-комерс" ЕООД и в какво се е изразявала тази дейност, както и през кой период от време е осъществявана дейността, за да се направи обоснован извод дали същата е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Въпросът относно действителността и в частност - авторството на трудовия договор не е решаващ за конкретния правен спор, тъй като от съществено значение за възникване и съществуването на осигурителното правоотношение е дали Д. П. е осъществявала трудова дейност. Спорът за действителността на трудовия договор е обсъждан в нарушение на подсъдността по чл. 357 КТ, но както се посочи, действителността на договора като такъв не е от съществено значение за този правен спор. Относно правно релевантния въпрос дали Д. П. е осъществявала трудова дейност, тоест дали е престирала работната си сила срещу възнаграждение, като условие за възникване и съществуване на осигурително правоотношение, респективно - като условие, за да бъде прието, че същата е осигурявано лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, съдът не е формирал обосновани фактически и правни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на съда да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и във връзка с обсъждането на доказателствата и доводите на страните и преценката на доказателствената сила на събраните относими доказателства. От данните по делото се установява, че в определение от 29.01.2014 г. по хода на делото, съдът е дал следните указания на страните: на основание чл. 170, ал. 1 АПК на оспорващата, че трябва да докаже, че са били налице фактическите основания и материалноправните предпоставки за издаване на искания акт, и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК - на оспорващия, че следва да установи фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни последици. Тези указания са общи и не посочват правнозначимите факти и разпределението на доказателствената тежест. Съдът неправилно е обосновал решението си само с обясненията на жабоподателката, дадени в съдебното производство, като не е съобразил, че тези обяснения съдържат твърдения за изгодни за нея факти и обстоятелства. Свидетелските показания на същата, дадени в досъдебно наказателно производство не представляват доказателства в съдебното административно производство, поради което съпоставката на обясненията на жалбоподателката със свидетелските й показания в досъдебно производство, без протоколът за разпит да е приобщен като доказателство в административното производство, не може да обуслови извод за достоверността на обясненията. Отделно от това стои въпросът, че съществуват съществени противоречия в показанията и в обясненията /например, относно размера на получаваното възнаграждение и относно начина на плащането му/. Наред с това, съдът не е отчел противоречията относно длъжността по трудовия договор /"продавач-консултант"/ и твърденията на жалбоподателката относно естеството на изпълняваните от нея трудовите функции - да претегля и приема метални отпадъци и да ги заплаща. Не е обсъдил изобщо наличието или липсата на насрещна престация - по делото няма никакви писмени доказателства, от които да се установява дали е заплащано трудово възнаграждение и в какъв размер, като в тази връзка липсват разплащателни ведомости на предприятието - осигурител, както и разписки или платежни нареждания за плащане на сумите по касов или безкасов път /в обясненията пред съда П. твърди, че е получавала възнаграждение в размер на 2000 лв. месечно по банков път, докато в досъдебното наказателно производство твърди, че възнаграждението й е било за първите 6 месеца - 500 лв., а за следващите 4-5 месеца - 700 лв., като й е било донасяно на работното място от различни лица/. Съдът не е обсъдил също липсата на каквито и да било счетоводни документи на дружеството-осигурител, от които да може да се направи обоснован извод, че П. е работила в това дружество и е издавала касови бележки /или други счетоводни документи/, както твърди в обясненията си. В тази връзка, съдът изобщо не е обсъдил останалите факти и обстоятелства, които са установените при проверките, извършени от органите на ТП на НОИ и съответно отразени в констативните протоколи. Съдът е игнорирал писмените документи, които са събрани от административния орган и са обсъдени в издадения от него акт, съответно - представени по делото. Следва да се отбележи, че настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че допуснатите от осигурителя нарушения на трудовото и осигурително законодателство /като неподаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ в срок, неплащане на дължими осигурителни вноски и т.н./, не могат да рефлектират върху ползването на осигурителните права на осигуреното лице. Този извод обаче би бил относим за настоящия случай, само ако по делото се установи, че Д. П. е осъществявала трудова дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване, включително за риска общо заболяване и майчинство и че е осигурявана за този риск поне 12 месеца. Внасянето на осигурителните вноски от осигурителя за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО няма значение за осигурителния им статус, когато тези вноски са били дължими. В тази връзка следва да се има предвид, че решение № 839/17.01.2013 г. по адм. дело № 8535/2012 г. на ВАС, шесто отделение има за предмет друг административен акт /решение, с което е потвърдено разпореждане по чл. 40, ал. 4 КСО/ и мотивите, изложени в това съдебно решение се отнасят именно до този акт и материалноправните предпоставки за издаването му. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, при което следва да бъдат съобразени указанията, дадени в настоящото решение указания. При този изход на спора, не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът с възлагането им следва да бъде решен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение