Решение № 16290 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2011 г.

Решение № 16290 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Слави Георгиев Моллов от гр. Димитровград против решение № 321/26.05.2011 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 227/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-146/20.12.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Вилна сграда с гараж", находящ се в ПИ 154018, м. СТ7 над село, по плана за земеразделяне на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна началник на РДНСК - Южен централен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, както и че строежът е незаконен и подлежащ на премахване, след влизане в сила на мълчалив отказ за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ и като нетърпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ доколкото не е деклариран пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не се спори и е установено, че процесният строеж е извършен след 1992 г. без одобрени проекти и без разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно и в съответствие с материалния закон е прието от решаващия състав, че е формиран мълчалив отказ за узаконяване на строежа с непроизнасяне в едномесечен срок по заявлението му вх. № 52/26.01.2004 г. по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Без значение са причините за непроизнасянето на органа. Бездействието му в определения в закона срок за издаване по искане на заявителя на административен акт с определено съдържание - акт за узаконяване на строеж, формира мълчалив отказ - чл. 58 АПК. След влизане в сила на мълчаливия отказ поради необжалването му от заявителя, строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ - § 184, ал. 12 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът не е търпим, тъй като не е деклариран пред одобряващите органи в срока по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Неоснователно се поддържа от касатора противоречие на заповедта с целта на закона. Недопускането да се извършват и премахването на незаконните строежи е пряка цел на ЗУТ, а органите на строителния контрол действат при обвързана компетентност. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,