Решение № 15587 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2019 г.

Решение № 15587 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София област против решение № 943 от 09.07.2019 г. по адм. дело № 683/2019 г. на Административен съд София-област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Счита, че ответникът по касационната жалба не е доказал, че осъществяваната от него работа като "шофьор" е свързана със същата вредност и тежест като тази на лицата по т. 53а от ПКТП (отм.); , за да намери приложение разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.);. Ответникът по касационната жалба- Л. Лалов оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София- област е отменил решение № 1012-22-32-1/26.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ -София –област, с което е отхвърлена жалбата на Л. Лалов от [населено място] срещу Разпореждане № 2113-22-1937-3/28.01.2019 г., с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отменил е и разпореждане № 2113-22-1937-3/28.01.2019 г. Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-област, като е върнал преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ- София- област за постановяване на ново разпореждане при съобразяване с мотивите на решението, в едномесечен срок от влизането му в сила. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката на доказателствата по делото може да се направи извод, че Лалов е придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като общият му осигурителен стаж при условията на втора категория труд възлиза на 18 години, 9 месеца и 17 дни. Решението е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Лалов през периодите: 01.08.1984 г. -14.01.1988 г., на длъжност "шофьор на ИФА" в "Автотранспорт Средногорие" ЕООД; 25.01.1988 г. - 17.08.1992 г. на длъжност "шофьор" в "Млечна промишленост"; 01.03.1996 г. - 01.07.1997 г. на длъжност "шофьор на товарен автомобил" "Петрол"АД. Видно от разпоредбата на т. 53а от ПКТП (отм.); от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. По делото са налице два документа – трудова книжка, оформена надлежно и с налично отбелязване, че целият стаж от 4 години 10 месеца и 16 дни, положен в "Автотранспорт Средногорие"ЕООД гр. Пирдоп за периода 28.02.1983 г. до 14.01.1988 г. е относно труд, положен при условията на втора категория, както и издадено от осигурителя удостоверение обр. УП- 3, в което същата информация е повторена с допълнителното отбелязване, че жалбоподателя е бил на длъжност шофьор на "Камаз" – 13 тона. При наличието на два документа, в който е отбелязано, че жалбоподателят е заемал длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил и посочен товароподемност от 13 т, то правилно първоинстанционният съд е приел този факт за установен, независимо от марката на автомобила. Положеният осигурителен стаж за периода от 28.02.1983 г. до 14.01.1988 г или общо 4 години 10 месеца и 16 дни следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. За следващият спорен период- положеният осигурителен стаж в "Млечна промишленост" Средногорие за периода от 25.01.1988 г. до 17.08.1992 г. е налице отбелязване в трудовата книжка, че Лалов е бил "шофьор на тежкотоварен автомобил Шкода Европа от 18, 5 тона". Правилно първоинстанционният съд е приел, че осигурителния стаж за целия период от 25.01.1988 г. до 17.08.1992 г. или общо 4 години, 6 месеца и 17 дни следва да бъде зачетен, като такъв от втора категория. По отношение труда положен от Лалов в "Петрол" АД, клон София за периода от 14.12.1995 г до 01.07.1997 по делото е приложено удостоверение обр. УП-3, изх. № 7-68/10.09.2012 г. Само за част от този период- от 14.12.1995 г. - 29.02.1996 г., общо 2 месеца и 15 дни, Лалов е бил осигуряван за втора категория труд. През останалият период от 1 година, 6 месеца и 17 дни Лалов е осигуряван за трета категория труд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от втора категория следва да се признае осигурителния стаж само за периода от от 14.12.1995 г. - 29.02.1996 г. От друга страна административният орган е признал на Лалов, осигурителен стаж при втора категория труд още за периодите: 18.08.1992 г. – 31.12.1992 г. в ЕТ "Идеал – на длъжност шофьор на товарен автомобил – 20 тона въз основа на удостоверение обр. УП-3/10.01.2018 г., или общо 4 месеца и 13 дни; за периода 17.02.1998 г. – 01.11.1999 г. в "Сомат" АД на длъжност шофьор на товарен автомобил – 20 тона въз основа на удостоверение обр. УП-3/ № 13/27.01.2018 г., или общо 1 година, 8 месеца и 14 дни; за периода 30.05.2000 г. – 01.09.2007 г. в "Геотехмин" ООД на длъжност шофьор на товарен автомобил – 12 тона въз основа на трудова книжка или общо 7 година, 3 месеца и 2 дни. Общият осигурителен стаж от втора категория на Лалов положен в предприятията ЕТ "Идеал, "Сомат" АД, "Геотехмин" ООД възлиза общо на 9 години, 3 месеца и 29 дни. Към този общо зачетен осигурителен стаж от втора категория следва да се прибави и общия осигурителния стаж от втора категория от на 9 години, 5 месеца и 18 дни за спорните периоди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че общият придобити от Лалов осигурителен стаж при условията на втора категория труд възлиза на 18 години, 9 месеца и 17 дни. Оттук и изводът, че са налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на заявената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,