Решение № 6968 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2011 г.

Решение № 6968 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Маринела Георгиева Николова от гр. Павликени, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Красимира Илиева Петрова от гр. Велико Търново, срещу решение № 15 от 24.01.2011 г. по адм. дело № 907/2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпроса има ли касационната жалбоподателка право на обезщетение за отглеждане на малко дете (чл. 52а и чл. 53, ал. 1 КСО) за времето от 12.03.2008 г. до 15.08.2008 г., през което детето е посещавало детската ясла в гр. Павликени, т. е. приложимо ли е в този случай правилото на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според което парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение (след 01.01.2011 г. - при настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли).

При разрешаването на идентични правни спорове други дела Върховният административен съд е имал възможност да изрази становище, че:

1. До 22.08.2006 г. в хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО са посочени три (правопрекратяващи) юридически факти, чието осъществяване прекратява правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, а те са:

а) смърт на детето,

б) даване на детето за осиновяване,

в) настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.

1. С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО е направено съществено изменение, в резултат на което съдържащите се в хипотезата на тази норма юридически факти вече са правоизключващи (изразът "изплащането на паричното обезщетение се прекратява при" е заменен с израза "паричното обезщетение не се изплаща при"), добавен е нов юридически факт и всичките релевантни факти са формулирани от законодателя така:

а) смърт на детето,

б) даване на детето за осиновяване,

в) настаняване на детето в детско заведение,

г) отглеждане на детето от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".

1. С това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят имплицитно е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО (реш. № 4232 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 14401 от 2010 г. на ВАС-VI отд.).

1. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС-VI отд.; сравни и реш. № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираната в него съдебна практика), защото детските ясли са вид детско заведение. Или казано по друг начин: за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (реш. № 4802 от 06.04.2011 г. по адм. д. № 1222 от 2011 г. на ВАС-VI отд.).

1. Настаняването на дете в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите) - реш. № 4232 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 14401 от 2010 г. на ВАС-VI отд. (цитирано и по-горе в т. 3). Правоизключващият факт по чл. 53, ал. 4 КСО "настаняване на детето в детско заведение" обхваща и двата вида настаняване - както принудителното, така и доброволното.

1. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение (реш. № 3074 от 01.03.2011 г. по адм. д. № 156 от 2011 г. на ВАС-VI отд.).

В касационната жалба е инвокиран и довод, че касаторката не била длъжна да подава декларация, с която да заяви настаняването на детето в детската ясла, защото т. 5 от приложение № 4 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване има следното съдържание: "Декларирам следните обстоятелства: ... 5. Детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка." В случая промяна на така заявеното обстоятелство не била настъпила, защото детето не е настанено (и не е било настанявано) в детско заведение на пълна държавна издръжка.

Този довод е също неоснователен.

Вярно е, че т. 5 на приложение № 4 към чл. 5 на посочената наредба има съдържанието, цитирано в касационната жалба, но жалбоподателката не е съобразила, че това приложение е наименовано "Заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 КСО", а предмет на спора по настоящето дело е дължимостта на обезщетението по чл. 53, ал. 1 КСО, а не на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО. Т. 5 на приложение № 4 има това съдържание, защото според ал. 3 на чл. 54 КСО обезщетението по ал. 1 и 2 на тази разпоредба не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. За липсата на правоизключващите обстоятелства по чл. 53, ал. 4 КСО се попълва друга декларация - тази, което е приложение № 3 към същия чл. 5 от същата Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, а в тази декларация едно от заявените обстоятелства е, че детето не е настанено в детско заведение (също пореден № 5 в образеца), а след 01.01.2011 г. заявеното релевантно обстоятелство е, че детето не е настанено в детско заведение, включително в детска ясла.

Впрочем на л. 15 от делото на Великотърновския административен съд се намира фотокопие на подадена от касационната жалбоподателка молба - декларация за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете, с т. 2 на която тя е заявила: "При промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, водещи до прекъсване или изменение на паричното обезщетение по чл. 164 и 165 от КТ (настаняване в детски ясли ...) в тридневен срок ще уведомя писмено предприятието ..."

Позоваването в касационната жалба на Европейската социална харта е неудачно. С изменението на юридическия факт "настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка", чието осъществяване прекратяваше правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, в изключващия същото право нов юридически факт "настаняване на детето в детско заведение", законодателят имплицитно е прогласил, че право на обезщетение за отглеждане на малко дете имат само майките, които лично отглеждат децата си до навършване на 2-годишна възраст. Само Конституционният съд на Република България е властен да реши дали това разрешение съответства на Конституцията и на международни договори, по които Република България е страна. А въпросът, дали "евентуалното изпълнение на издаденото разпореждане (за възстановяване от касационната жалбоподателка на полученото от нея парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето, през което детето е посещавало детската ясла до навършване на 2-годишна възраст) би довело до ефект с дълбоки негативни социални последици", е в компетентността единствено на българския законодател.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № 74 от 08.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,