Решение № 1318 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2008 г.

Решение № 1318 от 30.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Борисов Алексиев, Александър Борисов Алексиев и Елена Борисова Димитрова против решение № 698 от 24.07.2008 година по адм. дело № 833/2008 година на Бургаския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против решение № 1234 от 16.05.2008 година на кмета на община Бургас. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че наследниците на починалия собственик биха имали право да искат отмяна на отчуждаването само дотолкова, доколкото такова е имал и техният наследодател. След като то не е възникнало за него, не би могло да възникне и за тях. Производството пред административния съд е по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Стефан Борисов Алексиев, Александър Борисов Алексиев и Елена Борисова Димитрова против решение № 1234 от 16.05.2008 година на кмета на община Бургас. С него е оставено без разглеждане искането им за отмяна на отчуждаването на идеални части от три имота. Възраженията са били, че са подали искането, като наследници на бившия собственик, което е имуществено право и е наследимо. Позовали са се и на решение № 3710 от 13.04.2007 година по адм. дело № 1763/2007 година на ВОС, IV отделение. От данните по преписката е установено, че жалбоподателите са подали на 29.05.2008 година искане за отмяна на отчуждаването върху идеални части от конкретизираните три имота. Те са отчуждени от наследодателя им - Петър Стефанов Бакърджиев, починал на 1.06.1976 година. При тези данни по преписката, компетентният административен орган е преценил на първо място допустимостта на предявеното искане с оглед активната материалноправна легитимация на лицата. Съобразил е, че наследодателят им е починал двадесет години преди влизане в сила на ЗОС, в който е предвидена възможността за собствениците на отчуждените имоти при определени условия да искат отмяна на отчуждаването. В тази връзка е приел, че към момента на смъртта му това право не е било елемент от наследствената маса и не е преминало в патримониума на наследниците. Поради това те не са легитимирани да го предявяват. На следващо място е приел недопустимост на искането до административния орган и поради обстоятелството, че се претендира отмяна на отчуждаването върху идеални части от три имота, което с оглед категоричната редакция на чл. 31, ал. 1 ЗОС и последиците при отмяна на отчуждаването също е недопустимо. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба страните отново се позовават на цитираното решение на ВАС и на още едно приложено от тях определение. Позоваването е неоснователно. За да се обсъжда въпросът дали правото да се иска отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31 ЗОС е наследимо или не, трябва да е било открито наследството след влизане на ЗОС в сила - т. е. след 1996 година. С него е регламентирана възможността за бившите собственици да искат такава отмяна и едва тогава биха могли да се обсъждат доводите за характера на правото и дали е наследимо или не. А в случая наследодателят им е починал двадесет години преди обнародване на ЗОС и наследниците му по никакъв начин нямат в наследствената маса правото по чл. 31 от закона. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът е следвало да разгледа обжалваното решение на кмета на община Бургас по реда на чл. 197 и следващите от АПК и съответно да се произнесе по законосъобразността на отказа да се образува административно производство с определение, а не с решение. Съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК обаче допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила ще бъде отменително основание само ако е съществено. А съществено е онова нарушение, което ограничава процесуалните права на страните, респективно ако не бе допуснато би довело до различен изход на правния спор, с който съдът е бил сезиран. Редът по раздел IV от глава десета от АПК е уреден, като по-бърз и процесуално икономичен. По правилото на чл. 199 АПК жалбата се разглежда в закрито заседание и по чл. 200 АПК съдът се произнася с определение. Като е разгледал жалбата по общия ред, съдът е провел открито съдебно заседание, на което е приел писмените доказателства и е изслушал страните при проведените устни състезания. По този начин той дори е обезпечил в по-голяма степен правата им да бъдат лично или чрез пълномощник изслушани в присъствие на представител на ответната страна. Поради това не са налице нарушения на процесуалните им права, нито пък провеждането на открито заседание е рефлектирало върху същността на съдебния акт. Ето защо не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение