Решение № 11711 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2011 г.

Решение № 11711 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Русе, чрез пълномощника юрист Красимир Петков, срещу решение № 53 от 5.01.2011 г. по адм. дело № 439 по описа за 2010 г. на административния съд - Русе, с което е отменено решение за възникване на митническо задължение № Т47/0057 от 8.03.2010 г. на началника на Митница - Русе, потвърдено с решение № 362 от 29.04.2010 г. на директора на Агенция "Митници" за определено задължение за отклонена стока по ЕАД № 09BG004008J0002744 от 11.08.2009 г., а именно данък добавена стойност в размер на 121 929,27 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответната страна по касационната жалба - "Топлофикация Русе" АД оспорва същата като неоснователна в становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, чрез процесуалния представител адв. Г. Механджиева Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното касационно отменително основание, и с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че монтираната електронна везна от "Топлофикация Русе" АД на транспортната лента, отразяваща извозването на въглища от склада, не отговаря на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253 от 15.09.2006 г. и отчетените данни от електронната везна за количествата извозени от склада стоки не могат да се ползват с презумпцията за достоверност. Прието е, че "Топлофикация Русе" АД периодично е внасяло въглища и същите са влагани в митнически склад със складодържател "Пристанищен комплекс Русе" ЕАД общо, без да е извършвано разделяне и обозначаване на количествата по всеки ЕАД. Приел е, че не може да бъде ценена справка, в която ръчно са извършени отразявания от управителя на склада свидетел Трикова, разпитана по делото. Приел е за неприложимо разпределението на изнасяните количества по метода FIFO. С тези изводи, съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. По делото e установено, че с ЕАД № 09BG004008J0002744 от 11.08.2009 г., "Топлофикация Русе" АД е поставило стока - 4 795 496 кг въглища на режим митническо складиране в митнически склад № 2 със складодържател "Пристанищен комплекс Русе" ЕАД. При извършена проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, от отдел "Последващ контрол", съгласно заповед № 137 от 13.11.2009 г. на директора на РМД - Русе при митница Русе по счетоводните регистри на "Топлофикация Русе" АД, както и от изготвена справка на база предоставените от "Пристанищен комплекс Русе" ЕАД справки за отчитане на дневните количества въглища посредством електронна везна на "Топлофикация Русе" АД, преминали през лентата от склад № 2 на Пристанище Изток - Русе до склада на "Топлофикация Русе" АД, е установено отклонение на част от вложената в склада стока, като извозена от склада, без да е приключил режим "митническо складиране" и стоката да бъде допусната по надлежния ред за свободно обръщение и крайна употреба. Административният орган се е позовал на справки от управителя на склад № 2 Анка Георгиева Трикова, в които е вписано, че въглищата по ЕАД № 09BG004008J0002744 от 11.08.2009 г. - 4 795 496 кг, са изтеглени чрез транспортната лента в периода 10.11.2009 г. - 13.11.2009 г. Административният орган е приел, че отговорността на вложителя на стоката е по чл. 102, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета. За констатациите по акта се е позовал на доклад № 10 отдел "Последващ контрол" към Митница Русе. За така установеното количество отклонена стока по ЕАД № 09BG004008J0002744 от 11.08.2009 г. от 4 795 496 кг и върху стойността й в размер на 311 707.24 евро, при левова равностойност - 609 646,37 лв., по реда на чл. 54, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, е определено задължение за ДДС в размер на 121 929,27 лв., ведно със законната лихва. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на количествата отклонена стока, поради това, че електронната везна не отговаря на изискванията на съответната наредба, за наличие на неоформени по съответния ред счетоводни регистри на дружеството-жалбоподател, за липса на доказателствена стойност на отразяванията в съответните документи от страна на управителя на склад № 2, която е разпитана и като свидетел по делото, за неприложимост на метода FIFO. Съдът е приел, че за да се приеме, че има отклонение на стоката от режим митническо складиране е необходимо да бъде установена разлика между внесената и изнесената (или налична) стока, което според съда в случая не е установено. Позовавал се е на несъвършенства на методите и измервателните уреди. Настоящият съдебен състав не споделя направените изводи от първоинстанционния съд. Първото основание, с което се обосновават изводите на съда, е поради несъответствие на електронната везна с изискванията по Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253/15.09.2006 г. Не е отчетено от съда, че електронната везна е монтирана на лентата за изнасяне на въглищата от склада от самото дружество вложител на стоката - "Топлофикация Русе" АД. Същото, съобразно отчитанията е осчетоводявало и стоката в счетоводните регистри на дружеството, както се установява по делото. Доколко везната отговаря или не на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253 от 15.09.2006 г., не може да се установява с вещо лице - метролог, както е процедирал съдът. Отделно, отговорност за несъответствието на везната с изискванията по Наредбата е за дружеството, което я е монтирало и същото не може да черпи права при наличие на собствена неизправност във връзка с привеждане на везната в съответствие с Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253 от 15.09.2006 г., доколкото това се установява с назначеното вещо лице - метролог. В тази връзка неправилни са изводите на съда, че отразяванията по везната не се ползват с доказателствена сила. Напротив, точно отразяванията по везната са послужили на дружеството за счетоводен отчет на стоките. С доказателствена сила се ползват и заверените от съответното длъжностно лице документи на склад № 2, където се е съхранявала стоката, изключително и само принадлежаща на "Топлофикация Русе" АД. Потвърждаването на обстоятелствата по оформяне на складовата отчетност от разпитаната като свидетел Трикова в качеството й на лице по смисъла на чл. 105 от МКО, установява че отразяванията са вписани от същата. Доколкото се твърдят някакви нарушения от страна на това лице, същата следва да понесе съответната отговорност, но е недопустимо със свидетелски показания да опровергава съдържание на оформени от нея складови документи, които са приети без резерви от дружеството - вложител и са осчетоводени в счетоводството на дружеството. При така установените данни, неправилни са изводите на съда, че количествата и стойностите на вложената и изнесена стока не са установени. Съдът е пренебрегнал ММ, с която стоката е манифестирана и е заведена въз основа на обявеното в манифеста тегло. С оглед на изложеното следва да се приеме, че стоката по процесния ММ е идентифицирана и установена по вид и количество. Мотивите във връзка с това, че обмитените въглища и въглищата, намиращ се под режим митническо складиране са се съхранявали на обща купчина и са несъответстващи на установените правила за митническо складиране, и изводите на съда, че същите са произволни, са фактически и правно необосновани. Неоснователен е и извода на съда за неприложимост на метода FIFO. В случая се касае за водена материална отчетност и работа с документооборота, а освен това принципът "първо влязло първо излязло" е призната счетоводна формула, съществуваща в международните счетоводни стандарти. Според формулата "първо влязло първо излязло", позициите от материалните запаси, които са закупени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите позиции в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни - Регламент (ЕО) № 1725/2003 на комисията от 29 септември 2003 г., относно приемането на някои международни счетоводни стандарти. Предвид естеството на стоката - насипно състояние на въглищата, се прилагат нормите на цитирания регламент. Този метод е възприет и използван и от двете дружества - складодържател и вложител, при приключване на режима и водената материална отчетност на склада. По този начин се осъществява и отнасянето на конкретното количество стока от склада към конкретното ЕАД. В този смисъл са показанията на свидетел Трикова. Следва да се отчете и безспорно установения по делото факт, че в този склад се съхраняват въглища само на една фирма "Топлофикация Русе" АД. По отношение на количеството следва да се съобрази, че в митническата декларация в кл. 40 като предшестващ документ е посочен ММ 962/09 г. в който количеството въглища е същото, както по ЕАД. Това количество въглища не е получило друго допустимо митническо направление. Представеното платежно нареждане от м. януари 2010 г., съдържа записан същият митнически манифест. От така обсъдените доказателства следва изводът, че липсващото количество въглища по процесното решение на митническия орган е цялото количество въглища по ЕАД ЕАД № 09BG004008J0002744 от 11.08.2009 г., респективно ММ 962/09 г., който факт напълно опровергава извода на съда, че не може да се установи кое количество въглища към кой митнически документ се отнася. В случая, в склад № 2 се съхраняват абсолютно еднородни насипни стоки - въглища единствено на "Топлофикация Русе" АД. Предвид горното, неоснователен е изводът на съда, че счетоводният метод не е съответствал на фактическото изнасяне на стоката от склада. В случая няма абсолютно никакво значение кое количество стока първо ще бъде физически изнесено от склада, а правопораждащ момент е документалното отразяване на изнесеното количество въглища. При така установеното, е приложима разпоредбата на чл. 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и за експедираните количества от процесната стока от склада, при неприключил режим "митническо складиране", за вносителя е възникнало вносно митническо задължение, което съобразно тарифния код е мито - 0 лв., и задължение по чл. 54, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ДДС в размер на 121 929,27 лв., поради което оспореният митнически акт е законосъобразен. Като е приел противното и е отменил акта като незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и понеже делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна. При този изход на спора на касатора се следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 888.58 лв., определено съгласно чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,