Решение № 3781 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2010 г.

Решение № 3781 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Сливен срещу решение № 130 от 29.09.2010 г. по адм. д. № 181/2010 г. на Сливенския административен съд, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Веселин Йорданов Василев, чрез пълномощника си, депозира писмено становище, в което поддържа, че не са налице касационни основания и затова жалбата следва да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № РД - 15 - 552/10.05.2010 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 24 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, е отказано на Веселин Йорданов Василев издаване на удостоверение за наследници на б. ж. на гр. Сливен Вярка Маринова Василева, починала на 18.12.2009 г., постановено е връщане на преписката на Кмета на общината за произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите и на Веселин Йорданов Василев са присъдени направените разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е сезиран със заявление от жалбоподателя за издаване на удостоверение за наследниците на Вярка Маринова Василева, за смъртта на която е съставен акт № 1385/19.12.2009 г. на Община гр. Сливен. Кметът на общината е постановил административен отказ по подаденото заявление на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР поради "недоказана родствена връзка между лицата и липсата на семейни регистри от 1933 г.". Отказът да се уважи заявлението за издаване на констативен индивидуален акт по определението на чл. 21, ал. 2 от АПК / административна услуга / е незаконосъобразен. Починалото лице е имало постоянен адрес на територията на Община Сливен, а на основание разпоредбата на чл. 22 и на чл. 24 от ЗГР регистрите на населението се съставят и се съхраняват в общината или кметството, в който е постоянният адрес на лицето, което административно задължение следва да се изпълнява от съответната община. За конкретния случай общинската администрация е била сезирана със заявление да извърши дължимата административна услуга като жалбоподателят е обосновал правния си интерес и е представил пред компетентния административен орган необходимото за конкретното административно производство доказателство - акт за смърт на лицето, на което заявява, че е наследник, както и други писмени доказателства, които е следвало да се изяснят и обсъдят от административния орган преди издаване на административния отказ на основание чл. 35 от АПК. Законосъобразно съдът е приел, че позоваването на чл. 542 от ГПК от страна на административния орган е необосновано с оглед разпоредбата и на чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗГР за задължението на общинската администрация за събиране на доказателства за установяване на фактите и обстоятелства, които са от значение за случая. В този смисъл постоянната съдебна практика - решенията по адм. д. № 15420/2008 г., адм. д. № 9534/2009 г., адм. д. № 458/2010 г., адм. д. № 7946/2010 г. на Върховния административен съд. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 360 лева, съгласно представения договор за правна помощ. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение