Решение № 6889 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 760/2017 г.

Решение № 6889 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 760/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. като представляващ и управляващ "М. Б." ЕООД срещу решение № 2295/15.11.2016 г. по адм. д. № 838/2016 г. на Административен съд В. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "А." - О. В. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КС-13/18.01.2016 г. на кмета на район "А.", община В., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "постройка" в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.868 по кадастралната карта на гр. В. като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят е собственик и извършител на разпоредения за премахване обект. Същият е различен от обекта, за който е издадено разрешение за поставяне № 76/2011 г. на преместваем обект за търговия-павилион-сладкарница. В случая обектът не е преместваем като цяло във вида, който има на съответното място, а следва да бъде разглобен /разрушен на съставните му части/ и отново изграден. Металната конструкция е занесена на място и там е сглобена. Изпълнена е обшивка от гипсокартон, закрепен е на земната основа чрез стоманобетонов фундамент, облепен с декоративни плочки. Обектът не може да бъде преместен на друго място във вида и предназначението, което е имал и не е преместваем, а е строеж. Като изпълнен през 2011 г. за разпоредения за премахване строеж са неприложими нормите, касаещи търпимостта на незаконни строежи-пар. 16 и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. В този аспект съдът е установил релевантните факти и спрямо тях правилно е приложил материалноправните разпоредби. Спорният момент, повдигнат в касационната жалба, както и пред първоинстанционния съд, е обектът преместваем ли е или е строеж. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни дори да е издадено разрешение за поставяне. По принцип не може администрацията на органа да разширява изискванията за поставяне на преместваеми обекти, както и тяхното предназначение. Поради това дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж. В случая изграденият обект освен това е различен от разрешения за поставяне. Безспорно същият не може да бъде преместен изцяло, без да бъде демонтиран на части. Както поставянето му-бетонни основи, замазка, материалите, от които е изграден, така и премахването му, променят субстанцията и начина на ползване на земята, с което се нарушава целостта на настилката под преместваемите обекти. Доказателство на характера на съоръжението като строеж е и безспорно установеното обстоятелство за трайно прикрепяване към терена, промяна на неговата цялост, както и невъзможността за преместването му в цялост и невъзможността за премахване на изцяло изграденото само и единствено чрез демонтаж. За направата на съоръжението пък са използвани материали като бетонов фундамент, замазка с теракотни плочи, което също не сочи на обект, който може да бъде преместен. На последно място въпросът дали един обект е строеж или не е, е правен, а не от компетентността на техническата експертиза. Последната може да определи техническата характеристика на обекта, но съдът е този, който следва да направи правният извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това. Предвид изложеното, като е приел, че са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което може да настъпи правната последица премахване на незаконния строеж, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,