Решение № 311 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2016 г.

Решение № 311 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Г. С. с адрес в гр. К. срещу решение № 1356/4.07.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 103/2016 г. С него се отхвърля жалбата на Х. Г. С. против решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г. издадено от А. Я. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърдено с решение по жалба срещу решение за отказ № 948/14.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП". Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение, постановено по жалба срещу решение за отказ от възстановяване на суми, представляващи платени вноски за ДОО в размер на 3717.40 лева и ЗО в размер на 849.60 лева, за 2007 г. по искане вх. № 94-00-8140/18.09.2015 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението мотивирано с изтекъл срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК преди подаване на искането. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Установено е от фактическа страна, че по подаденото искане за прихващане или възстановяване от С. на 18.09.2015 г. е разпоредено извършване на проверка и прихващане с вноски за ДОО и ЗО внесени през периода 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. Прието е, че вноските, за които се иска възстановяване като недължимо внесени суми, са внесени през 2007 г. и през 2008 г. и 5 годишният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК е изтекъл преди датата на подаване на искането 18.09.2015 г. поради което е постановен отказ на това основание. Безспорно е било, че през периода 1.01.2005 г. до 30.09.2008 г. в качеството си на самоосигуряващо се лице С. се е самоосигурявал върху максимален месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. На 13.11.2009 г. е подал заявление до ТП на НОИ П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като с разпореждане № 4509226442/ПР-836 от 12.05.2010 г. производството е било спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради образувано друго административно производство в ТД на НАП П. във връзка с уточняване на осигурителния стаж и доход за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г. Установено е също така, че с разпореждане № 4509226442/ПР-1417/20.05.2011 г. ТП на НОИ П. отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.10.2009 г. като не е зачетен максималния осигурителен доход, върху който лицето е внасяло осигурителни вноски за периода от 1.01.2005 г. до 30.09.2008 г. и осигурителен стаж за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2004 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с решение от 29.06.2011 г. е потвърдил разпореждането и след съдебно оспорване пред Административен съд П. и Върховен административен съд, последният отменил решението на съда и административния орган. С последващо разпореждане от 11.06.2014 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 1.10.2009 г. като е зачетен осигурителен стаж от 1.01.2014 г. до 31.01.2004 г. Това разпореждане е потвърдено от директора на ТП на НОИ и с решение на Административен съд Пловдив от 24.03.2015 г. При тези цитирани производства съдът не е възприел тезата на жалбоподателя, че срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК е бил прекъсван, поради което е бил спазен с искането, направено на 18.09.2015 г. Съдът е приел, че срокът е преклузивен като е цитирана практика на ВАС в този смисъл, поради което той не може да бъде прекъсван и продължаван. Без значение за спора е приет и доводът, че има издаден АПВ № 824799 от 30.09.2008 г. от ТД на НАП с който е приключила проверка по реда на ДОПК, но не е бил уведомен, че е надвнесъл осигурителни вноски. Съдът е възприел изводите на административния орган, че срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК следва да се зачита от 1.01.2009 г. и изтекъл на 30.12.2013 г. поради което С. е загубил правото да предяви искането си след като не е упражнил правото си да обжалва АПВ от 30.09.2008 г. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК предвижда, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение на административния орган, че е в правомощията на контролните органи на НОИ да определят окончателният осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, но в правомощията на органите по приходите е възстановяването/прихващането на сумите с надвнесения размер на тези вноски с други задължения. По делото е установено, че е бил издаден АПВ от 30.09.2008 г. за който акт жалбоподателят твърди, че не му е бил съобщаван, не е е бил уведомяван на за него, но узнал в хода на производствата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е надвнесъл осигурителни вноски и ЗО и за които поискал възстановяване. При тези данни съдът не е установявал дали този акт е бил съобщен на жалбоподателя, влязъл ли е в сила и представлява ли основание по чл. 129, ал. 1 ДОПК, от който да тече 5 годишния срок, като е приел, че няма задължение на органа по приходите да уведомява задължените лица при недължимо платени или събрани суми от тях. Този извод е необоснован и в нарушение на материалния закон, тъй като основанието по чл. 129, ал. 1 АПК в настоящият случай е именно акт на органа по приходите, с който се признават надвнесени парични задължения и от който акт жалбоподателят твърди, че черпи своите права. Преди установяването на конкретните задължения на задълженото лице, не може да възникне основанието за възстановяване по чл. 129, ал. 1 АПК. Задълженото лице може по своя преценка да счете, че е надвнесъл осигурителни вноски или други задължения и да поиска възстановяването или прихващането им, като основанието по чл. 129, ал. 1 ДОПК възниква с факта на внасянето на сумите, но когато констатацията за надвнесени суми е направена с нарочен акт на орган по приходите, той е следвало да уведоми задълженото лице като му връчи акта, който подлежи на оспорване пред горестоящ орган и съда с указания за това. В противен случай не може да се приеме, че този АПВ е влязъл в сила и е породил правни последици, включително, че е годно основание от който да тече преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени решение за отказ № 1508884/13.10.2015 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърдено с решение № 948/14.12.2015 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П. и делото се изпрати като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. При новото произнасяне следва да се извърши проверка има ли издадени актове на орган по приходите, с които са определени данъчни задължения на С., съобщени ли са му и влезли ли са в сила, с оглед на което да се прецени изтекъл ли е срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК за предяваване на искането за прихващане или възстановяване. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение